Дефолт – колко много в една дума.  Повечето руснаци свързват този термин с 1998 г. Това е, когато в страната свършиха парите, рублата се обезцени четири пъти, заплатите паднаха, цените се повишиха, банките фалираха... Страховете от миналото излязоха сега. След седмица западните страни може да обявят неизпълнение по външните дългове към Русия. Нека разберем от какво да се страхуваме този път.

Парадоксална ситуация: имаме пари, но не можем да ги използваме за погасяване на дългове. САЩ и Европейският съюз блокираха нашите резерви в долари и евро в размер на $300 млрд. Това е почти половината от международните резерви на Русия (имаме $640 млрд. от тях). Средствата са замразени по сметки в американски и европейски банки. В същото време имаме външни дългове, по които сме длъжни да плащаме лихви.

На 4 април Русия трябваше да плати по външния си дълг малко повече от $600 млн. Но американските банки не позволиха плащането да бъде извършено. Факт е, че САЩ и ЕС изискват да плащаме в долари и евро, които имаме в страната ни или идват от продажбата на петрол, газ и други стоки за износ. Не отказваме да погасим дълга, но предлагаме да вземем липсващата сума от парите, които са блокирани. Например, вземете толкова, колкото ви трябва от нашите „замразени“ пари. Останалото можем да платим в рубли.

На Русия беше даден месец да разреши ситуацията - точно до 4 май. Но и нашата страна, и Западът заеха твърда позиция в този спор. В резултат на това е вероятно да не изпълним задълженията си. Ще се счита, че не сме изпълнили задълженията си. Как това застрашава икономиката като цяло и нашите портфейли в частност?

Дефолт означава неплатежоспособност на страната. Проста аналогия: кредитополучателят не е в състояние да изплати ипотеката. За да погаси дълга си, кредиторът му отнема апартамента и го продава на търг. Други банки след това едва ли ще се радват да отпускат заеми на такъв кредитополучател. Все пак той е „негодник“! Ето защо при класически фалит започва икономическа криза в страната. Няма пари в бюджета, валутата се обезценява, цените растат.

Този път повечето експерти смятат, че нищо няма да се промени от обявяването на такъв странен фалит нито за икономиката, нито за портфейлите ни.

„Това е безсмислена история, никак не като 1998 година. Най-вероятно няма да има значителни последици за икономиката“, казва Олег Шибанов, директор на Центъра за финансови технологии и изследвания на цифровата икономика „Соколово“.

„Обикновено неизпълнението намалява инвестициите в страната. Но сега така или иначе  те не идват. В случай на неизпълнение може да има отчуждаване на активи в чужбина. Но те вече са отнети. Те замразиха нашите активи, а ние взехме  като "заложници" средствата на онези чуждестранни инвеститори, които инвестираха в руски ценни книжа. И хвърлихме топката на тяхна страна. Размразете парите, тогава ще изплатим дълговете ви, - обяснява Михаил Королюк, макроикономист, ръководител на отдела за доверително управление в ИФК „Солид“.

Оказва се, че текущото подразбиране (ако се случи) не е съвсем реално. Това е формалност, която като цяло няма да промени нищо. Заради това у нас няма да се случи нито хиперинфлация, нито девалвация, нито фалит на банки на едро. Икономиката е в много по-стабилно състояние, отколкото преди 24 години. Бюджетът има приходи, големи резерви, малко дългове. Но най-важното е, че всичко лошо, което може да се случи с нашата икономика, вече се случва и без никакъв дефолт.

Тогава в съзнанието на руснаците три термина, започващи с буквата Д, се преплитат наведнъж: деноминация, дефолт и девалвация. И то точно в този ред. В началото на 1998 г. държавата извърши деноминация, тоест отряза три нули върху банкнотите. Да се ​​отървем от бремето на нулите, които се появиха върху рублите след хиперинфлацията от 90-те. През лятото на същата година цените на петрола паднаха до рекордно ниско ниво от 10 долара за барел. Руският бюджет свързва двата края само за сметка на външните дългове. Техният обем надхвърли $200 млрд. Златните и валутните резерви бяха с порядък по-малки - $12 млрд.

Голям дял от заемите са заети от държавни краткосрочни задължения (ДКЗ). Само за тях трябваше да се плащат 10 милиарда долара всяка година. Ставките бяха високи до небесата - от 40 до 80% годишно. Западните инвеститори получиха луди приходи! В средата на август правителството разбра, че няма повече пари, и реши да не плаща лихви на чужденци. Това означаваше дефолт. Рулата беше оставена да плава свободно - и веднага се обезцени четири пъти.

Икономиката започна да се срива. На много граждани и фирми парите изгоряха в банки. „Парижкият клуб на кредиторите“ наложи санкции на Русия и ни задължи да изплатим дълговете, които изплатихме до средата на 2000-та година. Финансовото положение на много руснаци се влоши. Но след това петролът започна да поскъпва, приходите от износ потекоха в страната - и икономиката започна да расте.

Най-вероятно този път няма да имаме толкова рязък спад, както беше тогава. Но и бързо икономическо възстановяване не трябва да се очаква. Отново не заради хипотетичен фалит, а заради санкциите.

Как да запазим спестяванията?

Ситуацията в икономиката е в криза. Заради санкциите, обявени от западните страни, руските компании трябва да намерят начини да купуват и продават своите стоки. Това се отразява на доходите, цените и броя на работните места.

- Класическият съвет какво да правите с личните спестявания вече не работи. Трудно е да препоръчам нещо в момента. Само едно нещо: по-добре е да държите пари в депозити в големи банки. Част от тях е в брой. За всеки случай, казва Андрей Паранич, директор на Националната асоциация на финансовите планери.

- През следващите година и половина едва ли икономиката ще расте. Ето защо сега е моментът да спестите активи, а не да се опитвате да спечелите нещо,  добавя Михаил Королюк.

По-добре е да се намалят разходите, да се спестят пари и да се държат в банки, за да се настигне нарастващата инфлация, каза той.

- Няма смисъл да се купува валута, докато цените на петрола са високи, а лихвите по депозитите в чуждестранна валута са нулеви. Последното рязко укрепване на рублата предполага, че Централната банка контролира обменния курс. Но щом започне кризата в световната икономика и петролът се понижи, тогава ще може да се мисли за конвертиране на част от рублите в чуждестранна валута,  смята Михаил Королюк.

Припомнете си, че за разлика от 1998 г. Русия има система за гарантиране на депозити. Тотази система гарантира връщането на до 1,4 милиона рубли на всеки вложител, ако банката загуби лиценза си или фалира.

(От „Комсомольская правда“, Евгений Беляков)