Причината е твърде слабият икономически растеж, нужни са ни поне 5% на година

Сделките с недвижими имоти през 2018 г. раздвижиха пазара

Чак след 44 години може да достигнем стандарта на живот на европейците, ако се запази настоящият темп на растеж на икономиката ни, показва доклад на Института за икономически изследвания към БАН. Според икономистите темпът на растеж на БВП е намалял от 3,6% през 2017 г. на 3,1% през 2018 г. Въпреки забавянето, растежът остава над средния за държавите от ЕС, но е сред най-ниските за новите страни-членки. Независимо от положителните икономически перспективи, запазването на настоящите темпове на икономически растеж означава, че сближаването със средния доход на глава от населението в ЕС остава далеч в бъдещето, уточняват от БАН.

“Тези темпове, които постигаме от около 3%, са крайно недостатъчни. Догонването на европейците излиза извън всякакво обозримо бъдеще”, каза доц. д-р Виктор Йоцов, ръководител на екипа, който изготви годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН. Той прогнозира, че ще има леко забавяне на икономическия растеж през 2019 г., а евентуално той може да се възстанови през следващата година. “През миналата година темповете бяха 3,1%, а тази година очакваме да бъдат в порядъка на 2,6-2,7%. Очакваме леко ускоряване на темповете на растеж до 3,9-4% през 2021 г. До голяма степен това ще бъде в резултат на усвояването на европейските средства, тъй като програмният период свършва през 2020 г.”, отбеляза икономистът.

Важното за българската икономика е да постигне дългосрочен и траен икономически ръст от минимум 5% годишно, смятат икономистите от БАН. Само това би осигурило по-осезаем растеж на доходите и благосъстоянието. Икономистите допълниха, че през 2018 г. най-висок принос за ръста на икономиката е имал секторът на недвижимите имоти. “В същото време е разочароващо, че структуроопределящ сектор като промишлеността намалява за втора поредна година приноса си в общия растеж”, каза още Йоцов.

В доклада си БАН препоръчва на правителството да просмисли данъчната система. Пропорционалното облагане на доходите, не само че не съдейства за намаляване на неравенството в пазарните доходи, а дори спомага за неговото задълбочаване. Това се дължи както на липсата на преразпределителен ефект от пропорционалния подоходен данък, така и на ниското равнище на разходите за социална закрила, посочват икономистите. “Нашата препоръка е, че в никакъв случай не трябва да се повишават ставките преди да са изчерпани възможностите за повишаване събираемостта на данъците”, каза ръководителят на екипа по изготвяне на доклада.

През 2018 г. бюджетът на страната е приключил с излишък за трета поредна година, като и през трите години е бил планиран дефицит. Необходимо е да се преосмисли политиката на балансиран бюджет на всяка цена, категорични са икономистите от БАН. Много от страните-членки на ЕС са склонни да пренебрегнат бюджетния излишък, за сметка на това да се развиват по-бързо икономиките им.

Очакват 3,3% за 2019 г.

EК намали прогнозата си за БВП на страната

Европейската комисия (ЕК) намали прогнозата си за растежа на икономиката ни през настоящата година до 3,3%, докато според зимната икономическа прогноза увеличението на БВП трябваше да бъде 3,6% и да остане такова и през 2020 г. В новата прогноза на ЕК очакванията за ръста на БВП за следващата година са ревизирани на 3,4%.

За 2018 г. ръстът на българския БВП е оценен на 3,1% (спрямо досегашните очаквания за 3,2 на сто), което представлява понижение спрямо ръста от 3,8% през 2017 г. Основна причина за забавянето е по-слабият износ, което се дължи на намаленото търсене от големите търговски партньори на страната в ЕС и Турция.

Вътрешно търсене ще продължи да нараства, но с по-бавни темпове поради по-умереното частно потребление, посочват от ЕК. Потребителското доверие остана слабо в първите месеци на 2019 г., което предполага по-предпазливо поведение на домакинствата по отношение на разходите през годината.

Прогнозата за инфлацията е, че тя ще се понижи до 2% през 2019 г. и до 1,8% през 2020 г. За сравнение през 2018 г. тя достигна 2,6%, като основна причина е поскъпването на електроенергията и на основните храни.

Германия е партньор №1 на България

Износът на страната намалява, но вносът расте

Износът на страната намалява с 1,9% за година, но за сметка на това вносът нараства с 3,7%. Според доклада на БАН забавянето на темповете на световната търговия и икономическите проблеми в един от основните ни търговски партньори - Турция, продължават да оказват сериозно негативно въздействие върху международните сделки на българските компании. При тази липса на ръст в износа може да се приеме, че целият ръст на вноса е за задоволяване на вътрешното потребление, посочват икономистите от БАН.

