Дано акцията се окаже начало на избелването на отношенията между институциите, от които зависят редът и спокойствието в държавата

Прокуратурата и МВР предприеха в сряда съвместна операция срещу разпространението и търговията с дрога. Вероятно акцията е най-мащабната досега – с участието на 3000 служители, с претърсени около 150 адреса, открити големи количества дрога и десетки задържани из полицейските управления.

На фона на случващото се от година насам това е събитие „за първа страница“ - значимо не толкова поради мащабите си и постигнатия резултат, колкото заради факта, че прокурори и разследващи полицаи отново работят заедно в опит да излекуват една от най-тежките обществени рани на съвремието ни – масовото разпространение и употреба на наркотици. След екшъна прокурори и полицаи дори взаимно си благодариха за добрата координация. Да не повярва човек!

През последните месеци се нагледахме и наслушахме за дрогирани и пияни шофьори - неадекватни убийци на пътя, за дилъри, които обикалят необезпокоявани училища, университети и дискотеки, за таксиджии, доставящи дрога по адреси на абонамент. Дори за напушени и амфетаминизирани полицаи. Угнети ни усещането, че из страната се разпространяват наркотици по-необезпокоявано откогато и да било. Защо се стигна дотук?

Допреди година-две, когато спецпрокуратурата работеше на пълни обороти заедно с ГДБОП, бяха разкривани поне по 2-3 наркогрупи седмично. Не махленски, а сериозни наркомрежи, които държаха контрола на наркоразпространението в цели региони в страната. Престъпните организации на Митьо Очите, на Сако, Гевгелийски и десетки други бяха разбити, а участниците в тях - осъдени. Всеки опит за връщането им на наркопазара или заемане на освободеното място от други, се следеше, за да бъде пресечен. За хванати дребни дилъри тогава в кримихрониките не се съобщаваше - бяха дребнотемие.
А какво да кажем за наркотрафика? Отдавна не се чува да е разкрит трансграничен канал за наркопратки през България, която е на Балканския път на дрогата.

До неотдавна български спецпрокурори и полицаи участваха в съвместни екипи за разследване на международни наркогрупи с колеги от различни европейски държави. Координираха действията си чрез „Евроджъст“ в Хага или на работни срещи някъде из Европа. Разчитаха и на подкрепата на институции като Европол, ДЕА, ФБР, Интерпол. Резултатът бе стотици, дори хиляди, задържани килограми дрога в контейнери, тирове, импрегнирани в кашони за плодове. И сипещи се благодарствени писма към тях за свършената работа. Включително и от Нидерландия (която ни отряза за Шенген). Преди 5 години прокуратурата отчете, че броят на разследванията срещу престъпни наркогрупи в страната постепенно спада - от челното място в сравнение с други видове престъпления, се е свил до трето, а впоследствие и до четвърто място. Интересно е каква е днешната статистика и има ли я изобщо.

Всичко това не е жалба по отминалото време, а все още жива история. Това са реалните факти, контрастиращи на фона на днешните плахи хвалби за открит от митничари килограм наркотик в лека кола или търговска пратка. За разкрита в изоставена постройка или мазе оранжерия с 50-100 стръка канабис или с „успешното“ изпълнение на съдебна поръчка за задържане на лице или за претърсване на жилище.

Днес едва ли някой знае колко и кои престъпни групи държат монопола над наркоразпространението у нас, кой как внася или трафикира наркотици. Известно е, че страната ни се слави по света като евтина дестинация за дрога, алкохол и проституция.

С налагането на „модела Рашков“ във вътрешното ни министерство взаимодействието с прокуратурата на практика бе прекратено. Както казва Остап Бендер - с един щрих на четката. Закрити бяха звената, работещи в екип със спецпрокурорите, а разследващите полицаи с опит и знания бяха разселени из страната. Специализация, агентура, опит -  изтекоха в канала. На тези, които ги заместиха, бе наредено под сурдинка да ограничат контактите и работата си с прокуратурата. Естествено, не съвсем – МВР все пак трябваше да показва, че работи. И тъй като без прокуратурата няма как да отчете резултат от работата, се направи абсурден опит (предложение обсъждано и в парламента) МВР да изземе функции на държавното обвинение. След като Специализираната прокуратура бе закрита, работата по десетки започнати разследвания замря, дори буквално спря. Чегъртането, въдворяването на „честни избори“ и други политически занимания изместиха по важност противодействието на престъпността и в частност на наркоразпространението.

Операцията на прокуратурата и МВР - символично наречена „Бяло“, едва ли се е понравила на политици като Кирил Петков, Христо Иванов, секретарката му министър Надежда Йорданова и пр. Никак не е изключено всеки момент (ако вече не са го направили)  да обявят служебния вътрешен министър Демерджиев за „част от статуквото“. Защото се подаде да възкресява онова, което те с труд и пот са рушили с години - с едничката цел да сменят Гешев със свой човек (по думите на Кирил Петков) и да овладеят прокуратурата (ведно със следствието, разбира се).

Операция „Бяло“ на практика слага началото на края на „модела Рашков“ в МВР. Няма как това да не се случи, тъй като борбата с престъпността, в т. ч. и с наркоразпространението, не е политика, а задължение на държавните органи. И никой политик не може и не бива да неглижира тези задължения в името на партийни, корпоративни или лични интереси. Това би било престъпление срещу здравето и живота на децата, на родителите им, на всички нас. Рашков вече е обикновен депутат, Кирил Петков също. Двамата са част от мрачната история, докато обвинител ?1 отново е в кондиция и възходящ тренд.

Дано „Бяло“ се окаже начало на избелването на отношенията между институциите, от които зависят редът и спокойствието в държавата. По-ефективна ваксина срещу върлуващата в обществото ни наркозараза няма, поне в демократичните общества.