Добре е да развиваме нови технологии, но фотоволтаичните централи и вятърните перки не са нови технологии, те не могат да решат проблема с нуждата от електроенергия, който постоянно расте и не това е изходът, смята финансистът Пламен Данаилов, който е общински съветник в СОС и беше зам.-енергиен министър. Без инвестиции „Топлофикация-София“ все повече ще затъва в дългове, няма да има възможност да инвестира в развитието на мрежата, доставката на услугата ще става все по-некачествена, обяснява проблемите на структуроопределящото дружество Пламен Данаилов. 

- Откъде тръгна кризата в енергетиката ни, Господин Данаилов - от еуфоричното затваряне на атомни и въглищни централи в ЕС и захласването по Зелената сделка или наша, българска грешка в предвиждането на работещи базови мощности за години напред?
- Нека да започнем с това, че всички искаме да живеем в един по-чист свят, в който здравето на всички ни се пази. Обаче това, което всъщност ние виждаме, е отново грешна грешна политика на Европа, защото се избърза значително се избърза с така наречената „Зелена сделка“, тъй като технологиите не са готови. Какво имам предвид – налагат се въглеродни данъци върху работата на топлоцентралите, по този начин не се стимулира тяхната модернизация, а се затваря производството им. Това е изкуствен, не е пазарен механизъм и той действа само за Европейския съюз не и за цяла Европа, защото, ако видим какво се случва и централите и топлоцентралите и в Северна Македония, и в Сърбия, и в Турция – те работят на изключително добри нива. Ако се върнем една стъпка назад през 2022 година, когато цената на природния газ беше изключително висока, то тогава регионът благодарение на българските топлоцентрали,  говоря за Балканския полуостров, беше спасен от недостиг на електроенергия. В заключение, наистина е добре да развиваме нови технологии, но фотоволтаичните централи и вятърните перки не са нови технологии, те не могат да решат проблема с нуждата от електроенергия, който постоянно расте и не това е изходът. Те имат своето място и своето бъдеще в целия енергиен микс, но не и така агресивно, защото това води до изкривяване на пазара. 

- Има ли предпоставка България от нетен производител да купуваме ток, но не само през зимните месеци, а да станем перманентен вносител на електроенергия?
- Да. Ако не се инвестира в нови базови мощности, България ще бъде перманентен вносител на на ток отново поради този „въглероден данък“, който плащат българските топлоцентрали. Освен през зимните месеци, така наречени „нови зелени“ технологии зелени предполагат, че ще се инвестира във фотоволтаични централи и във вятърна енергия. Вятърната енергия освен тази, която е офшорна, може да работи до 1000 часа на година. Фотоволтаичните централи работят средно до 1300-1400 часа, а една година има 7680 часа. През останалото време – разликата от тези 1300 часа до 7680 часа, трябва да знаем как задоволяваме нуждата от електроенергия и основно през вечерите, когато тези фотоволтични централи не работят. Към момента изграждането на големи батерийни паркове е нерентабилно и много трудно осъществимо като инфраструктура и като начин на управление. За да може България да държи на своята енергийна сигурност, трябва да може да произвежда електроенергия на местно ниво. Това е и девизът на Маришкия басейн – национална сигурност и енергийна независимост. Затова трябва да се инвестира не само във възстановяването на ПАВЕЦ „Чаира“, но и да го разширим, да проучим възможности за изграждане и на нова ПАВЕЦ мощност. Отделно, да се инвестира в топлофикационните дружества и най-вече в „Топлофикация-София“ за изграждане и доразширяване на възможностите й като базова мощност. 

