Двукратният носител на Голямата награда на „Златният Орфей“ Орлин Горанов проявява музикалната си дарба още от дете и е приет в хор „Бодра смяна“, когато е едва втори клас. Именитият ни композитор Стефан Диомов го открива за голямата сцена, по време на военната му служба в Ансамбъла на ГУСВ. Диомов е автор и на дебютната му песен „Интимно“, с която Орлин печели първа награда на „Младежкия конкурс за забавна песен“ през 1978-ма година. Най-емблематичната му песен „Светът е за двама“ е дело на незабравимата Мария Нейкова. Орлин има успешни дуети с певици като Росица Борджиева, Ваня Костова, Нели Рангелова, Маргарита Хранова и Мариана Попова, но на най-голяма популярност се радват песните му с Кристина Димитрова. Двамата имат отличия от всички по-големи музикални форуми у нас. Орлин е печелил и първата награда от престижния „Шлагерфестивал“, провеждан в Дрезден. В Германия, той е високо ценен като тенор и три години работи в прочутия ревю театър „Фридрихщат палас“. В последните години Орлин печели овации и на театралната сцена и участва в няколко хитови постановки, както и в мюзикълите „Mamma Mia!“, „Да пееш под дъжда“, „Човекът от Ла Манча“ и „Бодигард“. 

- Орлине, на 1-ви ноември ти бе удостоен с отличието „Следовник на народните будители“. Какво е усещането да получиш такава престижна награда и за теб кои са будителите днес?
- Така съм възпитан и така живея - следвам народните будители и за мен е голяма чест да ми връчат тази награда. Не са един или двама будителите, останали в историята на нашата малка сладка държава – България, като се започне от Черноризец Храбър, през Паисий Хилендарски и всичките будители от Възраждането. Това са личности, които са се опитали да запазят българщината и българската култура, дори и в тъмното време на османско владичество те са успели да съхранят езика и традициите ни. Това може само да мотивира българина да има цел и да се бори да пребъде това, което са оставили нашите предци. Слава Богу, и днес има много такива българи, които все още се борят за българщината и се гордеем с тях.

- Премиерата на новия мюзикъл с твое участие „Бодигард“, мина с голям успех и в София. С какво те спечели този проект и какво би споделил за твоята партньорка в него – екзотичната Манал Ел Фейтури, която е в образа на героинята на Уитни Хюстън?
- Това е още едно предизвикателство, което отправих към себе си и благодаря на екипа на „Бодигард“ и естествено на режисьора Борис Панкин, който ме покани за тази роля. Всички се опитваме да дадем най-доброто от себе си. Прекрасно е да се работи с Манал, тя е професионалист в жанра на мюзикъла, а също така е прекрасен човек и актьор. Удоволствие е да сме на една сцена с нея. Спектакълът е уникален, както и музиката, която звучи в него и ще бъдем щастливи, ако и занапред го играем пред пълни зали.

- На 23-ти ноември в зала 1 на НДК ти предстои голям концерт с проекта на Игор Марковски „Пеещи артисти“. Според теб, в какво се крие тайната на голямата популярност на песните в него, въпреки че големите музикални телевизии предпочитат да пускат пошли клипове без смисъл и послание?
- Големи благодарности за този проект на Игор Марковски. В момента той е като един пионер в нашите среди и се опитва да се бори точно с пошлостта, но в крайна сметка всеки има право на свой избор какво да слуша и гледа. В „Пеещи артисти“ има много красива музика и най-хубавото е, че сме се събрали заедно да направим нещо хубаво не само за нас, но и за публиката. Музиката е любов, а на концерта в Зала 1, аз ще изпълня „Дихание“ и „И“.  Игор неведнъж е казвал, че пеещите артисти представят музиката по един друг начин - като монолог от спектакъл. Има много актьори, които пеят превъзходно и има защо да правим всичко това.  

- Какви други музикални и артистични изяви ти предстоят?
- След няколко дни имам концерти с екипа на Великотърновският Музикално-Драматичен театър „Константин Кисимов“, с които правим този интересен проект - „Дихание“. В него включваме произведения от златната класика на оперети и мюзикъли, както и мои неща. С колегите ми от театъра и прекрасните певици Теодора Петрова, Миряна Калушкова и Гергана Стоянова искаме да се забавляваме и да подарим хубава музика на публиката. Огромни благодарности на оркестъра на Търновския театър и неговия диригент и директор Васил Вълчев. В края на ноември ми предстои да играя отново в „Бодигард“, във Варна, с екипа на Варненската опера. 

- Твоята песен „Дихание“ е от малкото български песни,  които чухме в „Гласът на България“. Съжаляваш ли, че младите предпочитат да пеят на английски и толкова рядко се обръщат към родната музика?
- В шоубизнеса няма правила и всеки има право да се пробва в стила, който му харесва, но - да, малко ми е мъчно, че младите посягат повече към западните образци. Аз дълги години се занимавах с преподаване в Югозападния университет и казвах на студентите, че за да пробием навън, трябва да стъпим на нашата база. Ние имаме уникален фолклор, който никой не би могъл да имитира, а ако работиш само на копи-пейст ще стигнеш донякъде, но ще бъдеш дублаж. Ако успееш да намериш себе си и да се презентираш като нещо уникално, нещата ще се получат. 

