Обичаният изпълнител Панайот Панайотов е двукратен носител на Голямата награда от „Златния Орфей“, при това в две последователни години – 1979-та и 1980-та г. Ненадминато постижение, което му оспорва само Орлин Горанов. Няма българин, който да не може да си затананика някои от големите му хитове, като „Момчето, което говори с морето“, „Охридското езеро“, „Обич“ (Искаш огън да ти дам), „Шопкиня“, „Магдалена“, „Кристина“, „Здравей, обич моя“... Талантът му е високо оценен и в чужбина, където певецът е изнасял редица концерти. През 2009-та година, Панайот издава два компактдиска с най-доброто от досегашната си кариера - „The best 1“ и „The best 2“. Същата година той печели Първа награда от конкурса „София пее“, с песента „Магдалена“ и става „Почетен гражданин на Сливен“. През 2021 г. излезе най-новия му диск – „Солена кръв“, който носи името на едноименния шлагер, а през 2022-ра репликата му „мижав интерес“ стана култова и предизвика огромен интерес към него. Тази година Панайот бе част от хитовото шоу „Като две капки вода“ и участва в грандиозния му финал в зала „Арена София“.

- Панайот, какво лято ти предстои и как ти се отрази участието в шоуто „Като две капки вода“, където ти беше от малкото изпълнители, които спечелиха два от лайфовете?
- Предстои ми шарено лято и имам предложения да пея в различни градове. Не съм направил нови песни, защото не мисля че летният сезон е периода за това, а през есента ще работя над нови неща. Тук искам да спомена за една моя изява, която приемам като кауза - на 13-ти юни имах концерт в двора на читалище „Ведрина“ в София, който е като малък летен театър и мина много добре. Там имам мои приятели и съмишленици, които са поборници за културното издигане на децата и имат певческа школа в читалището. С тях имаме и обща песен от моя репертоар „Тук остани“. След участието ми в „Като две капки вода“ получавам много хубави отзиви от хората, които като ме срещнат ме тупат по рамото и ми казват – браво! Очаквам да видя дали след „Капките“ ще се появят и други интересни неща и предложения за мен.

- Кои бяха твоите фаворити в „Капките“?
- Много силно впечатление ми направи Владо Зомбори. Дори му дадох един приятелски съвет, че е страхотен имитатор, но да внимава да не преекспонира този талант, който му е дал Бог и да благодари за него. Иначе, с всички станахме много добри приятели и бяхме равностойни в състезанието, а също изключително много се уважавахме. Това ми направи силно впечатление, защото преди това се притеснявах да не би да има инциденти и конфликти.

- Би ли направил дует с някой от шоуто?
- Не, няма да има дует, защото аз съм много специален и труден за разбиране - моята съпруга така ме е определила. (Смее се.) Имам статут на самостоятелен певец и нямам намерение да го развалям. 

- А как се почувства като жена на сцената, когато беше в образа на Тина Търнър - с токчета и рокля? Отнесе ли много майтапи след това?
- О, давам си сметка, че артистът е длъжен да мине през всички роли и перипетии, дори и да влезе в ролята на жена-защо не! Токчетата обаче ми бяха проблем и тайно в себе си се молех да не направя грешно движение с краката, защото всичко е на живо и само с едно подхлъзване може да стане голям гаф. (Смее се.) Отнесох и много бъзици от фенове, покрай образа на Тина. Някои даже бяха писали, че така приличам на травестит и се чудеха каква е тази перука, но това е в кръга на нормалното. Не се обиждам, щом съм в този формат съм готов на всичко. Позитивните реакции и емоции обаче са много повече, отколкото разните бъзици.

- Имаше ли опасения да не ти се падне някой още по-провокативен женски образ – например Мадона, или Бионсе?
- Опасявах се – да! Разбира се, бутонът на късмета е коварно нещо и не можеш да го откажеш, защото ще платиш голяма неустойка. Малко се притеснявах да не ми се падне нещо, което е дълбоко сексуално, или някой гей, или мадама, която е с плашеща външност, но каквото и да е си длъжен да го направиш. Доволен съм, че от жените ми се падна точно Тина Търнър - лека й пръст, защото само нея признавам. В „Капките“ изпях любимия ми неин хит „The best“ и сега репертоара ми се обогати с тази велика песен, както и с „Хубава жена“ на Рой Орбисън и „Месечина“ на Горан Брегович.

