Служебното правителство е на една седмица служба, какви са първите му действия? Дава ли то абсолютната власт в държавата в ръцете на президента и каква опасност крие това? Как стоят нещата с основните политически играчи по-малко от два месеца до изборите? А възможни ли са манипулации и този път заради машинния вот? Дами и господа, Петър Кичашки, изпълнителен директор на Института за модерна политика.

- Как оценявате действията на служебното правителство една седмица след назначаването му, господин Кичашки?
- Има наченки, че се опитва да си изгради собствена физиономия като всяко едно служебно правителство досега, да има собствено присъствие на политическия терен. Очевидно е, че то действа отчетливо по отношение на преосмисляне на управлението на Кирил Петков. Същевременно обаче има елемент на по-голяма активност, отколкото може да се очаква от едно служебно правителство. Не бива да се забравя, че то има един временен ограничен от Конституцията характер. Неговата основна задача е да организира изборите и да движи оперативното управление на държавата. Не е работа на служебното правителство да влиза в рамките на политическа дискусия, която да му осигури трайно присъствие. Да не забравяме, че служебното правителство е временно, то не може да бъде трайно.

- Така е, но миналата година двете служебни правителство на Радев управляваха от май до декември и се оказаха доста трайни...
- Така е, някои министри преминаха в правителството на Кирил Петков. Има го този проблем, който между другото е един от проблемите в момента с оглед на политическата криза в страната - а именно, че тази нестабилност на политическата система създава предпоставки за превръщане на инструмента на служебните правителства в нещо по-трайно, отколкото би трябвало да бъде. Те трябва да се появяват за малко, да организират изборите, да създадат непрекъсваемост на държавната власт, както е по Конституция, но да не прекаляват с нейната експлоатация, защото има опасност демокрацията да се изроди в една полупрезидентска диктатура.

- Ами то натам вървят нещата. С това правителство сега ще стане така, че от януари 2017 г. Радев с четирите си правителства ще е управлявал държавата еднолично, без парламент, повече от една година?
- В този смисъл трябва да се внимава, защото Конституцията не предписва подобен сценарий и не дава възможност на президента да играе ролята на един квази министър-председател. Аз се надявам, че президентът има достатъчно компетентни съветници около себе си, които да му дадат необходимите репери да има известно ограничаване на властта на служебното правителство. Разбира се, трябва да сме обективни, че в случая голяма част от необходимостта да има служебни правителства не е само на Радев. Като цяло политическата конструкция е нестабилна, но президентът също носи отговорност за това. Да не забравяме, че той е една от причините ПП да са на терена. Така че в момента няма невинни на терена. Кризата е повсеместна, защото всички дадоха своята лепта да я има. Ако политиците бяха подходили по-отговорно, държавата нямаше да се намира в това дереждже, в която е в момента.

- Всички служебни правителства по правило постилат червен килим за някоя партия към властта. Сега кои са фаворитите на Радев?
- По-скоро не. Мисля си, в тази криза колкото повече това управление възпроизвежда себе си, толкова по-зле става. Няма как да се появи нова енергия от това служебно правителство, защото още не сме изсърбали попарата на старата нова енергия ПП. За мен един от проблемите е, че голяма част от политическото статукво се опитва да се възпроизведе, запазвайки старите си качества и пороци, но сменяйки си физиономията, нещо като „Преоблякъл се Илия, погледнал се - пак в тия“. Просто има дефицит на нови идеи, които да бъдат компетентно защитавани. ПП имаха четири фактора, които ги докараха на власт, но загубиха три от тези четири.

