В Ботевата чета срещаме ярки личности от цялата българска земя, които заслужават много повече внимание. И признателност…

Делата на редица от Ботевите четници показват генетичната връзка на борбата за свободата на Македония с националната революция отпреди 1878 г.

В предишния „епизод“ от нашата поредица разказахме накратко за участниците в четата на Христо Ботев от Вардарска Македония, т.е. от територията на днешната република Северна Македония. Това бе сторено поради липсата на място, както обикновено става при вестникарските статии с фиксиран обем. Никой в онази епоха обаче не възприема историко-географската област Македония като съставена от три дяла  (Вардарска, Егейска и Пиринска) – изкуствено разделение, възприето по силата на Букурещкия и Ньойския договори от 1913 и 1919 г. Разбира се, никой не е смятал Македония за нещо „отделно“ от българското Отечество…

Според най-новите проучвания Ботевата чета е наброявала 208 или 209 души. Ще продължим нашия разказ с четниците от Пиринска и Егейска Македония, както и от Поморавието, Одринска Тракия и Добруджа. Без съмнение една от най-интересните личности в Ботевата чета е Тодор Пиринчиев  (1837-1913) от Неврокоп (дн. Гоце Делчев). Знае се, че е бил в близкия кръг („тайфата“) на Ботев, а през 1875 г. участва във въстанието в Босна и Херцеговина заедно Петър/Перо Симеонов от Велес, Никола Кючуков от Сливен и други българи. Доверието на войводата и щаба на четата към Тодор Пиринчиев е факт и от обстоятелството, че именно на него е поверена охраната на машинното отделение на „Радецки“. Тодор участва във всички битки, вкл. при Околчица. Заедно с Атанас Свещаров, за когото ще разкажем по-нататък, успява да се спаси. Скоро е заловен и лежи в тъмниците на родния си Неврокоп и Сяр. След амнистията заминава за Одеса, а при обявяването на Руско-турската война постъпва като доброволец в 36-ти пехотен Орловски полк и участва и в боевете на Шипка. След Освобождението Тодор остава да живее в Румъния, но е тясно свързан с Върховния македонски комитет в София и Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). През 1900 г. е хвърлен в затвора, а после е екстрадиран в България заради участието му в „Аферата Михайляну“ – убийството на Стефан Михайляну, водеща фигура на великорумънския шовинизъм и злостен противник на българската кауза в Македония. След престой в София някогашният четник на Ботев се заселва в Оряхово. От Неврокоп  е и Янко Атанасов (1845-1876), също емигрант в Букурещ и, подобно на своя по-възрастен съгражданин, в близкия кръг на Ботев. Загива при Милин камък. Отново от „тайфата“ на Ботев е и Григор Костов Мацин (неизв.- 1898) от Добринище. След разгрома на четата успява да се спаси в Сърбия и веднага се включва в Сръбско-турската война в четата на Филип Тотю. Попада в плен и е заточен в Мала Азия, а след Освобождението се завръща в България. Заселва се в с. Умаревци, Ловешко, и е доброволец в Сръбско-българската война през 1885-1886 г. В Якоруда се тачи паметта на ботевите четници Стоян (Стойко?) Ботушанов и Стоян Карастоилов, наричан и „Стоян войвода“.

Една от колоритните фигури в Ботевата чета е Сава Букурещлията, родом от Плевне, Драмско. Родът му, известен по-късно в културната ни  история, „върти“ търговия с Букурещ, откъдето се появява и фамилното име. В продължение на години Сава е въоръжена охрана на превозваните от Беломорието към Румъния стоки и натрупва опит в боравенето с оръжие и ръководенето на хора. Търговските му партньори са най-вече българи, съдържатели на ханове и кръчми, където са и основните средища на най-разпалените „хъшове“. Нека припомним прочутата драмска ракия, възпята в песните, както и от големия поет Пейо Яворов… Сава се включва активно в подготовката на Ботевата чета, а в квартирата му в Гюргево живеят няколко месеца и други бъдещи четници. Качва се на „Радецки“  с Ботев и най-вероятно загива във Врачанския Балкан след гибелта на войводата.

