На 26 август бе подпален централният офис на БСП в София - днес сграда на Народното събрание

Всичко говореше, че пожарът не е спонтанен, а предварително организиран от самите обитатели на сградата

Партийни функционери, които могат да подпалят собствения си партиен дом, като нищо могат да подпалят и България

Вечерта на 26 август 1990 г. бе подпален партийният офис на БСП в София - днес сграда на Народното събрание. Тогава от парламентарната трибуна зададох два въпроса:

1. Кои са сценаристите, режисьорите и изпълнителите на зловещия спектакъл?

2. Кого ползва той?

Официален отговор и до днес няма. Но аз имам отговор и на двата въпроса.

Подпалването на партийния дом на БСП се случи в период, когато новоизлюпените социалисти провеждаха масова кампания срещу СДС, надеждата на добрите хора у нас. Необходим им бе ярък пример, за да докажат основното послание на кампанията си, а именно, че ние сме „сини фашисти“. Изключение правеха единствено за тези, които премиерът Андрей Луканов наричаше „радостно разумни сили“ в СДС. Защото те бяха готови да подкрепят БСП и да го сторят по начина, по който в наши дни обединението „Демократична България“ подкрепи БСП, за да се върне тази партия съсипник на България на власт, макар и само за една година. И тя се върна, ако не сме забравили това, в края на 2021 г. с участието си в правителството с премиер Кирил Петков.

Но разказът ми е за миналото.

Социалистите и техният верен отряд от служители и сътрудници на Държавна сигурност, бяха свършили основната си работа. Те бяха фалшифицирали изборните резултати за 7-то Велико народно събрание и така ги бяха „спечелили“. Това им гарантира парламентарно мнозинство.

Добре помня, че от парламентарната трибуна цитирах една „Справка на Висшия съвет на БСП“, в която се казваше, че „партията е изгубила инициативата“ в „борбата си срещу СДС“. И се обвиняваше правителството на Андрей Луканов, че „пасува пред лицето на надигащата се фашистка опасност“.

От подпалването на Партийния дом изминаха 34 години. И никой не е опровергал изразеното още тогава от мен мнение, че тази провокация бе осъществена от самото висше ръководство на БСП и изпълнена от функционери на ДС. Не знам дали в мероприятието е участвал и таткото на днешния софийски кмет. Всичко е възможно.

През цялото време бях на площада пред горящия „Партиен дом“. И още в първите една-две минути на пожара се забелязаха лица по горните етажи на „затворената“ и охранявана сграда. Самото подпалване започна от вътрешността на сградата. Електричеството бе спряно и едва ли външен за тази огромна сграда човек би се ориентирал така бързо в нея, че да стигне до нейния последен етаж, та даже и до покрива.

Милицията никаква я нямаше в началото. Тя сякаш бе получила заповед да не се вясва на площада. Нямаше ги, а след като се появиха, дълго се туткаха и пожарникарите. Всичко ми говореше, че пожарът не е спонтанен, а предварително организиран от самите обитатели на сградата. Организиран е така, че да се хвърли вината за него на политическите им противници - „сините фашисти“, демократите. Защото гражданите дни наред протестираха пред т. нар. „Партиен дом“ с настояване да бъде свалена огромната червена петолъчка от неговия покрив - символ на съветската и комунистическата окупация на България. Днес тя се намира в Музея на социалистическото изкуство.

Ние, все още младите тогава, искахме комунизмът да бъде захвърлен на бунището на историята. Категорично не желаехме БСП да управлява. Но ние не знаехме, че срещу себе си имаме не политици, а изпечени мошеници, врели и кипели в антидържавни и антибългарски заговори партийни функционери. А те още тогава са имали сценарий за „промяната“ в България. Днес много от техните наследници ги виждам като инициатори на днешната върховно глупава „промяна“. Огромната архивна документация, намираща се в сградата и със сигурност доказваща престъпни управленски решения през близо половин век, е трябвало „законно“ да изчезне в пламъците на пожара.

Той бе възможност тя да бъде изнесена и укрита. И тя наистина изчезна. Никой вече не пита за архива на БКП. Тази партия скри документалната си биография. И вече можеше да се представи за нова и променена партия. На тази и въдица се хванаха много шарани. Има пожар - няма документи. Няма документално онагледено престъпно минало.

Пожарът имаше и още една цел: да стане повод за стягане на разхлабените партийни редици пред „опасността“ от „сините фашисти“. Защото през 1990 г. бе започнало масово хвърляне на червени партийни книжки и червената партия се топеше като пролетен сняг.

Но знам, че някои ще кажат, че това е минало - заминало. Не е така. Защото трябва да се знае и помни, че неуспехите на българския преход към демокрация се дължат на това, че самата демокрация у нас имаше своите противници. И те бяха такива, още когато тя правеше първите си стъпки. Трябва да се знае и помни, че БСП бе противник на превръщането ни в нормална държава. И винаги бе прокремълски ориентирана. В този смисъл никак не е случайно, че тя извади от ръкава на своя шинел днешният ни президент. И организираната провокация с подпалването на своя партиен офис е само едно от първите доказателства, затова колко далеко могат да стигнат социалистите в своите антибългарски намерения. Не беше случайно и позорното коалиране с тях, което осъществи навремето партията НДСВ, а след нея и партиите ПП, ДБ и ИТН.

Защото партийни функционери, които могат да подпалят собствения си партиен дом, като нищо могат да подпалят и България. И те винаги, когато са се докопвали до властта, са правили именно това. Всъщност от парламентарно представените партии само СДС и ГЕРБ не са били в коалиция с БСП. Което потвърждава, че те са европейската десница в България. В Брюксел това го знаят много добре. Но все още има нашенци, които не го схващат, което означава, че демокрацията ни не трябва да има почивен ден.