Режисьорът Павел Веснаков (1987) вече е утвърдено име в новото българско кино, особено след като през 2022 г. дебютът му „Уроци по немски“ заслужи наградата на СБФД за най-добър игрален филм. Но и преди това той имаше международни успехи с късометражните си филми „Чест“ (2014, с много награди и номинации) или „Зевс“ (2015, също отличен на редица фестивали). Междувременно той наложи името си и с добри телевизионни сериали като „Откраднат живот“ (2016-2021) и  „Дяволското гърло“ (2019). А натрупаният професионален опит като сценарист  и режисьор сега е в основата на успешния му нов филм „Безветрие“ (2024), селектиран във втората конкурсна програма „Проксима“ на 58-мия международен кинофестивал в Карлови Вари.

Кадър от филма „Безветрие“

- Разкажи с две думи твоя нов филм - нещо като много кратка анотация.
- Младо момче се връща в България, за да свърши малко досадна административна работа, след смъртта на баща му. В началото той е с нагласа да си тръгне колкото може по-бързо, но постепенно попада в омагьосан капан, в който се пита за хода на времето и какъв е смисълът на живота, ако не знаеш кой си.

- Защо „Безветрие“, каква тема влагаш в този сюжет?
- Вълнува ме темата за прошката и какво правим, когато сме закъснели безвъзвратно с нейното търсене.  

- Защо смяташ, че е важна и потребна днес?
- Не съм сигурен дали е важна и потребна днес, но ме вълнува силно. Вярвам, че това е от особено значение, ако правиш авторски филм, в който искаш да вградиш нещо от себе си.

- Лесно ли написа сценария? Очакваш ли спонтанен интерес от широка публика?
- Работата по сценария бе трудна и дълга, защото, докато работех по него се случваха доста динамични неща, както в обществото, така и в личен план. Според мен е важно всеки сценарий да улавя духа на времето, в което е написан. А как да стане това, когато то тече с такава скорост? Филмът е експериментален от стилистична гледна точка, заради което очаквам малко по-труден сблъсък с широката публика. Но въпреки това, историята в него може да докосне всеки.

- Как избра главните актьори, те са непознати, не рискуваше ли, доволен ли си от работата им?
- Главните актьори са непознати за масовата публика, но са близки за мен, с които съм работил неведнъж. Избрах ги интуитивно, без да правя кастинг. Повечето от тях бяха в главата ми, докато пишех сценария. Принцип, който спазвам, във всички филми, направени досега.

- Защо избра квадратен кадър - този нехарактерен и много рядко използван екранен формат?
- Исках главният герой Калоян да се чувства максимално притиснат от средата, в която попада. Да няма накъде да избяга от спомените, които го дебнат от всеки ъгъл. Този формат създава силно клаустрофобично усещане у зрителите и предава по най-добър начин това усещане. 

- Какво очакваш от световната премиера в Карлови Вари? Какво знаеш за втората конкурсна категория „Проксима“?
- Работата по филма отне доста време, затова смятам единствено да се насладя на световната премиера. Отивам без никакви предварителни очаквания. Програмата “Проксима” представя на публиката селекция от по-авангардни филми, които експериментират смело с киноезика и неговите граници.

- Игралният ти дебют „Уроци по немски“ получи наградата „Васил Гендов“ за най-добър филм на 2022 г. Какво значение имат наградите за теб?
- Наградите имат значение когато си млад, защото могат да ти помогнат да преодолееш трудна ситуация или момент от професионалния ти път. С времето обаче си давам сметка, че времето има свойството да отнема от блясъка им. Има по-важни неща от тях. 

- Надяваш ли се и сега на награда в Карлови Вари?
- Не съм мислил за това. Надявам се филмът да заживее отделен живот и да имам възможност да го представя на повече места. За жалост пандемията ми отне това удоволствие при „Уроци по немски“.

- Следиш ли реакцията на публиката по време на премиерна прожекция? А после разсъждаваш ли за това?
- Вълнувам се, разбира се, защото това, което съм направил ще остане така завинаги и не да мога го променя. В този ред на мисли всяка премиера е стресираща. 

- Имаш голям опит в телевизионни сериали. Днес те са все повече в семейството на киното – и като модели на финансиране, и като фестивално присъствие, и като екранна стилистика. Ти забелязваш ли тази пълзяща трансформация и доволен ли си от това развитие на екранния разказ?
- Мисля, че опитът в телевизията е безценен, но само, ако човек си дава сметка колко различно е естеството на работа. В телевизията работиш с много по-голям обем и дълбочината, до която можеш да стигнеш с героите е по-голяма. В киното, обаче човек може да бъде наистина краен и смел в художествените решения, които взима. Харесвам и двете страни на тази монета. 

- Какъв следващ филм искаш да направиш?
- Сега работя по сценарий, в който за първи път ще разказвам за герои – учени, които изследват космоса. След 14 години, ще се отделя от средата, която познавам до болка и ще се отправя към непознатото.

- „Безветрието“ в творческите професии добро ли е или лошо? В какъв работен „климат“ предпочиташ да бъдеш?
- Това е много индивидуално за всеки, но аз се чувствам по-добре, когато правя няколко неща накуп.