Системата на съхранение на медикаменти не позволява повторно използване

Силно токсични са

Годишно онколекарства за около 30 млн. лв. отиват на боклука. Става въпрос за скъпоструващи медикаменти, съхранявани във флакони, остатъчните количества от които се хвърлят след отваряне. Причината е, че в България, за разлика от повечето европейски държави и САЩ, не е въведен механизъм за многократно използване на онкопрепарати - т.нар. затворени системи за инжекционно приложение на лекарства.

В резултат на това се пилеят около 20% от парите на данъкоплатците, заделяни всяка година за скъпоструващи медикаменти. Освен финансови загуби, се отчитат поражения за околната среда и хората.

Флаконите, с които в момента се работи у нас, създават и токсична среда за медицинския персонал. Българските клинични наблюдения, както и проби, изследвани в Германия показват, че на някои медикаменти лекарите и сестрите ни са изложени 1500 пъти над нормата. В резултат е издадена специална препоръка на Съвета на Европа за предпазване на здравните работници.

Доказано повишена е заболеваемостта на персонала в онкологичните диспансери от рак, имунодефицитни състояния, аборти.

С всичко това са запознати висшата държавна администрация, здравните власти, съсловни организации и водещи специалисти, и въпреки че бяха направени стъпки за преодоляване на проблема, той остана нерешен в последна фаза - определяне на реимбурсна цена на затворените системи за онколекарства. Към момента диалог по темата няма, нито действия от страна на отговорните институции.

Заден ход след ноември 2016 г.

Чиновници нехаят, не чуват експертите

20% от всички препарати - непотребни.

През ноември 2016 г. Надзорният съвет на НЗОК взима решение системите от затворен тип за онкомедикаменти да бъдат въведени у нас и заплащани от касата. От тогава до сега обаче действия в тази насока няма и милиони левове продължават да се изхвърлят ежегодно. За проблема многократно са сезирани институциите у нас.

Има писмено предложение за въвеждането на затворени системи за онкомедикаменти, придружено с професионални аргументи от проф. Асен Дудов, национален консултант по медицинска онкология и от неговия предшественик проф. Галина Куртева. Приложено писмено становище е дадено и от националния консултант по хематология проф. Жанет Грудева. Препоръките им се базират на наблюдения в 10 български центъра, както и на данни и документи от чужбина за ефективността на затворените системи.

Всички тези проучвания показват какви количества скъпоструващи онкологични лекарства са задължени центровете в България да изхвърлят според изискванията и нормите, съобразени със сегашните флакони - 20% от всички медикаменти.

На фона на всичко това Националната здравноосигурителна каса непрекъснато отчита увеличение в разходите на онкомедикаменти. Преди дни стана ясно, че през 2016 г. НЗОК е платила близо 40% над заложеното за онколекарства общо - 290 млн. лв.

Преминаването към консумативите на т.нар. затворени системи за онколекарства не само няма да изисква допълнителен бюджет, а напротив - ще спести пари. Разходите на месечна база биха били незначителна част от спестените благодарение на новата система харчове.

Засега няма ангажимент за решаване на проблема от страна на институциите.

Проф. Асен Дудов:

Трябва да се промени законът

За да не се изхвърлят количества, трябва промяна в Закона за лекарствата в хуманната медицина, който да позволява остатъците да се използват при други болни. Дори няма значение какъв ще е методът на съхранение, защото в момента, както и да се съхраняват или да се отделят, те не могат да се ползват. В закона е записано, че ако има остатъчно лекарство, дори да не е с нарушена цялост на опаковката, тя не подлежи на приложение при друг пациент и би трябвало да се унищожи.