- Бихте ли ги изброили тези фактори? 
- Имаха подкрепата на президента - вече я нямат. Появиха се със заявката да бъдат компетентната алтернатива на ГЕРБ, която да извади Борисов трайно от играта - оказа се, че те не са нито компетентна, нито алтернатива. Трето - те излъчваха спокойствието на млади и компетентни хора, които ще поведат държавата по нов път. Всъщност това бе един пиарски трик, защото след изборите тези млади и усмихнати момчета и момичета всъщност се оказаха едни сърдити старчета, които ходеха намръщени в продължание на седем месеца все едно че имат константни проблеми със стомашно-чревния си тракт. И им остана само четвъртия фактор, който ги държи - изтичането на електората на БСП и на ДБ в тяхна посока. Да им се чудиш на БСП и ДБ - как уж опитни хора се хващат за коалиция с формация, която краде от електоратите и на двете.

- Не е ли по-правилно вече да наричаме служебното правителство президентско? Това си е чиста проба президентско управление.
- Така е, но аз лично не бих го нарекъл президентско, за да не легитимирам въобще този начин на мислене. Този тип правителства трябва да имат временен характер. Но всеки, който прави правителство, има нормалното изкушение да се заиграе с властта малко повече, отколкото трябва. Но когато това започва да се случва на всеки шест месеца, създава опасност и това е едно негласно суспендиране на парламентарната демокрация и едно плавно съсредоточаване на все повече власт в ръцете на президентската институция. Това е опасно без значение как се казва президентът. Българският конституционен модел не позволява по принцип съсредоточаването на власт в ръцете на един човек, напротив - този модел говори ясно за разделение на властите, а легитимността на едно управление идва от неговия парламентарен характер - от гражданите, които гласуват за различни политически субекти и им вменяват след изборите да се разберат в рамките на Народното събрание за едно бъдещо управление. Всичко извън това излиза извън рамките на Конституцията и става опасно. България е страна с не много здрави демократични устои и за мен едно пълзящо овластяване на президентската институция създава сериозна опасност за нашата демокрация.

- Има ли някаква спирачка на тази абсолютна власт на президента?
- Една голяма част от служебното правителство вече са били няколко пъти служебни министри. Т. е. в един момент служебното правителство започва да придобива все по-невременен и все по-постоянен характер. Всяка власт се стреми към концентрация и събиране на цялата власт в свои ръце. И затова има разделение на властите- да не може един да се домогне до абсолютната власт. В случая има проблем, че ако продължи политическата нестабилност се създава реална опасност да се деформира парламентарната демокрация дотолкова, че да се превърне в полупрезидентска. В български условия това е рецепта за завземане на властта от олигархията. Президентът е един човек и е много по-лесно да бъде контролиран отколкото 240 депутати. Така че президентската република е мечта на олигархията и аз се надявам да се появят необходимите демократични рефлекси и това да се пресече в зародиш.

- Ще я бъде ли според вас коалицията между ПП, ДБ и други присъединили се маргинали?
- С една дума - на този тип коалиция гледам с насмешка. Това е поредна тъжна метаморфоза на т. нар. градска десница, човек да се чуди да се смее ли или да плаче. Преди шест месеца палеха свещи, коленичиха пред шадравана на президентството, Радев беше герой, в момента стана кремълски агент. Защо? Защото те вече не са на власт. Това е един от техните интелектуални проблеми, ако щете. Тези хора живеят в един балон, в който си мислят, че каквото кажат те, е вярното. И когато те са на власт тази власт е добра, когато не са - е лоша. Това не е и лицемерие, а флагрантен интелектуален дефицит, който води държавата към зле. Една провинциална група хора решиха, че са изразители на истината. А обединяването на ПП и ДБ не е в интерес на ПП, защото те ще си вземат електората на ДБ и без да се обединяват. Но е лошо, че ПП се залепиха толкова плътно до ДБ. В момента разликата между двете формации е семантична - едните се казват по един начин, другите - по друг, а по същество това е една и съща формация с един и същи център на власт зад нея, в интерес на истината. Тази единна политическа формация с две лица, този двулик Янус, функционира на принципа на скачените съдове. ПП ще дръпне целия електорат на ДБ.