- Някои от новите ни изпълнители пеят вулгарни текстове на жаргон и се оправдават, че музиката няма за цел да възпитава, а е за забавление. Какво мислиш за подобни твърдения?
- Писна ми да слушам в последните 30 години: „Сега е демокрация и ще си правя каквото си искам!“ Ако самият ти нямаш ценностна система, това се вижда в песните ти, а изкуството има една-единствена цел - да възпитава. Няма как да наречеш изкуство такива проекти и песни, които са ъндърграунд и в тях няма смисъл.

- В предаването, което водиш успешно вече трети сезон „Последният печели“, участват както зрели хора с опит, така и младежи – какво впечатление ти правят по-младите участници? Ти самият би ли участвал в подобно шоу?
- Посоката на това предаване е да отворим хоризонтите за всички и се радвам, че участват много млади хора, които показват завидни знания и съм оптимист, че има страшно много умни деца в България. Преди 10 години съм участвал при Иван Гарелов във „Вот на доверие“ и направих 11 седмици, но моята задача в „Последният печели“ е не да играя, а да водя. Опитвам се в часовия пояс между 19 и 20 часа, когато всички са си вкъщи и са готови да седнат на трапезата, да им предложа нещо интересно и приятно, а целта е образователна. 

- „Последният печели“ вече си има своя 34-кратен победител в лицето на учителя по история Борис Русев. С какво изпъкват шампионите пред другите участници?
-Наистина съм впечатлен от някои от шампионите, които показват завидни знания и бърза услужлива памет, но в тяхната игра има и забава - не се играе на живот и смърт, а почти всички шампиони са чешити, страхотни, забавни и отворени хора. Това, което правим заедно е прекрасно за нашия зрител - да има време да се оттърси от ежедневието и всички проблеми, които ни затрупват в момента. Дано да сме живи и здрави и да имаме още дни.

- Твоята дуетна половинка Кристина Димитрова казва, че си голям магнит за жените и винаги си привличал много интересни жени около теб. Как се спасяваш от по-нападателните фенки и твоята половинка Валя ревнива ли е?
- Опитвам се да се справям, но не виждам нищо лошо в това. Въпросът е дали харесват артиста в мен, или физиката - нещата са различни. Има и фенки, които просто искат да си седим и да си говорим, което е съвсем нормално. Ревността по принцип е едно малко неприятно чувство, което почти винаги разваля връзката. Ако двама души си нямат доверие, по-добре да не са заедно.

- В биографичната си книга, Катето Евро описва съпругата ти, като много луда, щура и забавна. Такава ли е и в семейния ви живот?
-Такава е, разбира се, иначе нямаше да е с мен, ако не е луда и забавна! (Смее се.) Не живеем скучно и се опитваме да си правим живота шарен. 

- Дъщеря ви Жаклин все още ли живее в Щатите и има ли желание да се върне в България?
- Дали ще се върне, решението си е нейно. Тя от малка живее в чужбина, модерен човек е, живее спокойно и отворено и сама си гони целите.

- Иска ли ти се вече Жаклин да те дари с внуче?
- Ако реши да се задоми и ако е рекъл Господ да стана дядо – ок, но дъщеря ми каза, че съм още млад да ме прави дядо, така че не бързам. (Смее се.)

- Имаш ли личен фейсбук и колко време прекарваш в социалните мрежи?
- Аз имам само работен фейсбук – фенски. Това да си клюкарствам, да поствам и лайквам в социалните мрежи – това не е моят живот. Аз живея реален живот и не се крия зад никнеймове. Не влизам и в интернет. Наблюдавам, че на младите им е трудно да отсеят кое е важно и кое не с тези фейк нюз (фалшиви новини). Също така, с този изкуствен интелект много се омързеливихме и станахме готованци – вече стана така, че ако ти се наложи да направиш нещо и нямаш интернет и не можеш да го направиш… Шокирам се как всеки ден по светофари и улици хората си цъкат по телефоните и чатят, а това е страшно - по-страшно, отколкото да говориш по телефона, защото така стават проблемите по пътищата. В цивилизованите страни е забранено да чатиш по пътищата, в Щатите например глобите са драстични.

- Как си обясняваш тази огромна агресия на пътя и карането с превишена скорост, което отнема толкова човешки животи? Преди няколко дни и известният футболен треньор Ферарио Спасов загина в катастрофа...
- Тук съм безмълвен. Агресията на пътя е отражение на целия ни живот, но да започнем от там, в какво състояние са пътищата ни и защо се случват всичките тези неща… Също така, постоянно се налагат ограничения и глоби, които обаче не решават проблема, а като че ли го изострят още повече...

- Кое е най-вълнуващото ти пътешествие в чужбина и най-мистичното място, което си посещавал?
- Всяко пътуване е уникално само по себе си и има много мистични места и култури. Например, Гранд Каньон в Щатите е уникално място, вероятно сътворено от чужда цивилизация. Жалко, че една държава като нашата - с хилядолетна история, която може толкова много интересни места да покаже на света, но не се прави много в тази посока. Аплодисменти за професор Овчаров, който не спира с разкопките си и да показва какво има на нашата малка територия. Оказа се, че сме една от най-старите цивилизации и трябва да се работи в тази посока, има какво да предложим на света. Да не говорим за пещерите и за съкровищата, открити на територията ни, или за този потънал град, който откриха край Черноморец. Къде е била Атлантида, дали не е била точно там?! Тези неща са част от културата на нашата нация и дай Боже някой ден бюджета на Културното ни министерство да не започва с нула! Знаете, че нашите деца, които ходят по олимпиади взимат първи места почти навсякъде по света. После да говорим какво е образователното ниво тук – много е високо! Защо да ходиш в Кеймбридж, тук има достатъчно добри преподаватели, които да те научат на това, което трябва.