Известният актьор Петър Антонов приковава вниманието към себе си с ролите си във филмите „Писмо до Америка“ и „Пансион за кучета“, които намират признание и извън страната ни. Той печели почитатели не само с ролите си в киното, но и с изявите си на музикалната сцена. На голям успех се радват дуетите му с Йоана Захариева-Йоко, като песента им „Руж“ се задържа цели 14 седмици под номер едно в музикалните чартове. Популярност добива и дуетът му с Надя Ботева „Целуни ме“. Петър Антонов е живял шест години в Италия, където става единственият българин във филмовата агенция на Микеле Плачидо и се снима в няколко игрални филма. След завръщането си в България, той се отдава на театъра и печели овации с ролите си в моноспектакъла си „Едуард“, както и в постановките „Абсурдни времена“, в която си партнира с Нона Йотова и „Място, наречено Другаде“. Той е познато лице и от малкия екран, където участва в сериалите „Отдел Издирване“ и „Мен не ме мислете“. Артистът е ценител на поезията и е сред най-харесваните участници в онлайн проекта на Арт театър Берлин – „Актьори четат съвременни български автори“.

- Петър, за повечето ти колеги лятото е сезон за почивка, така ли е при теб, или съчетаваш почивката с работа и нови проекти?
- Честно казано не обичам много да почивам, предпочитам да работя. Тази година абсолютно не почивах, намерих само един уикенд за да стигна до морето – то е особено пространство, което много добре ми се отразява и ме зарежда. Мога да издам, че сега репетирам новата пиеса на Яна Борисова – „С гръб към залеза“. Тя е невероятен автор и съм голям късметлия, че попаднах в нейната среда. На сцената ще бъда с чудесни артисти - Стефан Вълдобрев, Александра Сърчаджиева и Ива Тодорова. Предстои ми да снимам и нов сериал в края на септември, където съм одобрен за голяма роля. От екипа имат амбицията да работят по всички европейски и световни схеми, така че нямам търпение да започнем. 

- През изминалия театрален сезон бе премиерата на спектакъла „Място, наречено Другаде“, в който си партнираш с актрисата от „Съни Бийч“ – Боряна Братоева. Как се роди идеята за това представление и какви отзиви получавате от зрителите?
- Идеята за него е на Яна Борисова. Тя ни покани и написа специално за нас с Боряна история, която е свързана и с двамата. Интересно е, че с Боряна се оказахме съседи – живеем в един блок, но на различни етажи и дълго време не знаехме, че живеем заедно. Моето скромно мнение е, че не очаквах спектакълът да стане такъв голям фурор и съм щастлив, че това се случи, защото това е пиеса с послание, която трябва да бъде гледана и всеки може да намери себе си в нея. Става дума за любов и всичките нюанси на любовта, за самотата и приятелството. Всеки е преживявал нещо от това, което нашите герои преживяват. Повечето отзиви са стряскащо добри. Навсякъде говорят за гениална актьорска игра, за гениалния текст на Яна Борисова и страхотната режисура на Димитър Коцев-Шошо. Уникалната музика е на Милен Кукошаров. Често след представление, когато минавам по улицата и се случва зрители да викат след мен или да ми бибиткат от колите - жесток възторг има. На 23-ти август ще играем „Място, наречено Другаде“  в Парк-театър „Борисова градина“.

- Освен в България, ти си играл и в Италия. Как стана така, че си единственият български актьор, който е бил във филмовата агенция на Микеле Плачидо и какви са впечатленията ти от него? 
- В Италия не съм играл на сцена, но съм снимал в киното. В агенцията на Микеле влезнах след доста голям кастинг, в който участваха много хора, дори и няколко българи. Плачидо е много нормален човек, няколко пъти съм го виждал, защото жена му Франческа ръководеше агенцията и той не присъстваше постоянно там, но е напълно нормален човек, както се казва - много земен, но и много строг. Щастлив съм, че участвах в един филм с него – „Дело по съвест“, който се снимаше в България.

- Къде е по-голяма бюрокрацията и мафията?
- О, в Италия със сигурност. Мащабите там са огромни и бюрокрацията е наистина много голяма. Социалната система в Италия никак не е ок, например, за да отидеш на лекар чакаш с месеци… Така че, можем да си направим равносметка, че всъщност в много отношения, колко и да превърнахме държавата ни в нещо много нелицеприятно – тя си има своите позитиви. Тук не чакаш, докато там няма как да стане по друг начин, дори и да платиш повече.

- Не съжаляваш ли понякога, че избра България пред Италия – за италианските актьори сигурно е било много по-лесно по време  на пандемията?
- Не съжалявам, защото в нашата професия е много важно да говориш правилно езика - да го разбираш и говориш перфектно. Иначе, за всички актьори в Европа беше по-лесно, държавите направиха много за тях, а тук - нищо не се направи. Италианските актьори не разбраха, че има пандемия, макар че не работиха, защото държавата много ги подпомогна, включително и артистите на свободна практика. Не знам точно какви суми са им давали, но в Германия дълго време даваха по 2500 евро за всички артисти. У нас има актьори, които са оставени да мизерстват и това е отвратително, но съдбата ни е такава… 

- Кои други теми и събития те вълнуват най-силно с днешна дата?
- Много теми ме вълнуват и ме трогват, но единственото, което търся и съзерцавам целенасочено е да попадна на хубав текст, защото моята работа е да нося послание на хората – да бъдем по-добри, по-нормални и по-човечни, да се обичаме повече, че за толкова години това прекрасно място, наречено България не можаха да го организират и да го превърнат в едно „място, наречено другаде“, за хората в Европа. Тук имаме планини, море, чудесна природа…, но съсипаха държавата отвсякъде и наскоро ми стана много мъчно, защото виждам какво можеше да бъде България и какво не е.