- Случва ли се нещо интересно според вас в лявото пространство?
- Кое ляво? В момента в България всички са леви. Имаме неориентирано ляво в лицето на ПП, едно либерално дясно ляво в лицето на градската десница от ДБ, едно старо носталгично ляво в лицето на БСП. Образно казано, всичките са леви, което не прави никой от тях ляв. Тъжна е картината как БСП, една от партиите, която след падането на Берлинската стена запази водещото си присъствие в политическия живот на страната, сега се е свела до един файтон хора, които са заети с това да се карат помежду си. БСП е заета с традиционното упражнение в последните десетина години - да си гледа в пъпа. Не знам дали има по-опитен политически субект от БСП, която да отстрелва така врага с партиен билет, да води вътрешна партизанска война. Но гледайки отстрани ми се струва, че в БСП има още хляб, но очевидно се намира в насипно състояние, всеки там си е самостоятелен остров и архипелагът, който представлява БСП, вече се е разделил на десетки самостоятелни микродържави.

- Всички предвиждания са, че ГЕРБ ще бъде първа политическа сила. Ако стане така, с кого ще управлява, това е въпросът?
- Според мен ГЕРБ не прекараха необходимото време в опозиция, което да им даде рефлексите за това какво се случва когато дълго време си на власт и после паднеш. А те не прекараха дълго време в опозиция, защото тяхната „алтернатива“ се оказа нефелна. И поради това пак ще трябва да се избира между Борисов и ПП. За мен Борисов претърпя личностна промяна, но не съм сигурен дали това е достатъчно да се създаде някакъв елемент на устойчиво управление. По софийските кьошета се шушука за възможна следизборна колаборация между ПП без Петков и ГЕРБ без Борисов. Много се надявам това да не се случи, защото според мен това би била последната политическа грешка на господин Борисов. За мен той има достатъчно потенциал да присъства на терена, да изгради мрежа от хора, които да подкрепят негово правителство, но това не може да се случи с тази групичка около ПП, защото тя се доказа като тежко некомпетентна. Но според мен в момента всички политически субекти не са на нивото на времето. То изисква активно участие, но не виждам някой да е готов да носи такава отговорност.

- Машинното гласуване остана задължително. Според вас възможно ли е чрез него да се вкара някоя нова партия в следващия парламент?
- Нова не, но да се затвърди някоя стара политическа сила може. Никой не можа да отговори членоразделно на въпроса какъв проблем решаваме с машинния вот. А всеки може да посочи какви проблеми си създадохме с въвеждането на този вот. Машинният вот в момента е една черна кутия, която е в ръцете на шепа IT експерти, за които никой не може да каже до каква степен са силни у тях демократичните нагласи и до каква степен са готови да подменят вота и да влязат „техните“. Скептичен съм, че тези IT експерти ще бъдат толкова честни, че няма да си позволят да пренастроят вота. Още повече, че нямаме външно сертифициране на машините, да се викнат външни експерти, които да прегледат кода на тези машини, да ги залепят след това и да се знае, че тази машина е проверена. Сега се размотават едни машини по складове, никой не може да ти каже защо и какво правят там. И всичко това създава горчив вкус в устата, че май пак е възможно да се спретне някоя шашма. Машините бяха последният вопъл на статуквото, което се оформи последната година и те запазиха този инструмент за въздействие върху политиката. Възможно е да откраднат изборите, само че истината винаги намира начин как да си проправи път. Та искам да предупредя тази, които готвят шашмалогия на изборите да са наясно, че властта не им е бащиния и утре ще дойдат други, които ще разследват тази работа и току виж някой се оказал в затвора.

Нашият гост
Петър Кичашки е юрист, правозащитник и общественик, изпълнителен директор на Института за модерна политика, сред учредителите на гражданското Движение “Модерна България”. От 2017 г. е член на Комисията за защита от дискриминация. В началото на 2020 г. съучредява и става председател на организацията “Републикански център”. Роден е във Видин на 12.07.1989 г. Завърша Природо-математическа гимназия “Екзарх Антим I” в крайдунавския град, а след това програма “Право” на Нов български университет. В периода 2012 - 2013 г. е регионален координатор за Южна Европа.