Министерски съвет блокира узаконяването на строящите се отсечки от аутобана

От кабинета препоръчват промените в Закона за устройство на територията да не се правят на парче

Настояват да се реши собствеността на язовирите

Завършването на строящите се нови отсечки от магистрала “Хемус” отново се отлага за неопределено време. Причината е, че от Министерски съвет не одобряват предложената нормативна промяна в Закона за устройство на територията (ЗУТ) от регионалното министерство. Чрез нея трябваше да бъде отблокирано довършването на важни инфраструктурни проекти като магистрали, тунели, мостове, язовири, които нямат необходимите книжа, но за сметка на това са строени по настоящите законови изисквания. В този казус попада и довършването на магистрала “Хемус”, която се изграждаше по силата на ин хаус договори за доставка на строителни материали и техника, сключени между официалния изпълнител на обекта държавната компания “Автомагистрали” ЕАД и български строителни компании. Служебният министър на регионалното развитие в кабинета “Радев” Виолета Комитова обаче обяви тези контракти за незаконни, въпреки твърденията на редица юристи и експерти, че те отговарят на съществуващите нормативни актове. Така вече две години довършването на магистралата е оставено буквално “на трупчета”, въпреки че има отсечки, които са изградени в основната си част.

Междувременно самото изграждане се оскъпи в пъти, което изисква и индексиране на цената за довършване на аутобана с инфлацията и поскъпването на труда и цената на строителните материали. А заделените целево пари по сметка в БНБ за довършване на аутобана бяха върнати в бюджета още по времето, в което Асен Василев бе служебен министър на финасите.
За да не се налага вече изцяло изградени съоръжения да се събарят и започват наново, което не просто би оскъпило многократно довършването на магистрала “Хемус”, но би я забавило и с години, от регионалното министерство предложиха решение - тримесечен срок за узаконяване на обектите, които са изградени по правилата, но нямат пълен комплект документи.

От Министерски съвет (МС) обаче възразяват, че предложената промяна не е достатъчна, тъй като е на парче и не изпълнява записаното в Законодателна програма на МС за периода 1 септември - 31 декември 2023 г. Според програмата освен уреждане на статута на съществуващите инфраструктурни строежи без пълнота по отношение на строителни книжа от регионалното ведомство трябва да бъдат предложени и още текстове за промени в ЗУТ, чрез които да се създадат предпоставки за решаване на проблемите със собствеността и отговорността за поддръжката на язовирите в страната, както и за засилено участие в процесите на браншовите камари и професионалните организации, включително и на академичния сектор. От МС настояват тези цели да бъдат изпълнени едновременно в предложените от строителното ведомство законодателни промени.

“Необходимо е да се реализира единна законодателна инициатива, която да обхваща всички цели, поставени в законодателната програма на Министерския съвет”, се казва в становището. С други думи и проектът за изменения в ЗУТ да бъдат включени и тези предложения. Което автоматично означава забавяне във времето за изготвяне на тези промени и предлагането им отново в комплект. Съответно и отлагане на узаконяването на магистрала “Хемус”, а оттам и завършването поне на започнатите отсечки за неопределен срок от време.

Неизпълнени ангажименти

Инвестициите в сектора да станат електронни

В становището на МС към предложените промени от регионалното министерство в ЗУТ от администрацията на кабинета припомнят, че сред обещаните промени в закона е и създаването на единна информационна система, която да позволи всички стъпки в инвестиционния процес да могат да се случват по електронен път. Ангажиментът, който към момента не е изпълнен, е приет още преди 5 години, през 2018 г., припомнят от МС.

Те настояват в бъдещ пакет промени на ЗУТ да се включат мерки и за облекчаване на административната тежест чрез вътрешни съгласувателни процедури, при които не се налага представяне на едни и същи документи на различни ведомства.

Според представителите на МС са необходими десетки поправки в ЗУТ, които да доведат до изпълнението на тази цел.

Срок от 1 година за вече завършени инфраструктурни обекти

Декларират строежи без книжа пред ДНСК до 3 месеца

Собствениците на незавършените подават нови инвестиционни проекти

Чрез предлаганите от регионалното министерство промени в ЗУТ се дава възможност да се узаконят публични държавни или общински инфраструктурни обекти без пълния обем строителна документация. Условието е те да отговарят на техническите правила, норми и изисквания за съответния вид строеж, за да бъдат завършени и въведени в експлоатация.

Обектите, които ще могат да бъдат узаконени, ако промените бъдат приети са мостове, тунели, надлези, подлези, прелези, ВиК инфраструктура, електрически подстанции, хидромелиоративни строежи, магистрали.

В настоящия действащ закон не е предвидена опция за узаконяване на обекти, които са без съответния комплект строителни книжа, което не позволява те да бъдат завършени и въведени в експлоатация. “Същевременно тяхното премахване е нецелесъобразно и икономически необосновано в случаите, в които са били допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно действащия закон”, обясняват от строителното министерство. Освен, че са публична собственост на държавата или на общините, тези строежи имат предназначение за трайно задоволяване на обществени нужди, като голяма част от тях представляват национални обекти или такива с национално значение, както и обекти с първостепенно общинско значение, допълват от ведомството причината за предложената от тях промяна.

Идеята е до 3 месеца след приемане на промяната възложителите на подобни строежи да ги декларират пред началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). След проверка на място и при изрядна документация нчлникът н ДНСК ще издава удостоверение за годност за експлоатация за завършените строежи. Незавършенитe такива ще могат да се довършат по общия ред на ЗУТ, въз основа на одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж.

Въвеждането им в експлоатация също ще се провежда по общия ред на ЗУТ.

Всички обекти, които не са декларирани в разписаните срокове, ще се премахват по общия ред на ЗУТ.