- Параскева, ти участваш в новата постановка на “Народния театър” - “О, ти, която и да си...”, която е по стихове, писма и спомени на Иван Вазов. Идеята за този спектакъл е твоя, какво провокира у теб желание да пресъздадете на сцената тези малко познати моменти от интимния свят на големия ни творец? 
- Никога не съм обичала застинали фигури, клишета, идоли, кумири. Тези неща са ми скучни. Не си падам по отъпканите пътища, все ми се иска да свърна в някоя страничната уличка и да погледна на нещата под друг ъгъл. Много обичам поезия и реших да прочета отново всички стихотворения на Вазов, изненадващо започнах да попадам на доста женски имена - Магдалина, Татяна, Катерина и т. н. Стана ми любопитно кои са жените, предизвикали Вазовата любовна лирика. Разбира се, попрочетох в интернет каквото има по темата и ми хрумна да направим на сцена нещо по-различно. Да покажем Вазов не като Патриарха - достолепния възрастен мъж с мустаците и бастуна, а да го видим като млад поет и да проследим интимните му вълнения. След това, се обърнах към поетесата Мирела Иванова, която е драматург в Народния театър, а е била и уредник на музея на Вазов. Тя хареса идеята и се зае със задачата да напише драматургичен текст, включващ някои от любовните стихове. Директорът на Народния театър Мариус Донкин също ни подкрепи. Ева Тепавичарова също се запали, а Бойка Велкова прояви интерес да застане като режисьор зад проекта. Всички, от асистент-режисьора, през актьорите, художника на декора и костюмите Нина Пашова, хореографът Мила Искренова, композиторът ни Теодосий Спасов - всички работехме с голяма любов и ентусиазъм, а по реакцията на зрителите мисля, че сме уцелили вярната струна.

- Научи ли различни и непознати факти за живота на Вазов, покрай работата ти по този вълнуващ спектакъл? 
- Видях го като един доста по-голям приключенец, отколкото съм си го представяла. На портретите той изглежда сдържан, достолепен, но от нещата, които изчетох за него - разбрах, че особено в по-младите му години е имал бурен живот. Дадох си сметка, че всичко, което той е написал и описал, е преживяно и видяно от него, че почти няма измислица. “Немили, недраги”, “Под игото”, стиховете му, пиесите - “Двубой”,“Службогонци” са плод на негови лични наблюдения и преживявания. Бръчков - това си е Вазов, в Бойчо Огнянов пак е вкарал нещо от себе си, както и в други образи. Открих Вазов, който е пътувал страшно много - в Румъния, Одеса, Цариград, Италия, Швейцария... Моята представа за хората от онова време беше, че трудно са се придвижвали и почти не са пътували, а това не е така. Открих, че Иван Вазов е автор и на първият фантастичен разказ у нас. Беше интересно да науча някои дребни детайли за него от спомените на близките му хора, например как е говорел и как се е движел. Впечатли ме фактът, за който брат му споменава, че той е имал нещо като тик, и е клател главата си в ритъм, дали е било някакво поетично ритмизиране, или друго - не знам, но е малък детайл, който го прави жив човек. Също така, като е поглеждал настрани - по някаква причина не е обръщал главата си от врата, а се е завъртал с цялото си тяло. Това са едни малки, но интересни детайли към неговия образ, с които го почувствах по-близък.

- Смята се, че една от твоите героини в “О, ти, която и да си...” - Пелагия, е била може би най-разтърсващата любов на големия ни писател. Каква е причината за това? 
- Трудно е да кажем точно каква е причината, но очевидно срещата на техните тела и души е била съдбоносна. По неговите думи, двете най-щастливи години в живота му са били с нея, а когато се разделят заради обществените предразсъдъци, той го преживява много трудно. Когато тя получава предложение от руски полковник и се жени за него, Вазов е направо съсипан и дори мисли за самоубийство. Дали заради душевната болка, дали заради обществените порядки тогава, но не смеел да произнесе името є, наричал я “оная”, но поемата “В царството на самодивите” е посветил на нея. Там тя е “змеица и “вила-самовила”.

