Нискобюджетната (мобилна) дигитализация на книги, документи и фотографии

В съвременния дигитален свят, в който живеем, се пренася и нашата история с нейните артефакти. Литературата винаги е била особен вид творение, в нея се въплъщава историята, идеите и вярванията на народа. Книгите са много повече от произведение на литературата, те съдържат не само идеите на автора, но и духа на времето и обстановката, в която са били създадени. Затова книгите са едни от най-важните артефакти, които трябва да се пренесат в дигиталния свят.

Ето някои примери, където дигитализацията е задължителна:

Опазването на книгите често е значителен проблем. Има редки и ценни издания, които не е желателно да се разглеждат често и пипат с ръце, защото биха се повредили. Понякога при употреба от тях се късат или изпадат листове. Понякога има и посегателства. Среща се небрежност или некомпетентност на собствениците на тези артефакти, редица библиотеки, архиви, музеи, частни колекционери съхраняват лошо своите ценни колекции. Има и природни бедствия, гризачи и молци, които могат да съсипят книгите или фотографиите.

Друг проблем е стареенето на хартията. Има издания на лоша „вестникарска“ киселинна хартия, от преди 50-100 години, които вече се разпадат и спешно трябва да се дигитализират. Старите хартии, които са изработени от парцали (на ленена или конопена основа), памук, както и пергамента (кожата) са по-устойчиви и могат да съществуват много векове при добро съхранение. Дървесинната хартия, чието производство започва масово в края на 19 век, е особено киселинна и без добавки за намаляване на киселинността става чуплива и започва да се разпада след 50-100 години.

Документите, архивите са безценен източник на информация за личности или събития. Тези документи обаче често се съхраняват в папки или кутии, където стоят затворени десетки години и вероятността да започнат процеси по разлагане в резултат на влага, конденз при чести температурни промени е голяма. Понякога, хартията на която са писани, е с лошо качество и висока киселинност, след години става чуплива. Когато лоша дървесинна хартия е долепена до друга хубава хартия (например памучна), киселината от лошата хартия пропива в другата и прави жълти петна.

Фотографиите запечатват хора, личности, събития, обстановка. Те са особено ценен източник на информация за историята след 1839 година, когато се появява дагеротипията, началото на фотографията. Старите фотографии са по-устойчиви на времето, но някои фотографии от началото на 20-ти век, печатани на по-обикновена хартия, деградират бързо, особено ако се съхраняват на светло. Същото важи и за негативите. Стъклата (които при по-старите фотографии изпълняват ролята на негатив) често се чупят и трудно се съхраняват. Примерът със счупеното стъкло на един от последните портрети на Линкълн показва тези опасности.

Често пъти малки и средни библиотеки, музеи и читалища имат особени колекции, налични само при тях, етнография, местни автори и други подобни, които трябва да се дигитализират поради риск от изчезване на единствени налични в страната екземпляри.

Не на последно място, дигитализацията е начин да се популяризира културното наследство, да се обменя информация и да се създават интегрирани бази-данни. Дигитализацията е шанс за малките и средни библиотеки, музеи и колекции да направят своята дейност по-атрактивна, включително да приобщят младите хора, които предпочитат често дигиталния носител и достъпа през смартфона пред аналоговия носител и посещение на място.

Дигитализираните материали подобряват достъпа до информация, демократизират достъпа до информация, правят възможни проучвания на световно ниво при по-ниски разходи, например, не се налага командироване за да се заснеме или прочете някой артефакт. Стават известни редица факти за историята и културата, които преди това са били затрупани в архиви, складове и трезори. Един любопитен факт, ако сте гледали филма „В името на розата“, библиотеките в манастирите са били строго охранявани и достъпът е бил привилегия за избрани хора. И сега редица колекции ревниво се охраняват и достъпът е ограничен. Дигитализацията определено демократизира достъпа.

Студентското общество за компютърно изкуство (СОКИ) работи от години в областта на опазването на книжното ни наследство. Един от проектите, които СОКИ, съвместно с партньори от няколко Европейски държави, е разработил, създаде съвременни обучителни материали по подвързии на книги и албуми. Продуктите на проекта „Дизайн на подвързии и консервация на стари книги, албуми и документи” (BBinding), bbinding.org , съфинансиран по програма Еразъм+, като Ръководство, LMS (онлайн система за обучение) и CAD (Computer Aided design) инструмент за дизайн на подвързии на книги, могат да бъдат използвани безплатно чрез посочената онлайн платформа.

Друг актуален проект, по който работи СОКИ, съвместно с Регионална библиотека „П.Р.Славейков“ във Велико Търново, Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография и престижни библиотеки и университети от Австрия (UNIVERSITAET GRAZ), Холандия (Stichting De Domijnen), Италия (FRATELLI ALINARI ISTITUTO DI EDIZIONI ARTISTICHE-IDEA SPA) и Португалия (PALÁCIO NACIONAL DE MAFRA) е свързан с нискобюджетната дигитализация. Проектът Mobile Digitizing, mobiledigit.eu, съфинансиран по програма Еразъм+ , цели създаването на обучителни материали за малки и средни библиотеки, музеи и колекции относно методите и инструментите за нискобюджетна дигитализация на книги, документи и фотографии. Роботизираните големи скенери, които струват десетки или стотици хиляди евро, са подходящи за големите библиотеки и музеи, но са невъзможни за малките. Поддръжката на тези устройства също е изключително скъпа. За щастие, развитието на технологиите през последните години дава възможността да се създават нискобюджетни инсталации, както и мобилни стендове. Практически казано, устройствата отиват при книгите, а не книгите при устройствата.

Двата проекта са инициирани по идея на Росен Петков, създател на СОКИ, преподавател и библиофил, както и на основа на опита и нуждите на партньорите. В своята библиофилска практика, Петков неведнъж се е сблъсквал с проблемите на подвързването на стари книги и албуми. Старите книговезци изчезват, липсва подготовка на млади, липсват и обучителни материали. Така редица книги, вестници и списания, които понякога имат нужда от малко „пристягане“, се оставят да се разпилеят на листове, споделя Росен Петков. Често пъти, преди дигитализирането, се налага частична реставрация на артефактите. Както и след дигитализиране, ако евентуално има някакво разлепване или неволна повреда. „Малките“ собственици на колекции имат нужда от обучение как да дигитализират своите колекции с подръчни инструменти или чрез нискобюджетни скенери и софтуер, как да опишат метаданните и евентуално да включат своите артефакти в известни онлайн бази данни.

Проектите на СОКИ в областта на дигиталните медии и компютърни изкуства, включително и относно съвременни технологии за дигитализация на книги бяха анонсирани от г-н Росен Петков на г-жа Одре Азуле, Генерален директор на UNESCO, по време на визитата и в България. По време на лекцията си в Софийския университет, г-жа Азуле изтъкна, че едни от сегашните приоритети на UNESCO са изкуствения интелект и дигитализацията.

Съхраняването на нашето книжно наследство е отговорност не само към настоящето и бъдещето, то е важно и за самочувствието ни като нация, дала азбука и писменост на редица народи, създала бележити книжовници и ценни произведения на литературата.