Десетилетие след първия

Върху него е извършван ритуал против вампирясване

Още се помни лятото на 2012 г., когато избухна сензацията с открития в Созопол т. нар. „вампир“. Там в некропола на една от църквите бе намерен прикован към земята с острие на железен палешник покойник от ХІІІ-ХІV в. През 2013 г. негов „близнак по участ“ бе открит в гробището в Акропола на  Перперикон.

Откритият през 2013 г. на Перперикон „вампир“ със забит в лявата страна желедев палешник.

Там подобен връх на рало бе забит в лявата плешка на мъртвеца. Малко по-късно при разкопки във Велико Търново се появи друга разновидност на ритуала – приковаване на крайниците на човека към земята с четири железни скоби, а петата бе забита в сърдечната област. Интересът към този обичай се оказа грандиозен не само у нас, но и в световен мащаб. Новините за прословутите „вампири“ обиколиха Земята, тиражирани от хиляди медии. В България пристигаха екипи на десетки телевизии от Европа, САЩ, Япония и други страни, за да снимат филми за потомците на Дракула.

Още тогава ясно бе обяснено, че вампири няма. Има обичаи, които са извършвани при погребенията на хора, за които са мислели, че могат да вампирясат след кончината си. За тях се смятало, че след смъртта биха се превърнали в зли и отмъстителни духове, ако не се вземат съответните мерки това да не се случи. Главни предпазни средства против вампирясване са християнският символ – кръста, желязото, огънят, тръните, коловете и прословутия чесън. Затова такива гробове се опалвали с огън, което се вижда при археологически разкопки. Също в тях се слагали железни предмети (нож, секира, пирон), за „да се пъди нечистия дух” и „да не се връща смъртта вкъщи”. Железата понякога се забивали  в корема, сърдечната област, петите и дланите на мъртвеца, но пробождането можело да стане и с трън или дървен кол. Именно такъв ритуал бе изпълнен на Перперикон през 2013 г.

Сега ситуацията е доста по-различна. Край намиращия се край  Голяма базилика в Южния квартал некропол вече сме открили повече от 250 погребения, главно от ХІІІ-ХІV в. Някои от тях са доста представителни и са истински гробници, оформени с каменни плочи.

Новата находка на човек с много нисък ръст с положени мърху гърдите хоругвен кръст и земеделски инструмент.

Откритият сега гроб е буквално в самата му периферия и е много неугледен, направен набързо. Човекът е погребан по християнски, но прави впечатление много ниския му ръст – около 1-1.1 м. Възможно е да е бил още дете, но черепът е огромен, което навежда на мисълта, че може би става дума за възрастен индивид с много нисък ръст. На гърдите в дясната страна бе намерен дълъг около 15 см железен кръст. Очевидно обаче това не е обичаен амулет с кръстен знак, носен от  всеки християнин. Заостреният шип в основата показва, че става въпрос за навершие на църковна хоругва. Симетрично на лявото рамо пък е сложен друг железен предмет с остра част – вероятно земеделско сечиво.

Още е рано да се правят крайни заключения, но е очевидно, че тези предмети са сложени с определена цел. Безброй са причините, поради които според народните вярвания мъртвец може да вампиряса, но като цяло това са „не по реда си умрели хора”. Такива са тези, чиято смърт е настъпила насилствено и самоубийците. Такива са също удавниците, падналите от високо, убитите от гръм, обесените, загиналите далеч от родината си, чиито гроб е неизвестен. Заподозрени са били престарелите хора, но също и хората-джуджета, на които в древността освен с насмешка, се е гледало с подозрение и страх.
Може би в новия случай на обичай против вампирясване става дума именно за такъв пример. Ако пък все пак това е дете, то е било на възраст около 10 години и очевидно е починало от някаква неестествена за съвременниците си смърт. Затова костите ще бъдат внимателно събрани и ще бъдат изследвани от антрополози, за да се  опитаме да разберем причините за ритуала, извършен върху този покойник.