Рекорден е интересът на българите към игрите на късмета

Стойността на направените залози е около 1,8 млрд. лв. от януари до август

Най-много залагат онлайн

Българите печелят от хазартни игри над 100 млн. лв. на месец, а направените залози в игри на късмета за периода от януари до август са около 1,8 млрд. лв., показват изчисления на „Труд news” на база данни на Национална агенция за приходите за събраните суми в хазната.

Всяка година нараства интересът към игрите, които дават шанс за бързи печалби, и 2024 г. не прави изключение. Похарчените пари за залози в хазартни игри през предходната 2023 г. са около 2,6 млрд. лв., а ако в оставащите месеци до края на тази годината размерът на залозите се запази, за цялата 2024 г. тази сума ще бъде надмината. Дадените пари за хазартни игри нарастват с около 13 на сто през миналата година, и то при положение, че през предходната 2022 г. имаше увеличение с около 40 на сто спрямо 2021 г. Заедно с увеличението на залозите нарастват и изплащаните печалби от организаторите на хазарт.

Най-много пари българите дават за онлайн хазарт. През миналата година приходите в държавната хазна от такси на онлайн операторите на хазартни игри са 214,4 млн. лв. От тях 1,4 млн. лв. са еднократни такси с фиксиран размер, а 213 млн. лв. са платените променливи такси на база направените залози. За първите осем месеца на настоящата година платените такси от организаторите на онлайн хазарт са 139 млн. лв., показват данните на НАП.

В Закона за хазарта има изискване печалбите от най-популярните хазартни игри да са поне 50% от стойността на направените залози. Променливата такса за организиране на онлайн хазартни игри е 20% от разликата между получените залози и изплатените печалби. Оказва се, че само за онлайн залози през първите осем месеца на годината българите са дали близо 1,39 млрд. лв. За цялата 2023 г. размерът на направените онлайн залози е около 2,1 млрд. лв., което е с близо 10% повече спрямо предходната 2022 г.

За организиране на игри с търкане на билетчета, както и за хазартната игра „Тото“ на „Български спортен тотализатор“ и за лото игри, които не са онлайн, през настоящата година се плащат еднократна такса плюс променлива такса в размер на 20% от разликата между получените залози и изплатените печалби. Приходите от тези игри в хазната през първите осем месеца от годината са в размер над 33 млн. лв. Направените залози в тези игри от януари до август са около 330 млн. лв. За сравнение за предходната 2023 г. залозите бяха 376 млн. лв., което представляваше ръст с около 17 на сто спрямо 2022 г.

Само за най-популярните хазартни игри – онлайн залагания, търкане на билетчета и тото хората са дали общо 1,7 млрд. лв. за осем месеца. Като към тях добавим дадените пари за казина и игрални автомати се оказва, че от януари до август направените разходи за игри на щастието са над 1,8 млрд. лв. Тъй като под формата на награди от хазартните игри раздават поне половината от направените залози, се оказва, че хората са спечелили от направените от тях залози над 900 млн. лв. за осем месеца, или по над 100 млн. лв. на месец. В операторите на хазартни игри също са останали около 900 млн. лв., с които да плащат данъци, заплати, издръжката на игралните зали и пунктовете за продажба на билетчета за търкане, за поддържане на онлайн казината и т.н.

Дадените от хората пари за хазарт са огромна сума за страна като България. Например според разчетите на Министерство на финансите, държавните разходи за 2024 г. за култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело са 1,277 млрд. лв., а разходите на съдебната власт са 1,4 млрд. лв. Ако до декември залозите продължат в същите размери, хората ще дадат, за да залагат на игри на късмета, по-голяма сума в рамките на година. Явно много хора търсят късмета си в хазарта, като се надяват така да спечелят необходимите на семейството им пари.

Сами подават заявления

44 000 души са в регистъра на хазартно уязвимите

Приходите в хазната от бранша са 270 млн. лв.

Хората, които смятат, че са зависими от хазарта, могат сами да ограничат достъпа си до хазартни игри.

В регистъра на хазартно уязвимите хора са записани 44 126 души, показват данни на НАП към края на месец август. През първите осем месеца на годината броят на хората, които са се регистрирали като хазартно уязвими, е нараснал с 58%, или с 16 280 души.

Организаторите на хазартни игри са задължени да не допускат да правят залози граждани, вписани в регистъра. Всеки, който смята, че не може да контролира времето, прекарано в хазартни игри и средствата, които изразходва за участие в тях, може да подаде Искане за вписване в регистъра. Документът може да се внесе на място в офис на НАП или да се изпрати по имейл на [email protected], като в този случай трябва да е подписан с електронен подпис. В искането има възможност да се посочи период, за който да се извърши вписването.

Приходите в държавния бюджет от такси по Закона за хазарта са общо близо 270 млн. лв. за първите осем месеца на годината, показват данни на НАП. Таксите за поддържане на лиценза, платени от организаторите на игри за търкане на билетчета, за хазартната игра „Тото“ на държавния спортен тотализатор и за онлайн залаганията са 172 млн. лв. Отделно са платени 5,35 млн. лв. за поддържане на лиценза за организиране на игри в казино и 77,4 млн. лв. за поддържане на лиценза за игри с игрални автомати. Допълнително са платените такси за разглеждане на документи и за отговорен хазарт.