Домакинствата получават по 624 лв. на месец от пенсии

Доходите от работни заплати нараснаха с над 18% за година

Пенсиите имат решаваща роля за семейните бюджети в страната, показват данни на НСИ. В общия доход на домакинствата средно по 624 лв. на месец идват от пенсии, което е над 29% от всички доходи на семействата. В рамките на година доходите от пенсии в семействата са нараснали с над 15 на сто, или с близо 84 лв.

Пенсиите имат съществена роля дори за домакинствата, в които няма пенсионер. Дори бабите и дядовците да живеят отделно и да имат самостоятелен бюджет на отделно домакинство, те дават пари на внуците, грижат се за тях и ги хранят през ваканциите, купуват им подаръци и някои от необходимите неща за училището. Така реално част от пенсиите отиват за издръжка на внуците и подпомагат семейния бюджет на родителите им.

През второто тримесечие на годината средният доход на човек за месец е 1072 лв., обявиха от НСИ. Малко над 29 на сто от тези доходи, или средно по 312 лв. на човек, са от пенсии. Ако към пенсиите добавим обезщетенията за безработица, семейните добавки за деца и другите обезщетения и помощи, се оказва, че 31,3% от всички пари в домакинствата идват от държавната хазна. В рамките на година доходите от пенсии са нараснали с 15,2%, а доходите от социални обезщетения и помощи са увеличени с над 39 на сто.

През второто тримесечие на годината доходите на човек за първи път надминават 1000 лв. на човек на месец, като за година нарастват с над 20 на сто. Средният доход на човек е малко по-висок от минималната работна заплата. Причината за това е, че ако в семейството има дете, безработен или пенсионер, дори двамата съпрузи да получават високи заплати, доходите на човек от домакинството намаляват значително.

Работните заплати формират 56,2% от доходите на семействата, показват данните на НСИ. За година доходите от заплати нарастват с 18,3%. Редица други доходи, които влизат в семейния бюджет, като например доходи извън работната заплата, от самостоятелна заетост, от собственост и приходи от продажби, имат много по-малък дял от общия размер на доходите. Но тези странични доходи нарастват много повече от заплатите през последната една година, което води и до по-голям ръст на общия доход на домакинствата.

Хората теглят и повече пари от спестяванията си, за да закърпят семейния бюджет. Спрямо същия период на миналата година изтеглените спестявания са се увеличили с над 29 на сто, средно до близо 33 лв. на човек на месец. Като се има предвид, че населението на страната е около 6,4 млн. души, се оказва, че изтеглените спестявания са огромна сума. Сред причините за това е, че през второто тримесечие на годината традиционно много домакинства започват ремонти, предплащат част от парите за лятната ваканция или пък със затоплянето на времето започват на пътуват повече в страната и в чужбина. В резултат им се налага да използват част от спестяванията си. Разбира се, има и хора с високи доходи, които продължават да трупат пари по банковите си сметки. Затова данните на БНБ показват ръст на размера на депозитите.

За храна отиват близо 30% от парите на домакинствата

Рязко нараснаха разходите за почивка и свободно време

Разходите за здраве са с 36% повече

За храна отиват близо 30% от всички разходи на домакинствата.

Разходите на домакинствата за “свободно време, културен отдих и образование” нараснаха най-много - с над 54% за година, показват данни на Националния статистически институт за второто тримесечие на годината. Но данните на НСИ не показват дали това увеличение се дължи на ръст на потреблението или на увеличение на цените. Тоест данните не показват дали хората ходят по-често на ресторант, хотел или басейн, или цените на забавленията са нараснали и дори човек да отиде само веднъж в месеца на ресторант, трябва да остави много повече пари отколкото миналата година по това време.

Средната сума, която дава всеки човек в страна за “свободно време, културен отдих и образование”, е близо 57 лв. на месец. Но това е средна сума. Много хора дават огромни суми за хотели през уикендите, а други не могат да си позволят никакви разходи за забавления през свободното време.

На второ място по ръст спрямо миналата година са разходите за здравеопазване - с над 36 на сто, показват данните на НСИ. В резултат средно над 60 лв. на човек на месец отиват за здраве. Разбира се, има хора, които не харчат почти нищо за здравето си, но други дават много по-големи суми за лекари и лекарства. Големият ръст на разходите за здравеопазване ясно показва, че цените на здравните услуги и лекарствата са нараснали значително, защото едва ли в рамките на годината населението на страната е станало много по-болно.