- Може ли да се каже, че има нещо общо между известните любови на Вазов и истина ли е, че повечето са били омъжени? 
- Не сме им правили профили, една е “робиня тъмноока”, друга е със “златни къдри” и т. н. Пред проф. Шишманов за едно от стихотворенията Вазов казва, че просто е видял една красива девойка по залез слънце и това го е вдъхновило за стих. В поезията му можем да видим различни описания и определено е харесвал всякакви жени, включително и от различни етноси. Вазов е признавал, че е хвърлял очи на омъжени жени, но не може да се каже, че ги е предпочитал, защото от спомените на неговите близки и приятели става ясно, че няколко пъти е искал да предложи брак, но родителите на любимата му са били твърдо против, и той оставал разочарован. Родителите са казвали: “Няма да те дадем на един списовател.” Смятало се, че един писател не изкарва достатъчно пари, за да бъде перспективен жених. Предпочитали са военни и търговци.

- Има ли думи, или стихове на Вазов, които звучат особено актуално в напрегнатата ситуация, в която живеем? 
- О, има много, дори наскоро бяха публикували във фейсбук тези негови стихове: 
“Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! 
След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?” 
Или пък това: 
“Вий, дето в покой и в палати стоите, 
към нас приближете - вий, славни, вий, сити!
Зърнете през нашто изгнило плетище 
и може би вам ще настръхнат космите! 
 “Елате ни вижте” 
Тогаз за народа се бихте смислили 
и срам, угризение бихте сетили.
И вашето сърце със болка заби ще.
О, доста на думи сте нази любили - “Елате ни вижте!” 

- Според теб, в какъв жанр филм живеем всички днес и симпатизираш ли на някой от родните политически лидери? 
- Смесен е жанра и започвам да се плаша вече, че влизаме в една антиутопия, която не ми харесва - има някакъв абсурд в цялата работа. Всички виждаме, че някои неща не са наред и в същото време се съгласяваме с тях. Виждаме как едни хора ни лъжат в очите, а ние се правим, че им вярваме... Изпитвам резерви към всички, които се занимават с политика. Ясно е, че там трябва да се правят компромиси на всяка крачка. Е има и такива, които влизат чисти, но постепенно се оплитат в зависимости и схеми. Когато политиците закаканижат заучени фрази и клишета, направо ми се повдига. Въртят, сучат, лъжат. Ако някой заговори просто, но не просташки, и казва нещата директно, може да ми привлече вниманието.

- Имаш ли колеги, които са се поддали на депресията, или оцеляват на ръба, в тази трудна за хората на изкуството ситуация? 
- За съжаление не съм се виждала още с всички колеги, но съм убедена, че има хора, които са на ръба на финансовото си оцеляване. Повечето, с които съм се чувала и виждала са умерени оптимисти. Аз самата в един момент си казах, че нашата професия и изкуството май започват да стават излишни... Постоянно ни занимават с неща на биологично ниво: как може да умрем - дали от вирус, или от бедност, а когато човек е на ръба на оцеляването - и мисълта му е в тази посока, не му и до изкуството. Представих си как обществото ни върви към модел, в които културата и изкуството не са необходими, ще се предлагат някакви шоута, чрез които да забаламосаме сетивата си, а споделеното мислене и съпреживяване в театъра или концертната зала ще бъдат изхвърлени от дневния ред.

- Ти самата, в какво намираш оптимизъм и какво те зарежда? 
- Ами, оптимизмът според мен винаги се намира в децата - в малките, които все още не са разочаровани и имат своята вяра и надежда, която може и да е наивна, но те са тези, които могат да разрушат негативните наслоявания. Чета много, гледам филми. По време на карантината се захванах отново с плетенето на една кука - цветя, чанти. Изпитвах удоволствие да майсторя нещо красиво с ръцете си. Факт е обаче, че чакам с нетърпение да премине “извънредността” и да се възстанови пълния контакт с публиката, а не както сега- да гледаме в салона 20 души с някакви намордници на устата - не е много приятно нито за актьорите, нито за публиката! Надявам се скоро да премине тази вълна на зараза и да започнем да общуваме човешки. Изпитвам усещането, че в момента се опитват да ни бутнат към някакво “ново нормално” - да сме виновни до доказване на противното, и човека срещу мен да е зарАзен до доказване на противното. Внушават ни, че не бива да общуваме и контактуваме, както преди. Внушава се страх.