- Ти беше част от звездния актьорски състав на сериала „Мен не ме мислете“, заедно с Руши Видинлиев. С него сигурно се познавате още от времето, когато правехте хитове на музикалната сцена?
- Да, познаваме се още от онова време, но сега за първи път работих в киното с Руши и съм много щастлив – той е изключително талантлив артист. Много харесвам това, че той продължи да се занимава с музика, но тръгна в друга посока и го прави както го чувства, а не както комерсиалния пазар го изисква и затова го подкрепям много. Участието ми в този сериал беше супер хубаво преживяване.

- Актрисата Катерина Евро е сред най-близките ти хора. Какъв приятел е тя? 
- Обожавам Катерина Евро – тя е абсолютен учебник по живот и съм благословен с това приятелство. Катето е не просто публична фигура, а и уникален приятел. Като актриса е в моето Топ 3 на актрисите в България, а като човек наистина е учебник и помагало как да се справяш в живота и как да му се радваш. Тя винаги е готова да се погрижи за приятелите си и да им сготви невероятни неща с продукти от нейната градина, която сама поддържа. Повярвай ми, тя е майстор на всичко – например такива тиквички с ориз ще ти направи, че после можеш да изядеш и тенджерата. Прави и уникални десерти - торта „Павлова“,  стотици видове чийзкейкове и кишове... Невероятна е не само в готвенето, но и в това да подрежда масата и да създава уют. Много обича и внучката си – малкото Кате, може да стане и в 12 вечерта, за да й направи палачинки, ако на нея й се приискат - невероятно човешко същество! Знам, че майка й също е била изключителна жена, с невероятно чувство за хумор, което Катето е наследила от нея. 

- Би ли споделил за някое незабравимо преживяване, които си имал с Катето?
- С нея всяка едно преживяване е незабравимо. Спомням си, как веднъж се прибирахме от морето с Катето, беше адска жега и около Чирпан попаднахме в отвратителен трафик, от онези в които може да полудееш. Тогава само се спогледахме - тя обърна колата и се върнахме обратно на морето, в игри и закачки. Ето, това е Катето, тази спонтанност и тази невероятна енергия, която носи в себе си, заразява всички нас нейните приятели и ни кара да бъдем по-хубави, по-добри, по-симпатични. 

- Покрай Катерина Евро, сигурно се познаваш с Азис. Какво мислиш за него и за попфолка като цяло? Кои други изпълнители от този жанр уважаваш?
- Азис е изключително талантлив артист - най-големият в този бранш е той. Попфолкът не е моята музика, но през годините станах много по-толерантен и виждам, че там има изпълнители, които си заслужават да бъдат следени и надграждат, като Азис, Галена и Глория. 

- Твои думи са, че „любовта идва и те удря с един чук по главата“. Кога последно ти се случи такова разтърсващо изживяване?
- Преди 8 години се случи и все още съм ударен с чук по главата! (Смее се.)

- Кое е най-лудото нещо, което си правил от любов?
- Какво ли не съм правил?! Когато се прави от любов - всичко е разрешено, ако тя е взаимна, но дори и да не е – човек обича ли няма граници. Когато си попадал в лапите на това чувство даваш всичко от себе си.

- С тези сини очи, сигурно никога не са ти липсвали почитателки. Случва ли се да те атакуват по-напористи фенки? 
- Преди да спра с музикалната ми кариера, всичко това се случваше много по-активно. Постоянно намирах пред входната си врата - цветя, бонбони, или плюшени играчки. Рисуваха ми портрети, пишеха ми стихове - много мили неща съм получавал и си ги пазя. 

- В последно време има ли някой филм, или сериал, който успява да те заинтригува?
- Много бях впечатлен от сериала „Дневниците на прислужницата“ - невероятна актьорска игра, невероятен сценарий и снимане. Надявам се и новият сериал, който сега ми предстои да снимам също да ми стане любим. (Смее се.)

- Ти участваш в спектакъла „Абсурдни времена“, който е по стихове на известните поети Маргарита Петкова и Добромир Банев. Кое е най-абсурдното във времената, в които живеем сега?
-Абсолютно всичко е абсурдно. Абсурдно е, че се докарахме до това ежедневие, което имаме. Абсурдно и отвратително е това, че в 21 век има война и се говори за това, че ни чака много тежка зима, абсурдно е че хора гладуват и има много възрастни хора и артисти в България, които мизерстват. Абсурдно е да се говори за цената на олиото и на бензина, толкова много неща са абсурдни! 

- В какво вярваш?
- Вярвам, че мечтите се сбъдват, вярвам и в чудесата. Сигурен съм в тях и знам, че съществуват.  

- Имаш ли любим цитат от постановка с твое участие?
- Да, от „Място, наречено Другаде“, където разбрах, че този живот е за споделяне. „Всеки трябва да има човек, с който да може да споделя - само така може да има своето място!“