През 2018 г. намаляват изнасяните стоки към почти всички основни търговски партньори на България, с изключение на Германия, която е на първо място по експорт на наши стоки. На следващите места са Италия, Румъния и Турция, а челната петица се допълва от износа за Гърция. С най-голям дял във вноса у нас е Германия, следвана от Русия, Китай, Италия и Турция.

Статистика

Нарастват заемите за домакинствата

При кредитирането на дребно се наблюдават благоприятни тенденции, пише в доклада на БАН. Сегментът демонстрира по-висока активност и общият обем по нов бизнес нараства за девета поредна година, достигайки 8,3 млрд. лв. за 2018 г., което е с 975 млн. лв. (или 13,4%) повече от постигнатия през 2017 г. Трябва да се отбележи, че тази тенденция проявява добра устойчивост във времето - на практика обемите по нов бизнес в този сегмент се увеличават постоянно от 2010 г. насам. Доста устойчива е и тенденцията при изменение на дела на дългосрочните кредити за домакинствата. Докато непосредствено преди началото на финансовата криза този дял е от порядъка на 81-82% от общия обем по нов бизнес при кредитите за населението, то през следващите шест години делът на дългосрочните кредити намалява до 72,9%.

Същевременно в структурата на кредитирането на нефинансовите предприятия се запазва водещата роля на сектора на търговията, транспорта и туризма, които формират около 1/3 от общия кредит за нефинансовия сектор.

1244 лв. взимаме през 2019 г.

1500 лв. средна заплата до две години

В частния сектор плащат с 480 лв. по-малко от обществения

Средната заплата в страната ще продължи да расте, като в края на 2019 г. ще достигне 1244 лв., през 2020 г. ще бъде 1355 лв., а през 2021 г. - 1478 лв., прогнозират икономистите от БАН.

Според предварителните данни на НСИ, средната годишна работна заплата за 2018 г. достига 13 621 лв. и се увеличава със 7%, докато през 2017 г. тя е била 12 725 лв. Минималната заплата през 2018 г. беше 510 лв., а за настоящата е 560 лв.

Разликата между минималната и средната заплата за страната е 44,9%, посочват икономистите от БАН. През периода 2009-2017 г. средната заплата в частния сектор е по-висока от тази в обществения. Но през 2018 г. в резултат на бързото покачване на заплатите в обществения сектор заплатата в частния сектор остава с 480 лв. по-ниска от тази в обществения, показва докладът. Това се дължи на липсата на специалисти, които могат да имат реален принос към производствените резултати на фирмите.

Трудовите разходи на работодателите растат и през 2018 г. В сравнение с 2012 г. те са 52% по-високи. В комбинация със заявените лоши очаквания на работодателите за бизнес климата през 2019 г., те могат да се един от факторите за задържане на заетостта, допълват икономистите.

През 2018 г. броят на заетите в България достига до 3,5 млн. души, според предварителни данни на НСИ. Безработните намаляват, като през 2018 г. достигат 170 хил. души - с 33,3 хил. по-малко спрямо предишната година. Това е исторически минимум след 2002 г., по-нисък дори от регистрираните 198 хил. души през 2008 г.

Вложиха 18 млрд. лв. през миналата година

Инвестициите намаляват

Съществена слабост на българската икономика са недостатъчните вътрешни и чуждестранни инвестиции, пише в доклада на икономистите от БАН.

Размерът на инвестициите намалява от над 29,4 млрд. лв. през 2008 г. на 18 млрд. лв. през 2018 г. Като например в индустрията инвестициите през 2018 г. са с 36% по-ниски спрямо 2008 г. От друга страна, най-съществено нарастване на инвестициите има в аграрния сектор, отбелязват икономистите.

Делът на инвестициите в индустрията остава почти непроменен и възлиза на 31% и през 2008, и през 2018 г., което се отнася и за дела на търговията, транспорта и туризма - 23%. Най-сериозен ръст отбелязват вложенията в аграрния сектор, които имат дял от 6,2% през 2018 г., при 3,2% през 2008 г. Слаб растеж на инвестициите отбелязва и секторът на информационните технологии и комуникации, професионални дейности и изследвания, които са от най-голямо значение за изграждане на високотехнологична и конкурентоспособна икономика, пише в доклада на БАН.

В доклада отчитат още, че ограничените инвестиции - местни частни и преки чуждестранни, не могат да бъдат напълно компенсирани от нискоефективните публични инвестиции, които зависят от притока на европейски средства. Парите от ЕС се очаква плавно да нарастват през следващите години, но рисковете са високи, доколкото все още не е ясно как ще се отрази Брекзит на общия европейски бюджет.