На два фронта, вече имаме наличието на изключително сложни за разрешаване конфликти, които могат да въвлекат целия свят 

Прогресът във военните технологии, плюс развитието на изкуствения интелект, правят бързо ескалираща международна среда много по-сложна и опасна

При многополюсния свят има много повече начини, пътища, средства, чрез които дори една грешка може да бъде фатална

На 26 септември 1983 г. Станислав Евграфович Петров, подполковник от съветските сили за противовъздушна отбрана, е дежурен офицер в командния център на системата за ядрено ранно предупреждение Око, когато системата съобщава, че ракета е била изстреляна от САЩ, последвани от още четири. Тогава този смел офицер не следва съветския протокол и де факто предотвратява ядрена война между САЩ и Съветския съюз и спасява милиони потърпевши.

След това се установява, че това е била фалшива тревога поради неизправност в системата. Петров много често е наричан „човекът, който спаси света“. Въпросът сега, при нагнетената, изпълнена с емоции външна политика, ако днес имаше такава фалшива тревога, грешка, имаме ли вяра, че ще има някой като Станислав Петров, който ще ни предпази? При изстрелването на ядрена бомба, отнема точно 72 минути да загинат 65% от населението на света, или 5 млрд. хора, а тези, които са останали живи, ще бъдат изправени пред глад, радиоактивен материал и най-вероятно гибел. Този злокобен сценарий, който до преди няколко години изглеждаше съвсем сюрреалистичен, е вече възможен. Единствено вяра в Бога, здрав разум и много дипломация биха ни спасили от армагедон.

Преди да започнем дискусията за ядреното оръжие, нека да видим исторически неговата поява. По презумпция, веднъж въведено оръжие неизбежно започва да се приема като законно. В действителност обаче съществува табу върху използването на ядрените оръжия, особено след Хирошима и Нагасаки, когато САЩ използват за първи път ядрена бомба.

Последствията са толкова опустошителни и довеждат до пълна капитулация на Япония и до някаква степен бързия край на Втората Световна Война. На 14 юни 1946 г. пред заседание на Комисията за атомна енергия на ООН, представителят на САЩ Бърнард Барух представя предложение за създаване на международен орган за атомно развитие. Представянето на плана Барух е кулминацията на усилията за установяване на международен надзор върху използването на атомната енергия с надеждата да се избегне неконтролираното разпространение на ядрена енергия в периода след Втората световна война.

През 1949 г. СССР тества първата си ядрена бомба, същото прави и Великобритания през 1952 г.. През 1960 г. Франция става ядрена сила. Създадена е Международната агенция за атомна енергия. През 1964 г. Китай се присъединява към клуба на ядрените сили. 1970 годината е годината в която Договора за разпространение на ядрени оръжия влиза в сила. Подписан от 191 страни в света, без Израел, Пакистан, Индия и др.

Дали този договор е успешен е въпрос на интерпретации и дебат. От една страна, от 5 официални ядрени сили (САЩ, Китай, Русия, Франция, Англия), вече имаме 9 такива, добавяйки Пакистан, Израел, Индия, Северна Корея. От друга страна за 44 години, тези държави с ядрен потенциал не са се увеличили драстично. Но международния ред с един хегемон, САЩ, от 1945 г. насам до някаква степен , създаваше стабилност. Светът априори е анархичен и няма правила. Държавите се борят за своите интереси, но при еднополюсен свят, мнозина анализатори считат, че има баланс в международната система. Между впрочем и при двуполюсния свят, има стабилност. Единствения международен ред, в който няма такава е всъщност многополюсния, така пропагандиран и като че ли предпочитан от няколко силни държави. При многополюсния свят, възможността от гореописания сценарий е много по-голяма. На този фон, войната в Украйна и в Близкия Изток може да се гледат от историците след време като началото на третата световна война. Ако планът за победа на Владимир Зеленски бъде изпълнен, то тогава широкомащабна война в Европа ще бъде факт. Близкият Изток е в навечерието на подобна война, особено след разрастващата се война между Ливан и Израел.

С убийството на лидера на Хизбула - Хасан Насрала, Иран се включва директно във войната, което би било много опасно. Само преди дни външният министър на Иран изяви желание за преговори по ядрената им програма, ако другите страни в региона са за. След убийството на Насрала обаче това изглежда невъзможно. Тоест, на два фронта, вече имаме наличието на изключително сложни за разрешаване конфликти, които могат да въвлекат целия свят. Особено опасно е, че това се случва и по време на избори в САЩ, защото по това време цялата американска политика е фокусирана върху президентската надпревара.

По време на Студената война, в двуполюсния свят имаше двама основни играчи с еднакъв арсенал ядрено оръжие.

На този етап, те са все още двете страни с най-много ядрен потенциал. Но има много по-голям брой играчи, които се опитват да добият ядрени оръжия. Освен това, прогресът във военните технологии, плюс развитието на изкуствения интелект, правят тази бързо ескалираща международна среда много по-сложна и опасна. Напредъкът на човечеството в тези направления реално намаляват разликата между конвенционалната и ядрената война, и до голяма степен потенциално намаляват времето за вземане на решения или за предотвратяването на кризи. Ядреното табу вече не е толкова силно като установена норма в международните отношения и с всеки изминал ден, в който някоя ядрена държава намеква дори за употребата на такъв тип оръжия, то отслабва.

При многополюсния свят има много повече начини, пътища, средства, чрез които дори една грешка може да бъде фатална и да доведе до непреднамерена ядрена война. Именно тогава се сещаме за Станислав Петров, който дори и не си помисля, че е възможно американците да са изстреляли ракета в посока СССР. Но в годината 2024 г. бихме ли имали такава надежда?

Жулиета Висновски е политически анализатор. Магистър е по испански и руски език от университета „Сейнт Андрюс“; магистър по политика и управление на ЕС от Лондонското училище по икономика; магистър по право от BPP University и магистър по международни отношения от Кеймбридж. Била е съветник в политическия кабинет на министър - председателя, както и на заместник министър-председателя. Има професионален опит в Европейския парламент и Българската народна банка. В момента прави докторантура и живее във Вашингтон, САЩ.