- В киното си си партнирала с популярни актьори, като Патрик Суейзи и Кристоф Ламбер. Откри ли в тях някаква особена харизма, която да ги отличава от повечето артисти, или всичко е по-скоро въпрос на късмет? 
- При тях определено има харизма, въпреки че сигурно има и доза късмет. Във филма с Кристоф Ламбер аз имах изключително малка роля, като трябваше да му подам едно дете и да му кажа: “Тогава убий детето ми!” Впечатли ме това, че тогава той беше звездата, и му казаха, че докато снимат моя близък план може да отиде да си почива, но той каза: “Не, аз ще остана да є партнирам!” По същия начин и Патрик Суейзи даваше всичко от себе си, за да се получи сцената ни добре.

- Житейската съдба и биографиите на кои известни актьори са вдъхновение за теб? 
- Обичам да чета биографии, а една от първите, които прочетох като малка беше на Чарли Чаплин, а след това на Грета Гарбо и Лив Улман. Отвън актьорската работа и живот изглеждат много бляскави, но отвътре се виждат много пробойни и преживени драми, но като има цел и си отдаден на професията - няма какво да те спре. Когато чета книга за живота на някой режисьор или актьор, успоредно с това започвам да гледам и филмите му - и вече ги виждам в друг контекст. Когато чета биографията на писател пък - препрочитам книгите му и откривам нови неща. В момента чета една от книгите на Ричард Брансън - предприемач, изключителен човек, който се хвърля във всичко с главата напред и действа с широк размах. Направи ми впечатление, че той отдава тези свои качества на възпитанието, което е получил от родителите си и наистина е важно с какво ще те кодират те - с какво самочувствие и увереност ще израснеш.

- Дъщеря ти Калина е вече в пети клас. Успяваш ли да гледаш света през нейните очи и на какво се опитваш да я научиш? 
- Когато беше много малка, се удивлявах на тази бебешко-детска способност да се събужда с усмивка и да е щастлива, че вижда света. Сега и тя започна да се изнервя, да се сърди, а аз се опитвам да компенсирам с повече позитивизъм, защото не ми се иска млад човек да се превръща в мрънкало. Не ми харесва, че днешните деца и младежи в голяма степен смятат, че не трябва да полагат усилия за каквото и да било. Трудолюбието вече не се смята за особена ценност. Дори и да имаш талант, дори и нещо да ти се удава с лекота, пак се иска работа. Твърдението, че са нужни 10 000 часа труд, за да станеш добър в нещо - не е мит, защото човек трябва да положи минимум толкова часа труд и усилия в дадена посока, всичко друго е дилетантство. Ако има нещо, което ме дразни днес е точно това, че много хора правят неща, за които не са си дали труда да учат, да “откраднат” опит. Изразът “Аз съм себе си” - не те прави майстор в никоя област. Опитай се да си като най-добрите в това, което правиш. Не от всяко дърво става свирка, но дори да не си много талантлив, ако полагаш усилия и си постоянен, със сигурност ще постигнеш ниво.

- Любимата ти мисъл? 
- Много са, но една от тях е, че трябва да живеем тук и сега. Да не се плашим от бъдещето и да не страдаме по миналото, защото са фикции в главата ни. Има само тук и сега.

Нашият гост
Красивата актриса Параскева Джукелова печели голямата награда “Златна роза” за “най-добра женска роля”, още с дебюта си в киното, във филма на Евгений Михайлов “Сезонът на канарчетата” през 1994 г. Десет години по-късно тя получава същото отличие за въздействащото й изпълнение в “Изпепеляване” на Станимир Трифонов. Параскева има десетки роли в киното, включително и в чужди продукции, където си е партнирала с известни холивудски актьори. Талантливата актриса се справя перфектно и с ролята на тв-водеща в предаването за българско кино “Понеделник 8 и 1/2”. Популярност є носят и изявите є в сериалите “Столичани в повече”, “Къде е Маги?” и “Пътят на честта”. Сред най-ярките є роли на сцената на “Народния театър” са тези в постановките “Мизантроп”, “Бягащи странници”, “Един безумен ден”, “Лисичета”, “Чаровно лято с неизбежните му там неприятности”, “Спускане от връх Морган” и “Моногамният”.