Атанас Свещаров от Горно Броди, Сярско

Вече стана дума за Атанас Свещаров (1847-1930) от Горни Броди, Сярско, чийто живот e още един пример за връзката на националната революция отпреди 1878 г. с борбата на македонските българи за свобода и обединение с младата българска държава След похода на Ботевата чета и освобождаването си от затвора отваря българска книжарница в Сяр. Активен участник в църковна борба, а по-късно в Сярския комитет на ВМОРО. След 1913 г. със семейството си се преселва в свободна България. Струва си да се спрем на тази изтъкната личност някой друг път в нашата поредица. 

Участието на сънародниците ни от Поморавието в Ботевата чета е слабо застъпено, за което има важна причина – създаването на български доброволчески отряди в Сърбия с оглед на подготвяната през 1876 г. война. От този днес незаслужено забравен дял на Отечеството е Младен Тричков (1841-1876) от Баре чифлик, Пиротско. С добро за времето си образование той е писар към местната власт и съдебен защитник на българите в Пиротско. Според Георги Тахов и други изследователи Тричков е един от ръководителите на Пиротския революционен комитет,  създаден от Васил Левски. Именно той поддържа връзката със Софийския комитет, вкл. с отец Генадий Драгалевски, близък съратник на Апостола. След Арабаконашката акция и започналите преследвания е принуден да емигрира в Румъния, по-конкретно в Браила с неговата многохилядна българска колония.  Заради революционната си дейност е арестуван от румънската полиция и прогонен от града. През 1876 г. участва в създадения от Перо Симеонов отряд „Св. Георги“ в състава на Ботевата чета. Вероятно загива в боя при Милин Камък или в някой от последвалите сблъсъци с черкезите. Примерът на Младен е последван от братята му Георги и Коста, които след Сръбско-българската война (1885-1886) заради своя български патриотизъм са прогонени в България и се установяват в Батановци, Радомирско. Традиционно четникът Ради Белев – Бошнака (1846-1926), родом от с. Двор в Босна, е смятан за босненски сърбин. Сходен е случаят и с  Антон Страхилов – Черногореца,  родом  от Подгорица. Напълно възможно е и двамата да са българи от Македония или Поморавието, оказали се в тези съседни страни в резултат на икономическа емиграция на техните предци. Участник в Ботевата чета от Одринска Тракия е Стою Петров от Лозенград, загинал в сражението при Милин камък.

Добруджанците в Ботевата чета са десет души, четирима от които са от Силистра и Силистренско – Димо Пенев, Иван Божков и Курти Божков (и тримата с прякор „Чобана“), както и Иван Николов, наричан и „малък Иван“. От дунавския Мачин е Владимир Върбанов, а Иван Христов – Ванката е от с. Владимирово, Добричко. Той е потомък на българи от Главан, Старозагорско, преселници в Бесарабия, завърнали се обратно и установили се в Добруджа. Четирима четници са от будния възрожденски град Тулча. Хаджи Георги Найденов – Гръблаша (1846-1876) е потомък на преселници от Щипско, Македония, и е един от знаменосците на четата. От Тулча са и Коджа Иван – Моканеца и Стойко Колев – Фучеджията, но най-известен безспорно е Спас Соколов (1854-1922), приятел на Ботев и член на щаба на четата. Получил образование в Болград и Загреб, вкл.  известна военна подготовка, добруджанският младеж е един от командирите в четата. След гибелта на Ботев е пленен при Литаково, откаран в София и осъден на смърт. Присъдата е заменена с доживотно заточение на о-в Родос, а след Освобождението се завръща в България. Участва активно в обществения живот и е областен управител на Враца и Кюстендил.

Опитахме се накратко да представим участниците в Ботевата чета от различни краища на Отечеството. Читателите със сигурност са забелязали, че военната формация, създадена и ръководена от великия поет и революционер, по забележителен начин показва единството на българската нация и приемствеността в революционната борба преди и след 1878 г.