Окончателното решение за членството на България и Румъния подлежи на гласуване в Съвета на ЕС на 12 декември

Предвидено е допълнително усилване на българо-турската граница

Страните членки отчитат нарастване на износа и вноса, БВП нараства до 3%

Унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз е към своя край. Под надслов “Да направим Европа отново велика“, една от основните цели на унгарския политически елит за периода 1 юни – 31 декември беше укрепването на външните граници на ЕС. Като далновиден политик Виктор Орбан разбра, че не може да се говори за обединена Европа, без България и Румъния като пълноправни членове на Шенгенското пространство. Години наред нашата страна и Румъния бяха третирани като “втора ръка“ страни членки от държави като Австрия и Холандия.

Такова отношение започна да поражда значително недоволство в българския и румънския народ, спрямо ЕС и начина на взимане на решения в съюза. Точно това Виктор Орбан съзря като непосредствена опасност за стабилността на ЕС, защото при евентуалното идване на власт на крайнодесни популисти като Джордже Симион, кандидат за президент на Румъния, това би поставило ЕС в ненужна допълнителна политическа нестабилност. За справка, крайнодесният популист и ултранационалист Симион - открит унгарофоб, заявява, че би искал да върне румънските граници преди Втората световна война (в сметките му явно влиза и българската Южна Добруджа) и иска да изземе културната автономия, с която унгарското малцинство се ползва в Трансилвания.

Основният опонент на Симион - текущият премиер Марчел Чолаку, вместо с кух популизъм, подходи прагматично и започна политически натиск, чрез европейските институции, като заплаши, австрийците със Съда на ЕС, тъй като установените загуби за румънския бизнес само за година, поради блокирането на страната за Шенген, възлизат на 10 млрд. евро. Българската реакция също не закъсня и правителството на България установи, че годишните загуби за родния бизнес възлизат на около 1 млрд. евро.

В този контекст се случи и срещата на 22 ноември в Будапеща, инициирана от Виктор Орбан, на която бяха поканени българската, румънската и австрийската делегация. Чрез посредничеството на Орбан и дългогодишния му вътрешен министър Шандор Пинтер, излезе обща декларация за пълноправното членство на Румъния и България в Шенген, което трябва да се случи от 1 януари 2025 г. Разбира се, окончателното решение подлежи на гласуване в Съвета на ЕС по време на заседание по въпросите на правосъдието и вътрешните работи, предвидено на 12 декември. Резултатът от гласуването ще бъде известен около 13 декември, но е редно да се отбележи, че този път Австрия рискува да изпадне в тотална изолация, при процеса на взимане на решения. Причината за това е, че освен всички европейски институции, които се обявиха за приемането на България и Румъния, председателството на Съвета на ЕС е все още унгарско. Освен това, другата страна, от която евентуално можеше да се очаква вето – Холандия е с правителство, което се крепи на подкрепата на Герт Вилдерс, съюзник на Орбан в Европейската партия “Патриоти за Европа“. От страна на Австрия, Карл Нехамер, досегашният канцлер, изгуби изборите на 29 септември, и е все по-политически уязвим, още повече, че наскоро в долната камара на австрийския парламент беше избран за председател Валтер Розенкранц от Партията на свободата, още един съюзник на Виктор Орбан в Патриоти за Европа.

С подкрепата си за България и Румъния в Шенген, Орбан се доказва отново като далновиден политик. От една страна, той индиректно помага на румънския премиер в надпреварата за президент, като по този начин укрепва интересите на унгарското малцинство в Трансилвания, което на всички избори гласува масово за партията му Фидес, от друга Орбан укрепва и самия ЕС, на който последното, което му трябва е дестабилизиране на югоизточните му външни граници. Ако гласуването на 12 декември мине успешно, е предвидено допълнително усилване на българо-турската граница с още 1000 служители на Фронтекс и гранична полиция.

Що се отнася до ползите за България от пълноправно членство в Шенген, те основно са: 

Увеличен обем на търговията: проучванията показват, че търговията в рамките на ЕС се увеличава с 10%-15% за членовете на Шенген поради рационализираните трансгранични операции.

Икономически тласък за туристическия сектор: за страните, силно зависими от туризма, каквато е България (туристическият сектор допринася за над 6% от българската икономика) притокът на посетители води до приходи за местния бизнес като хотели, ресторанти и културни атракции.

Ръст на БВП: проучванията показват, че членството в Шенген може да повиши БВП на дадена страна с до 3% чрез засилване на търговията, туризма и преките чуждестранни инвестиции.

Общ икономически растеж: комбинираният ефект от повишената търговия, туризма и инвестициите стимулира икономическия растеж. Страните-членки на Шенген отчитат нарастване на износа и вноса, поради по-малко прекъсвания на доставките, свързани с чакането по границите.