- Преди дни заявихте, че има решение за "Топлофикация-София", която също е огромни задължения. Как може това структуроопределящо дружество да заработи, както казвате и на печалба, но в същото време цените за топлото на столичани да са поносими?
- В момента „Топлофикация-София“ е в капан, при който цената, на която продава топлоенергията, е определена административно от Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР). Но цената, по която купува основната си суровина за производство – природният газ, е на пазарни цени. И като се получи дисбаланс между това какво КЕВР е приел като цена, на която „Топлофикация-София“ би трябвало да купува газ, а от друга страна на цената към потребителите, дружеството започва да губи пари. Освен, че трябва да се подобри ефективността на управление на дружеството, този голям дисбаланс е довел през годините до близо 2 млрд. лева задължение най-вече към „Булгаргаз“ и БЕХ. За да се избегне този проблем дружеството трябва да инвестира в мощности за производство на електроенергия, защото с производството на електроенергия ще може по-лесно да го реализира и да го продава на пазарни цени или на такива, които отново да бъдат регулирани от КЕВР, но да бъде компенсирана тази разлика между производството на топлоенергия и производството на електроенергия. План за излизане от тази криза има разработен от няколко години в „Топлофикация-София“, включително има и решение на предишния Столичен общински съвет. „Топлофикация“ е готова, решението обаче не е евтино - по цени от 2021 година е за 1,5 млрд. лева. Към днешна дата може би говорим за инвестиции от 2 млрд. лева. Това предполага инвестиции в мрежата на „Топлофикация“, защото така ще намали много загубите и авариите, защото особено през летните месеци необходимостта от ремонти прави за известен период от време столичани да нямат топла вода. Отделно ще се инвестира в базови мощности за електроенергия и третият ефект, който ще се постигне – при предприятието за преработка на боклук – то ще трябва да снабдява „Топлофикация-София“ с качествено обработен боклук, който да служи за гориво за „Топлофикация“ и да намали нуждата от закупуване на природен газ. Решаването на един проблем завърта колелото и решава немалко други проблеми, включително и този с боклука на София. Естествено, всичко това ще отнеме години, за да се случи. Не може с магическа пръчка да го решим днес и веднага да го приложим, но всеки дълъг път трябва да започне с първата крачка. Това е решението, защото иначе „Топлофикация-София“ все повече ще затъва в дългове, няма да има възможност да инвестира в развитието на мрежата, доставката на услугата ще става все по-некачествена. 

- Всичко, което казвате има резон, но София вече 3 месеца е без работещ Общински съвет. Ще се реши ли кризата с избора на председател на СОС и може би първо да кажете, кое според Вас я провокира?
- Този блокаж на Общинския съвет бе провокиран до голяма степен от непремереното говорене по време на предизборната кампания. Винаги съм бил радетел за това да се говори малко по-умерено, но популизмът провокира рязко говорене. За съжаление, резултатът от това е, че впоследствие сядането на масата на преговори е доста по-трудно. В момента сме свидетели точно на такъв проблем, защото през цялото време на кампанията за местните избори се нагнетяваше напрежение между различните партии в Столичния парламент и това прави сега трудно излизането от тази криза. Говоренето „Ние с тези никога!“ в момента прави невъзможни разговорите. Но пък видяхме на национално ниво, как независимо, че Христо Иванов през цялото време твърдеше, че никога няма да седнат с ГЕРБ на една маса, че трябва да държат Делян Пеевски извън властта, в момента сме свидетели на класическа коалиция в Народното събрание за споделяне на властта. Очаквам решението и на казуса в София да е свързано с ротацията в изпълнителната власт като част от общата договорка между партиите. За мен е правилно ролята на диригент, на този, който да задава тона, да е при господин Васил Терзиев. Все пак той е мажоритарно избраният кмет на София, той трябва да води разговорите за съставяне на мнозинство в СОС, защото само мнозинство може да изпълни до голяма степен неговите обещания и политики, които той е искал да прокара и той е обещал на софиянци в предизборните си изяви. Кметът на София, а не някой друг, трябва да води разговорите за постигане на консенсус за избор на председател на СОС, за да може да се стигне до излизане от ситуацията в която сме в момента. 

