Победите на Момчил юнак

Самоуправлението се запазва дори след османското нашествие

Един от най-важните трофеи на Момчил юнак при епичния му поход в Беломорието от 1343-1344 г. е византийският град Перитеорион. Това е византийското название на стария Анастасиупол, наречен на император Анастасий I (491-518), който го укрепява с мощни стени. Това име на града е споменато за пръв път от историка Прокопий Кесарийски. Всъщност още през римската епоха тук е имало пътна станция по прочутия път между Рим и Константинопол Via Egnatia, известна като Stabulo Diomedis (“Конюшните на Диомед”). Името идва от древния мит за пасищата на дивите и човекоядни коне на тракийския герой Диомед, които само Херкулес успя да залови.

Анастасиупол е разположен близо до северния бряг на солената лагуна, наречена Бистонско езеро или Порто Лагос в плодородната равнина в полите на Родопите. Градът е бил и важно пристанище по времето, когато лагуната е свързана с морето, а в наши дни руините се намират на около два километра от брега на езерото.
Отново Прокопий съобщава, че при управлението на Юстиниан I Велики (527-565) пред Анастасиупол е изградено укрепление за защита на бреговата зона срещу вражески набези откъм морето. Също е издигната дълга 4 км стена, имаща за задача да защитава пространството между градските укрепления и склоновете на Родопите и да контролира по този начин движението по Via Egnatia. Същевременно тя служела като акведукт, по който за Анастасиупол се осигурявала питейна вода от Родопите.

В края на късноантичната епоха Анастасиупол запада, но през IX-X в. е възроден като византийски град с пристанище под името Перитеорион. То се появява за пръв път през 879 г. на Осмия Вселенски събор в Константинопол, в чиито протокол се подписва епископът на Перитеорион, Яков. Освен религиозното и военно преднаначение, Перитеорион очевидно е имал важно търговско значение и затова е вписан поименно във византийско-венецианските споразумения от 1082, 1148 и 1187 г.

Подобно на много градове в Тракия, крепостта на древния Анастасиупол е частично разрушена от българския цар Калоян в началото на XIII в., след което навлиза в дълбок упадък. През 1341 г. император Андроник III Палеолог ремонтира основно стените, а по същото време градът става и център на митрополия. През XIV в. той се появява често в изворите във връзка с втората гражданска война във Византия. Перитеорион издържа две обсади на Йоан Кантакузин през 1342-1343 г. Не успява обаче да устои на атаката на Момчил и попада в границите на царството му.

Перитеорион е един от последните градове в Тракия, които са превзети от османците. През турския период го наричат Буру кале или Буруград, а християни живеят там до края на XVII в. Градът е изоставен след загубата на пристанището при изолирането на Бистонското езеро от морето при натрупването на наноси в устието му.

Днес сградите във вътрешността на Перитеорион лежат под натрупаната през вековете пръст. Укреплението обаче е запазено почти изцяло, макар да е обвито с буйна растителност. Има неправилен многоъгълен план, а стената на равни интервали е подсилена от четириъгълни и цилиндрични кули в ъглите на крепостта. Периметърът на крепостната стена е с обща дължина 1300 метра, а площта - 125 дка. Някои от кулите на града са оцелели почти непокътнати, докато участъците между тях са се срутили на много места. Общо сега се откриват седем масивни кули - четири от северната и южната страна, две от западната и една от източната страна.

От юг е и главната порта, която е водела към споменатото от Прокопий Кесарийски укрепление пред пристанището. Тя се намира под каменна арка и е пазена от две мощни кули. По тях са вградени изпълнени с тухли монограми на Палеолозите, които са правени при обновяването на крепостта при император Андроник I Палеолог през 1341 г. На други кули също има монограми на Палеолозите, както и монограми IC XC NI KA -“Исус Христос побеждавай”.

Главната порта е широка 3.3 м., а дебелината на стената там е цели 4 м. Тази от север е по-тясна с широчина от 3 м, докато дебелината на стената е 3.4 м. Строителната техника е opus mixtum, като на всеки 1.6 м каменна зидария във височина се разполага пояс от по четири реда тухли. Това подсилва конструкцията срещу земетресения.

Забележителен в древния Анастасиупол/Перитеорион е и акведуктът, построен по време на управлението на Юстиниан I. И днес неговата дълга стена се вижда като ивица зеленина, пресичаща земеделските площи, но малцина се досещат, че това е конструкция от късноримската епоха. Широчината на стената не е еднаква по цялата є дължина. На места тя е едва 1.3 м., а някъде запазената височина надхвърля 2 м.

Перитеорион остава в историята главно с факта, че пред неговата главна порта на 7 юли 1345 г. загива в неравен бой Момчил. След 1344 г. градът е контролиран от войските на българина. Това е отразено от византийските историци Йоан Кантакузин и Никифор Григора, както и от една сръбска приписка от 1346 г. Във фаталния ден българинът приема нарочно боя с Кантакузин и неговия турски съюзник Умур пред стените на града. В противен случай е трябвало да изтърпи една обсада с неизвестен край, предвид на многобройните си войници и ограничените припаси на храна и вода в една средновековна крепост. Вероятно в началото на битката Момчил е използвал построеното още по време на Юстиниан I пристанищно укрепление.

Тук е много интересно поведението на гражданите на Перитеорион, които не се подчиняват на конкретен началник, а вземат решенията групово. Именно с такова вишегласие в последния момент те решават да не допуснат зад крепостните стени притисканите от турците войски на Момчил, макар да приемат един негов отряд, командван от братовчед му Райко.

На пръв поглед тези отношения са несъвместими с феодалната йерархичност на Средновековието. Но тук трябва да се имат предвид някои интересни тенденции от епохата. Анастасиупол/Перитеорион е може би най-проспериращият и богат град в тази част на Византийската империя. Това е така, защото там е концентрирано значително заможно гражданско население от занаятчии и търговци.

Тук е важно да си припомним събитията, които се случват във втория по големина византийски град Солун по същото време. През 1342 г. богатите граждани там вземат властта и я държат цели седем години. Движението на т. нар. зилоти създава ефективна система на самоуправление, като имуществото на аристократите е иззето и разпределено между гражданите. Този период е доста слабо осветен от изворите, но се предполага, че на практика са въведени равни права между жителите на Солун.

Оскъдните исторически сведения свидетелстват, че нещо подобно става в Перитеорион. Освен при случая с Момчил, такова групово вземане на решения се наблюдава и в следващите десетилетия. Така например в 1355 г. гражданите на Перитеорион решително се противопоставят на назначения за митрополит на града Филотей, а настояват за желания от тях Доротей. В крайна сметка Вселенската патриаршия отстъпва и поставя на катедрата харесвания от хората духовник.

Запазени документи показват, че гражданското самоуправление в Перитеорион се запазва дори след османското нашествие. През 1421 г. султан Мурад II го отстъпва за доживотно управление на генуезкия подеста на Неа Фокея Джовани Адорно. Няма съмнение, че тогава в Перитеорион се установяват нрави, близки до тези в съвременните ренесансови италиански градове.