България е парламентарна република. Правителството осъществява външната ни политика, но под парламентарен контрол.

Външната ни политика е извън контрол, а македонският въпрос е в ръцете на Весела Чернева - вторият човек на Сорос в България. В Македония външната политика се определя от Александър Сорос, който е най-близкият човек на Заев и крупен инвеститор при комшиите с парите на татко си.

Опитът на Петков да замени общата ни история с македонците със самолетна линия до Скопие бе най-инфантилното политическо изпълнение на прехода. Само то е достатъчно основание за намесата на Народното събрание с решение, задължаващо премиера да се съобразява с националния ни интерес. Както, разбира се, и с езика на омразата спрямо България и българите, който достигна връх при избора за кмет на Скопие, и то от устата на македонския премиер.

България е суверенна държава и никой не може да й диктува двустранните отношения с други страни. Няма правен механизъм, с който Макрон и Шолц да бъдат гарант за каквото и да било в казуса Македония. Да не говорим, че те са слаби политици, които не можаха да гарантират живота и здравето на своите граждани от ислямската миграция на ножа. Както се вижда в последната седмица, не могат да гарантират и енергийната сигурност на населението си. Кампанията на правителствата в двете страни за по-малко къпане, пране и каране на коли, за да се пести ток, е обидна за тези велики нации.

P. S.: Kорнелия, чиято политическа кариера започна при Иван Костов, вкара БСП-то в ДСБ-то. Защитава партизаните на Сорос и техните две правни нули - червеноармейското внуче Христо Иванов и комунистическото прокурорче от селата на делиормана по времето на възродителния процес Наско. 

С вчерашното слабо парламентарно изпълнение на Корнелия вече е сигурно, че не е сигурно влизането на БСП в следващия парламент. Наличието на едва 26 червени депутати ще остане мил спомен.