Ново предложение от майстора Стивън Содърбърг

Адвокатската кантора Mossack Fonseca завежда дело за клевета срещу стрийминг гиганта Netflix

„Пералнята” (TheLaundromat), 2019, САЩ, 95 минути

В ролите: Мерил Стрийп, Антонио Бандерас, Гари Олдман, Джеймс Кромуел, Шарън Стоун, Дейвид Шуимър и др.

Извънредното положение заради Covid-19 ми даде сгода да изгледам най-сетне “Пералнята”. Полезен, забавен, поучителен филм. Поел от конкурса на Венеция, “Пералнята” излезе през октомври 2019 в Netflix. Още преди да се появи, адвокатската кантора Mossack Fonseca завежда дело за клевета срещу стрийминг гиганта. Прокуратурата на САЩ разследва дуото заради опитите да попречи наNetflix да пусне филма си. Скандалът е налице. Добре дошло за Стивън Содърбърг.

Разбира се, филмът започва с надписа, че е по действителни тайни. Германецът ЮргенМосак (Гари Олдман) и панамецът РамонФонсека (Антонио Бандерас) са нашите гидове из еволюцията на света през парите. Разказват пред камерата историята на кредита, наричайки го “бъдеще време на езика на парите”. И, че парите имат много повече имена: облигации, фондове, фючърси, собствен капитал...

Филмът е разделен на истории, наречени “тайни” - всяка със свое заглавие.

Първата е “Малките са прецакани”. Лейк Джордж, Ню Йорк. Провинциалните кротки пенсионери Елън (Мерил Стрийп) и Джо Мартин (Джеймс Кромуел) са радостни от предстоящата разходка с корабче. Уви, за кратко. То се преобръща и загиват 21 души, включително и Джо. Съсипаната Елънпроумява, че застрахователната компания, която трябва да є изплати тлъста сума, е част от друга, тя - от трета и е чак в Невис, Западна Индия. Виждаме тамошна кантора, а зад гърба на шефа - компютърен екран с пасианс. Елън се взема в ръце...

В следващата “тайна” “Всичко е офшорка” се оказваме в Лас Вегас, където е превъзбуденатаЕлън, заедно с дъщеря си и внучката. Влизат в лофт, чийто прозорец гледа към мястото, където навремето са се запознали с Джо. Елънтрескаво разказва за двата билета за концерта на Даяна Рос, но брокерката секва ентусиазма є - руснаци са купили лофтакеш на много по-висока цена. Възрастната жена е покрусена. Двамата гидове ни разясняват офшорките. Тя заминава за Индия. Среща същия онзи шеф с пасианса и го пита за адреса, но той безцеремонно я излъгва...

По-нататък се запознаваме с историята на панамската кантора за корпоративни и правни услуги Mossack Fonseca, а “тайната” е “Разкажи на приятел”. Ставаме свидетели на шашмалогиите им и безмерната човешка алчност. Отскачаме и до Синалоа, Мексико, а двамата герои ни занимават с “финансови инструменти” и всякакъв вид корупции.

“Тайна” 4 е наречена “Основите на подкупа” и ни отвежда в Лос Анджелис...

“Тайна” 5 се казва “Извършване на убийство” и се оказваме в Китай, където лъскав британец (МатиасШонартс) се опитва да изнудва съпругата на корумпиран партиен големец...

Мярваме Елън в църква. Излиза надпис 2016. На 2 април са публикувани панамските досиета - набор от 11,5 милиона поверителни документи, създадени от MossackFonseca. Предоставят информация за повече от 28 500 активни компании, регистрирани от тях. Неизвестен информатор под името Джон Доу подава файловете до редакцията на “Зюддойчецайтунг”. По телевизията говори Обама. Мосак и Фонсекапанически се жалват и дуднат за киберсигурност. Арестувани са. Виждаме ги като обитатели на затвор. От филма става ясно, че са преседели там 3 месеца. А финалът е разгромяващо смешен. И директно рязък.

