Останали сред зрителите, Радан Кънев и Атанас Атанасов наблюдаваха с нескрита завист раждането на новия проект. Финансирането му Иванов свърза с „чистия бизнес”. Иво и Галя Прокопиеви го слушаха с благо изражение на лицата си.

В програмата на столичния „Независим театър” за 9 декември не бе включено представление. Въпреки това, сцената в бившия Дом на българо-съветската дружба се оказа заета, но не с „Омайна нощ” или „Мафия и нежни чувства”.

Залата на театъра бе наета, за да бъде обявен в нея нов политически проект с претенциозното име „Да, България” и с главен герой бившият министър на правосъдието Христо Иванов.

Точно преди година, на 9 декември, Иванов обяви „с голямо облекчение” от трибуната на Народното събрание оставката си поради неслучилата се според него съдебна реформа. Всъщност за цялото време на своето министерстване той не съумя дори да обясни какво разбира под реформа, камо ли да направи нещос мислено в тази посока.

Така след първото гласуване на промените в конституцията „двете копелета” (по думите на Радан) пиха бира в чест на съдебната реформа, а на финала, пак в чест на реформата, единият подаде оставка, а другият обяви, че минава в опозиция. В продължение на една година Христо Иванов даваше интервюта и не пропускаше всеки ден да напомня за себе си с яростни писания във фейсбук срещу главния прокурор, които незабавно бяха възпроизвеждани от медиите на семейство Прокопиеви „Капитал” и „Дневник” и сайта на бившата пиарка на Иван Костов - „Медиапул”.

Опитът на измисления министър Иванов да активизира следователя Бойко Атанасов претърпя пълен провал. Според „Капитал” това щеше да е магистратът, който може „да разбърка блатото”. Не успя, защото изслушването му пред ВСС, когато бе кандидат (за четвърти път) за градски прокурор, показа недвусмислено неграмотността му и ниския му потенциал.

На 27 февруари Иванов поведе „шествие за правосъдие”. То започна със запис на речта „Не на страха!”, написана от Кристиан Таков и прочетена изразително от председателя на ВКС Лозан Панов, и завърши в градинката пред Народния театър. Там, рамо до рамо с Бойко Атанасов, който бе облякъл кожено манто в стил „ранния Борисов”, бившият министър обяви: „Да живее революцията, не реформата!” Революцията обаче не се случи. Никой не повярва на Христо Иванов освен члена на ВСС Калин Калпакчиев и приятелите му от Съюза на съдиите в България - общо един автобус хора.

Последните месеци обаче преминаха в очакване за бившия министър. Чакаше какво ще реши този, който го създаде и извади на светло. Защото никой не си прави илюзии, че един адвокат с отнети права, който дори не е влизал в съдебната зала, може да стане министър на правосъдието в служебно правителство без необходимите протекции. Казано направо, без Прокопиев да го посочи на бизнес приятеля си Плевнелиев, а после и без Румяна Бъчварова и Кристалина Георгиева „да убедят” Борисов за неговото оставане в кабинета.

Колебанието на олигарха Прокопиев не трая дълго. Сметките му ясно показаха, че Радан Кънев вече не носи дивиденти и ДСБ не е марка, която „продава” влияние. Така вместо на сцената Радан се оказа сред публиката. На сцената се качиха Христо Иванов и Кристиан Таков. Не може да се отрече, че внукът на другаря Пеко Таков умее тази игра - да говори дълго и напоително, без да казва нещо съществено.

Третият актьор - Мануела Малеева, е просто добавка към двамата наследници на потомствени комунисти (бабата на Иванов е лекар, генерал от Съветската армия).

Част от режисурата бе и „протестът” пред ВСС на 9 декември сутринта. Председателят на районния съд в София Методи Лалов извади служителите и част от съдиите на улицата със заповед, с която им нареди участие в обучение „Етика и антикорупция”. Никой не разбра колко дела бяха отложени в този ден - към гражданите бе отправена молба „за разбиране”.

И понеже работещите в СРС, протестиращи по заповед или по съвест, са общо взето възпитани хора, на място бе доведен и авангардът на „Протестна мрежа”. Все пак някой трябваше не само да блокира уличното движение и да спре трамваите, а и да вика срещу главния прокурор. Разбира се, нито шефът на ВКС Лозан Панов, нито председателят на СГС Калоян Топалов се появиха пред протестиращите колеги. Може би причината за това се крие в лозунга „Не на страха!”

Вечерта на същия ден пред публиката в Независим театър и пред внимателно подбрани медии Христо Иванов обяви с патос, че битката за съдебната реформа трябва да бъде пренесена на парламентарен терен. Каза още, че времето на чичковците от Брюксел, които ни предписват какво да правим, е приключило.

Всъщност такава позиция е разбираема, все пак възможността му да влияе на докладите на ЕК вече е равна на нула. Щом доносите му не могат да стигнат до тези доклади, значи и Брюксел за него е „свършен мач”. Разбира се, основна мишена на новата партия е „нереформираната прокуратура”. Няма и как да е друго, при положение че държавното обвинение все още е единствената територия, на която Прокопиев не е успял да стъпи.

Обявявайки, че вече 10-15 години се занимава със съдебна реформа, Христо Иванов очевидно брои в тази сметка и годините, в които безуспешно е следвал богословие. Февруарските призиви за революция бяха заменени с лозунга „Политизирайте се!” Накрая бе трогателно разказана историята на Митьо Моторчето, който вдигнал ръце от корупцията в ГЕРБ и в съда и поръчал бутилка вино на брадатия министър. Всъщност непредубеденият слушател би решил, че в залата се учредява партия за участие в изборите за членове на ВСС и за сваляне на главния прокурор. Защото освен мантрата за прокуратурата новата партия не предложи нищо друго.

Останали сред зрителите Радан Кънев и Атанас Атанасов наблюдаваха с нескрита завист раждането на новия проект. Финансирането му Иванов свърза с „чистия бизнес”. Иво и Галя Прокопиеви го слушаха с благо изражение на лицата си. Няколко дни по-късно Прокопиев ще обяви в телевизионно интервю, че няма амбицията да става политик или премиер, защото „политиците са олигарсите в България”.

В залата част от мислите му несъмнено бяха заети и с това колко ще му струва тази нова партия и колко ще даде за нея „Америка за България”. Защото, ако приватизацията на „Каолин” и „Дамяница” по времето на Костов са минало, което не бива да се напомня, а хората в Меричлери и техните болести са отдавна забравени, бизнесът вече ще е „чист”. И спектакълът, започнал на 9 декември, може да продължи.

Ако имаше разлепени афиши, несъмнено главната роля щеше да е за Христо Бойкикев-Иванов. Може би в дъното на афиша, с малки букви, щеше да е изписано и името на продуцента - Прокопиев, Иво Прокопиев. Добрият „татко Карло” за малкия Пинокио.

А в самата пиеса се долавяше една необяснима тъга въпреки екстаза на главния герой. „Печални хризантеми” е най-подходящото заглавие на този спектакъл, възкликна след края му мастит театрален критик.