- С кой в шоуто си допаднахте като чувство за хумор?
 -Изключително се забавлявах с двамата водещи Герасим и Митко Рачков. Ако не са техните гениални импровизации това шоу няма да е същото – за мен те двамата са единствените звезди в този формат! Когато бях в образа на Мик Джагър и те просто полудяха - Рачков се качи отгоре на бюрото на журито и започна да танцува, а Геро си съблече сакото и правеше едни провокативни движения с него. Беше много неочаквано и точно това е красотата на импровизацията – голямо нещо!

- Съпругата ти Емилия идваше на всеки лайф. Даваше ли ти ценни съвети?
- Да, непрекъснато ми се бъркаше и ми даваше съвети. (Смее се.) Тя също много се забавляваше с Геро и Рачков. Имаше случаи, когато и двамата бяхме така завладени от хумора на водещите, че като се прибирахме късно след лайф на шоуто - към 1 часа през нощта и след това не можехме да заспим от смях, защото си възпроизвеждаме какво е било и кой какво е казал, или направил - особено Рачков и Геро. Често се случваше да не можем да се наспим като хората от толкова напорист смях, но ако смехът е здраве, то не съжалявам за това. Телевизията е голям длъжник на хората в това отношение, защото рядко дава забавни предавания и комедии. Добре, че ги има „Капките“ – да се посмееш, а и да чуеш пеене на живо. Това са ценните неща в този формат.

- А какво може да те ядоса и да те накара да избухнеш?
- Много работи – преди години много лесно избухвах, сега съм по-обран и умерен, владея себе си много повече. Смятам, че съм постигнал успех в пътя си и на тези години успявам да се сдържам. Дори да ми прекипи - броя до 10 и печеля от това! Психолозите съветват - не сдържайте гнева си, а го изливайте. Да, но ако избухна – на мен ще ми олекне, а на останалите?!

- През 1993-та година, заедно с Роси Кирилова печелите Голямата награда на фестивала в Битоля „Интерфест“. Съжаляваш ли, че днес български певци почти не са канени в Северна Македония?
- Не обичам да съжалявам за нещо, когато е трябвало да стане нещо - то си става! Няма смисъл да търсим причина и да се тюхкаме, един-единствен Всевишният знае причините. Сега не ми се ходи в Македония, даже и да ме поканят, малко ще ми е притеснено. Когато ходихме с Роси Кирилова в Битоля бяха други години. В Охрид също са ме канили, заради песента ми „Охридското езеро.“

- Гласува ли на изборите в неделя?
- Много отдавна съвсем съзнателно не гласувам, защото открих една малка тайна, че когато са извън парламента формациите ни агитират и обещават много неща, но в момента, в който се домогнат до властта и виждаме коренна разлика - укротяват се и почват да си пълнят банковите сметки. Отдавна съм ги усетил тези..., ще се въздържа да ги нарека както ми идва. Бедата на българина е, че всички сме бедни и от там идва всичко, защото държавата дава сериозни пари за тези народни избраници и това е причината да се натискат толкова за там. Като направят една прилична средна заплата за хората, тогава ще се замисля дали да гласувам и ще има промяна. Сега, при това раздаване на пари - нищо друго не ги интересува, а само да пълнят банковите си сметки. Толкова са станали нахални и безскрупулни вече, че дори не си правят труда да ни надлъгват и не се прикриват, а само спорят за пари пред нас. 

- Какво мислиш за поругаването на паметници у нас, както и за демонтирането на паметника на Съветската армия - това не е ли опит за заличаване на нашата история – добра, или лоша?
- Това е много голяма грешка на тези хора, които го правят. Паметникът на Съветската армия е стар символ, свързан с традициите на българина. Не приемам аргументите на тези, които казват, че трябва да се заличават паметниците! 

- Твои колеги се изказаха против изпращането на български войници в Украйна. Какво е твоето мнение?
- Категорично съм против, никой няма право да праща хората да умират и никой няма право да прави война. Каква кауза си струва тази жестока цена - да изпращаме наши момчета да загиват, никой не може да ми отговори!