Стивън Содърбърг е представил Панамските досиета като кощунство и смях. Финансовите далавери са зверски заплетени. Светът се оказва малък за алчността и волята да се избягват данъци, да се перат мръсни пари, да се надува балонът... Към райските офшорки се протягат лакомници от цял свят, включително и политици. Филмът е бляскава абсурдистка комедия.

Циниците Мосак и Фонсека се разхождат напето с кичозни костюми (понякога еднакви), ръсят шеги и закачки и между тях чуваме “дори режисьорът на филма има пет компании, въвлечени в тази история”. Чудни смешници са Антонио Бандерас и Гари Олдман. Въпреки че Елън е в центъра на фабулата, ролята на Мерил Стрийп не е толкова голяма, но пък е двойна, а тя за пореден път показва хамелеонската си гениалност.

Доста е радикална визията на Содърбърг за днешните човешки нагласи - разказва гадостите през анектодитични или трагични случки, а с нонконформизма и разказа “shortcuts” препраща към вечния издевател над фалша и американската мечта Робърт Олтман. И, както обикновено, сам си е снимал и монтирал филма.

Стивън Содърбърг е изкушен отдавна от темата за парите през shortcuts - да припомня “Игра на гаджета” (2009), където показа ескалацията на страстите около предизборната борба на Обама и на световната финансова криза през октомври 2008 в Ню Йорк. През историята за луксозната проститутка Челси (Саша Грей)и клиентите є банкови баровци, фрустрирани от ужас пред сгромолясването на статуквото, той прави сардонична инвентаризация на обществената параноя. Колкото мъничкият, двойствен свят на Челси е показан като подреден и “спретнат”, толкова кризата е размахвана като гигантска сублимация на какофонията. За разлика от “Пералнята”, в онзи филм няма съчувствие към никого. Парите са всичко.

С купюри и далавери е свързана, разбира се, и обирджийската комедия с продължения “Бандата на Оушън” (2001, 2004, 2007), където Содърбърг в компанията на Джордж Клуни и Брад Пит се/ни занимават с очарователни престъпници и техните неизчерпаеми номера.

Да си спомним и “Трафик” (2000, “Оскар”-и за режисура, адаптиран сценарий, монтаж и поддържаща мъжка роля за Бенисио дел Торо), вперен в дрогата - от наркобароните и пласьорите, през жертвите им до борците с тях. Между Мексико и Вашингтон се гонят, друсат, стрелят, корумпират, съдят. Римейк на английски сериал от 1989, филмът с публицистична жар воюва с неизтребимия глобален враг, по-коварен дори от тероризма, да не кажа и от коронавируса.

Между другото, “Пералнята” препраща и към друг обичан филм на Содърбърг - “ЕринБрокович” (2000, “Оскар” за главна женска роля на Джулия Робъртс). Но защо, ще разберете като гледате новия.

Като структура и внушение “Пералнята” е близък до “Големият залог” (2015) на Адам Маккей (“Оскар” за адаптиран сценарий по книгата “Големият залог. Машината на Страшния съд отвътре” на Майкъл Луис). Действието му започва през 2005 и разказва за генезиса на световната икономическа криза от 2008. На екрана се говори и действа със залагания на луди пари. Проследяват се три паралелни авантюри, свързани с далновидни финансисти, които спечелват милиарди от недостатъците на кредитната система. Банки и суапове за ипотечно кредитиране, хедж фондове и рискови игри на Уолстрийт се омесват в шеметно-забавна история за заигравания, печалби и трусове.

През 2011 Стивън Содърбърг, носител на “Златна палма” за палаво-сардоничния си дебют “Секс, лъжи и видео” (1989), обяви, че, след като завърши “Либерачи” за HBO (2013) възнамерява да се откаже от киното. После обаче направи сериали. И се завърна в киното. Сега е в страхотна форма - дързък и изобретателен. Содърбърг е от магистралните и най-продуктивни режисьори от края на ХХ век насам.