На трето място по ръст са разходите за регулярни трансфери към други домакинства. Те са нараснали с 33,6% за година. Средният размер на тези разходи не е голям, но увеличението им показва, че все по-често хората помагат на роднините си, с които не живеят в едно домакинство, като им дават пари. Например хора с ниски пенсии получават пари от децата си, за да могат да закърпят бюджета си, или пък пенсионери с по-високи пенсии дават пари на децата и внуците си. При разведени родители изплащаната издръжка също е регулярен трансфер, който един от родителите изплаща на друго домакинство.

Много голям е и ръстът на разходите за дрехи и обувки - с близо 33% за година. Но това отново не означава, че хората купуват много повече дрехи и обувки. Увеличението на разходите може да се дължи на по-високи цени. Част от продаваните в страната маркови дрехи може да бъдат купени на по-ниски цени в чужбина. Затова много българи използват пътуванията си зад граница, за да купуват по-евтини дрехи и обувки от престижни марки.

Близо 30 на сто от разходите на домакинствата отиват за храна, показват данните на НСИ. Разходите за храна са средно близо 280 лв. на човек на месец, като нарастват с 13,2% спрямо същия период на миналата година. Вторият най-голям разход на домакинствата са данъците и осигуровките. За плащане на налози отиват 14,8% от всички разходи на домакинствата, което прави по близо 140 лв. на човек на месец. На трето място са разходите на домакинствата за плащане на наем, на сметки за вода и ток, както и за отопление на дома. За наеми и плащане на сметки отиват 9,7% от разходите на домакинствата, което прави по близо 92 лв. на човек на месец.

Хапваме повече плодове и зеленчуци

Ядем все по-малко хляб

Намалява потреблението на хляб, но ядем повече плодове и зеленчуци.

Българите се опитват да ядат по-здравословни храни, в резултат на което намалява потреблението на хляб, а нараства консумацията на плодове и зеленчуци. През второто тримесечие на годината спрямо същия период на миналата година най-много нараства потреблението на плодове - от 10 кг на 12 кг на човек за три месеца. Потреблението на зеленчуци се увеличава от 19,2 кг на 20,2 кг на човек за тримесечие, а консумацията на месо нараства от 9,6 кг на 10,1 кг на човек.
Най-голямо намаление има при потреблението на хляб и тестени изделия - от 17,7 кг на 16,9 кг на човек за тримесечие. Без промяна остава потреблението на сирене и картофи.

БНБ прогнозира плавно успокояване на цените през втората половина на 2024 година 

Заплати и социални плащания стимулират инфлацията

Високи разходи в производство на месо и зеленчуци

Увеличението на заплатите в бюджетната сфера, увеличените пенсии и социални плащания, както и административно определяните цени имат най-голямо влияние за продължаващата инфлация в България, заедно с високите цени на хранителните продукти. Този извод може да се направи от тримесечния анализ на БНБ за развитието на българската икономика в краткосрочна перспектива и средносрочни прогнози за основни макроикономически показатели, публикуван на сайта на Централната банка.

“Фискалната политика продължи да има проинфлационно влияние посредством повишението на социалните плащания и на компенсацията на наетите в публичния сектор през последните години, които подкрепяха нарастването на разполагаемия доход и потреблението на домакинствата и създаваха предпоставка за запазване на висока инфлация при по-чувствителните към търсенето компоненти на Хармоничния индекс на потребителските цени (ХИПЦ), като услугите.

През юни годишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ, възлиза на 2,8 на сто спрямо 5 на сто през декември 2023 г., като най-съществено влияние за това развитие оказаха формирането на базов ефект главно в групите на услугите и храните и поевтиняването на промишлените стоки.

Проинфлационни фактори, произтичащи от вътрешната макроикономическа среда, продължиха да бъдат нарастването на разходите за труд на единица продукция и запазващото се силно потребителско търсене”, се посочва в резюмето на икономическия анализ на Централната банка.

Експертите посочват, че за второто тримесечие на 2024 година най-висок положителен принос за общата инфлация имат услугите, стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия, следвани от хранителните продукти.

Годишната инфлация при непреработените храни се е забавила до 2,7% към юни 2024 г. спрямо 10,4% през декември 2023 година, но подгрупите “месо и месни продукти” и “плодове и зеленчуци” продължават да имат най-голям положителен принос за нарастването на цените на непреработените храни, което може да се обясни с повишението на годишна база на цените на едро и на дребно на свинското и говеждото месо, по-високите вносни цени на тези продукти, както и със запазването на разходите за местно производство в селското стопанство на високи равнища.

“Прогнозираме годишната инфлация да следва тенденция към плавно забавяне през втората половина на 2024 г.”, се посочва в анализа. “Очакваните темпове на растеж на частното потребление и на разходите за труд на единица продукция в условия на недостиг на работна сила ще продължат да са фактори с проинфлационно влияние върху крайните потребителски цени”, се казва в макроикономическия анализ на БНБ.