- Гледаш ли новини и понякога откриваш ли пропаганда в тях?
- Откривам, че 100 процента от новините са пропаганда! Много умело сме манипулирани зрителите – телевизорът е най-великото творение за човечеството и ако я няма телевизията живота ни ще е съвсем друг.

- Ти държиш рекорда за може би най-продавания албум в родната музика – „Шопкиня“, който през 1994-та година реализира тираж от 700 000 броя. Тогава това имаше ли някакви финансови измерения, защото днес с такива продажби щеше да си милионер?
- Не, от продажбата на албуми тук не се печели - нашият пазар е особен, не съм получил нищо впечатляващо от този тираж. Когато излезе „Шопкиня“, отношенията между продуценти и автори на песни бяха особени и нямаше много алъш вериш. Дивидентите бяха, че след този албум станах по-канен насам-натам и хората се впечатляваха. Днес интернет сложи кръст на продажбите на албуми и повече издаваме за престиж. 

- Кои от новите ни изпълнители харесваш?
- Харесвам Любо Киров, дори сега бях на представянето на новия му албум. По-младите изпълнители не ми правят впечатление.

- Имаш ли незабравими спомени с някои от големите ни артисти и певци, като Стоянка Мутафова, Калоянчев, Парцалев, или Емил Димитров?
- Имам спомени с повече от тях. Имаше един концерт в НДК, посветен на Калоянчев – Бог да го прости, който тогава вече беше доста обездвижен. Всеки изпълняваше по една песен, а той като главен виновник седеше на сцената. Аз изпях песента „Кристина“ и обявих, че пея тази песен за най-големите любовници, един от които е Георги Калоянчев, а той: „Че ти малък любовник ли си бе, Панайоте?!“ Силно впечатление ми направи неговият дух и чувството за хумор. Незабравими спомени имам с Георги Парцалев, с който сме имали безброй концерти - душа човек. На една маса, когато той е там - никой друг нямаше право да плаща сметката! С Емил Димитров също сме правили съвместни концерти, помня и последния, когато беше в количка и тогава Йорданка Христова беше продуцент и организатор на концерта. Всички пяхме негови вечни песни, а аз изпълних „Сбогом, Мария“. Явно му е направило впечатление, защото тогава каза: „Аз имам много песни за Панайот!“ За съжаление това така си остана и не можах да изпея друга негова песен. 

- Би ли цитирал част от любима твоя песен?
- „Да живееш днес, а да обичаш утре е философията на глупака“, пее Том Джоунс в „Without love“. Той наистина не може да живее без любов, а преди няколко дни отбеляза 84-тата си годишнина! Написах пост в интернет по този повод. Том Джоунс е единственият жив човек, за когото мога да пиша и да му благодаря - правя го всяка година. Той е моята опора и докато продължава да пее аз съм малко по-спокоен за бъдещето на музикалната гилдия и на певците. За мен Том Джоунс трябва да бъде единственият господар на света, до такава степен го идеализирам!

- Повечето ти песни са за любовта. Има ли някоя от тях, която е посветена специално на любимата ти жена?
- Във всичките ми песни романтиката стои начело и са писани от романтични съображения от авторите на текстовете. Има и някои, които аз самият съм написал, като „Емилия“, която посветих на съпругата ми. Текстът на „Шопкиня“ е на Живко Колев, но пак е за нея.

- Случвало ли ти се е да оцелееш по чудо в дадена ситуация?
- Да, в казармата щях да се застрелям без да искам, докато се возих отгоре в БТР-а и стрелях. Проблемът беше, че автоматът ми се наклони и вместо куршума да излезе навън, той рикушира в ръба на метала и влезе вътре! Слава Богу не улучи никой, а потъна някъде навътре и аз и хората с мен оцеляхме. 

- Вярата и Бог какво място имат в живота ти?
- Това е на първо място. Смисълът на живота е да откриеш Бог за себе си и това е най-главната цел за всеки - да открие, че има Бог и да го приеме. При мен това беше дълъг път, но го извървях с помощта на съпругата ми и проповедите на Джойс Майер.