Самият факт, че този закон срещна такъв яростен отпор, категорично показва, че целта наистина са децата

След като миналата седмица беше гласуван закон за забрана на пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация в училищата, от всички дупки изпълзяха както попарени НПО-та със съмнителна дейност, така и политици, и общественици на хранилка към някоя организация. Не им трябваше много време и за часове се разкриха за какво всъщност са притеснени и какви са им приоритетите.

Според различни данни у нас има регистрирани над 10 000 сдружения и фондации, като всяка година се регистрират и стотици нови. Както добре знаем, немалка част се занимават с правата на ЛГБТИ, със сексуалната ориентация на децата ни, с възпитаване в толерантност към различните и прочее добре финансирани от различни чуждестранни посоки дейности. Те, въпросните неправителствени организации, отдавна се опитват да проникнат в училищата, където да „образоват и ограмотяват” подрастващите по въпросите, касаещи сексуалната ориентация.

И като започнаха едни вопли, та цяла седмица вече. То не бяха интервюта, не бяха телевизионни изяви, не бяха фейсбук статуси, че видите ли, с този закон се дискриминирала цялата ЛГБТИ общност. Излязоха и статии, в които учители с различна сексуалност, са представени като жертви след въпросните промени в ЗПУО. Сякаш някой им пречи да продължат да преподават? Или проблемът е, че вече няма да могат открито да пропагандират своите разбирания, които обаче не касаят работния процес?

Шепа „дискриминирани”, а всъщност всички, представляващи или членуващи в някое НПО - "ЛевФем", "Феминистки мобилизации", "Феминистка библиотека", ЛГБТИ организация "Действие", "Български фонд за жените" и други крайно феминистки и ЛГБТИ+ организации, излязоха и на протест, настоявайки законът да бъде отхвърлен. Според техни юристи, той противоречал на Конституцията и на международни актове, включително и Европейската конвенция по правата на човека.

Нещо повече, някои техни поддръжници бяха доста по-директни и искрени, като заявиха, че всъщност е задължително децата целенасочено да „биват запознавани с темата чрез специализирани материали и от професионалисти” (тук спонтанно възниква въпросът за какъв вид професионалисти става въпрос, че звучи доста двусмислено, но явно госпожата, написала това, не счита за редно да доуточни), защото иначе нямало как да са толерантни към съучениците си от ЛГБТИ спектъра. Въпросната намеси включително и родителите, като хвърли обвинение към тях, че у нас не се говорило компетентно по темата в семейната среда, и именно на училището трябва да се разчита. Тоест, на разни НПО активисти, вероятно и учители, които да пълнят главите на децата с правилната адженда. Не, това хич не е пропаганда, нали? И хич не скочиха срещу закона именно всички, които дори в прав текст заявяват, че тя – пропагандата в училищата – е задължителна.

Прави впечатление, че и НПО-то „Асоциация на европейските журналисти” излязоха с позиция, че приетият законопроект бил не просто дискриминационен, но и „удивително приличат на мерки, предприети от авторитарния режим на руския президент Владимир Путин”, опитвайки се за пореден път да изместят темата по елементарната плоскост – ако си за еди какво си (в случая, ако подкрепяш промените в закона), значи подкрепяш Путин и Русия. Какво въобще е работа на асоциация, уж представляваща български журналисти да изказва подобни мнения, е единият въпрос, но по-важният е защо (за пореден път) се опитват да манипулират общественото мнение по този плосък начин.

Много шум за нищо, защото всъщност говорим за незначително малък брой гейове и лесбийки от общия дял на населението, вероятно около 1, 2%, и за още по-малко, които са ангажирани по някакъв начин в образованието, вероятно под 0.1%. И не говорим дори за ограничаване на някакви техни права, а става въпрос за недопускане на пропаганда в училищата. Нищо повече, нищо фрапантно, нищо фатално, нищо лошо – напротив.

Разбира се, поради рехавия брой протестиращи и недоволни, дойде време да ни дръпнат непослушните уши и бюрократите от Европейския съюз, като лично комисарят на Съвета на Европа по правата на човека излезе с позиция, че е дълбоко обезпокоен от приетия от българския парламент закон срещу пропагандата на ЛГБТ+ в училищата, призовавайки президента Румен Радев да не го подписва. Според Майкъл О'Флаерти става въпрос за дискриминация и враждебна риторика срещу ЛГБТИ хората, срещу което властите трябвало да се борят. Подобни коментари се появиха и в някои европейски медии, като Франс прес например, от която заключват, че общественото мнение е до голяма степен враждебно към общността ЛГБТ+, а страната ни не разрешава нито браковете, нито гражданските съюзи между хора от един и същи пол.

Сериозен проблем, да. На фона на цялостното положение в ЕС, на фона на войната в Украйна, на фона на икономическите проблеми, на фона на неуспешната интеграция на милионите мигранти, превзели континента и на фона на увеличаващите се нападения срещу мирни граждани от същите, медиите и властващите по високите върхове в Съюза, са се загрижили за достъпа на ЛГБТИ активисти... в училищата у нас.

Нещо повече, дори някои родни политици, изпратени да защитават интересите на страната ни в Европейския парламент, за пореден път решиха, че ще обслужат интересите на разни НПО-та, вероятно поради обвързаността си – по един или друг начин – с тях. Радан Кънев например, освен че призова депутатите да сезират Конституционния съд срещу приетите текстове, и особено срещу дефиницията на "нетрадиционна сексуална ориентация", пое „личен ангажимент” в най-скоро време да предприеме „подходящи действия” пред Европейската комисия.

На уважаемия не му е за пръв път да застава срещу интересите на мнозинството от българските граждани и срещу приетите закони, дори срещу националните интереси на България, както когато преди няколко години, заедно с Елена Йончева, внесоха резолюция, която уж касаеше върховенството на закона у нас, но се появи текст в подкрепа и на сепаратистката и противоконституционна ОМО „Илинден“.

А всъщност нещата са елементарни – никой, по никакъв начин, не забранява на ЛГБТИ преподаватели да продължат да обучават децата, единствено се изисква да са професионалисти – тоест, да не натрапват личните си виждания по тези въпроси на децата. Никой и не забранява нито т.нар. прайд, нито стотиците, хиляди НПО-та (макар че трябва да има съществен контрол върху редица от тях, но това е друга тема), които „обучават” по темата непросветените Ганьовци, никой не е написал или казал нещо лошо за хората с различна сексуална ориентация. Говорим единствено за елиминиране на пропагандата от училищата. Това означава нещо съвсем просто – да не се внушава на децата от ранна детска възраст, че е много кул да си различен, че така ще изпъкнеш сред другите, че е модерно и едва ли не задължително.

Но самият факт, че този закон срещна такъв яростен отпор от сравнително малката, но крайно шумна група активисти, подкрепени от някои медии и общественици, категорично показва, че целта наистина са децата. Но не с идеята да не се допуска реч на омразата, не с идеята просто да бъдат по-грамотни по темата, не с идеята да се подкрепят подрастващите с различна ориентация. А с цел да бъдат индоктринирани, да бъдат вкарани в правилния път, зададен от неолибералната върхушка – както по света, така и у нас.