- Казахте преди малко девиза на Маришкия басейн за енергийната сигурност, но ако направим неудачното сравнение с доматите, какво значение има дали си произвеждаме домати или си ги внасяме? Какво значение за икономиката ни има има дали си произвеждаме ток или го внасяме?
- Вижте, оперативните разходи на топлоцентралите без въглеродния данък са сравнително ниски. При това говорим за въглероден данък, който е и борсово търгуем, което пък го прави още по-труден за прогнозиране за разлика от други подобни. Например, в САЩ има такъв данък, но той е ясен и е фиксиран и затова там се инвестира, включително в нови мощности за въглищни централи. В Европейския съюз работим по съвсем друг начин, да не говорим, че голяма част от енергийните нужди на ЕС се задоволяваха преди от Русия и Норвегия. А сега Русия е заменена от САЩ, а Норвегия остава като доставчик и на суров петрол, и на природен газ. В целия този геополитически пъзел и натрупване на напрежение, включително и в Близкия Изток, предпоставят необходимостта ние да имаме енергийна сигурност и независимост, каквито ни дава Маришкият басейн. Само за сравнение, през последните няколко месеца натовареността на ТЕЦ-овете е 1500-1800 Mwh електроенергия, при възможности малко над 3500 Mwh. В същото време, в определен период от денонощието, когато фотоволтаичните централи не работят, България има недостиг на електроенергия и внася около 1000-1500 Mwh. А без този данък може да изнасяме около 300-500 Mwh електроенергия. Ако погледнем докладите на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER или образно казано европейската КЕВР, б.р.), ще видим, че регионът ни непрекъснато има нужда от електроенергия. И да усложним още малко задачата – през 2023 година недостигът в държавния бюджет беше компенсиран от огромния дивидент, който беше платен от Българския енергиен холдинг (БЕХ), за да може някои да се хвалят с нисък дефицит. Ако продължаваме да не инвестираме и продължаваме да неглижираме развитието на българската енергетика, това ще се превърне в сериозен проблем за националната ни сигурност. Кризата ще дойде съвсем скоро, ако не се вземат бързи, спешни, краткосрочни и най-вече дългосрочни мерки. Едно от решенията е инвестирането в ядрени мощности, а това става бавно и тук големият геополитически проблем е, как ще се доставя горивото и какво ще се прави с отработеното ядрено гориво, защото има кой да ни построи реакторите, да ни ги продаде. Но до момента не съм чул ясно становище за проблема с отработеното ядрено гориво. Една част държим временно при АЕЦ „Козлодуй“, а хранилище за постоянно складиране е доста скъпо с разчети между 6 и 12 млрд. лева. Бих искал да видя и кой министър на околната среда и водите ще разпише едно такова строително разрешение, един такъв ОВОС. Трябва да си кажем честно, че това е почти невъзможно. Има опция такова хранилище да бъде изградено някъде в Стара планина, но при цялото напрежение, което ще се създаде, ще е почти неизпълнимо. Това е същото, като с идеята да продадем ядрените реактори на АЕЦ „Белене“ на Украйна, защото, ако вземем примера – това не е като да продаваш домати. Отделно, накрая някой трябва да гарантира и безопасността на тези реактори, като бъдат въведени в експлоатация.

- Когато слушаме мнозинството от властта, финансите и енергетиката ни са най-процъфтяващите сектори от държавното управление, но в същото време виждаме изчисленията на експерти за милиарди дългове. Как ще свърши тази авантюра в енергетиката - с приватизация, с фалити, със зависимост от чужди доставчици?
- Факт е, че благодарение на българската енергетика, бюджетът на господин Василев се връзва с минимален дефицит. Да не забравяме, че през 2022 година цялата помощ за намаляване на цените на електроенергията и на топлофикациите дойдоха от енергетиката, в бюджета нямаше почти никакви заделени средства. Вместо да се източва, средствата от българската енергетика можеше да бъдат насочени към инвестиции в нея. И точно, защото инвестиции не се правят, това ще се отрази негативно в дългосрочен план. Когато си източил десетина млрд. лева от българската енергетика за няколко години, как да ѝ дадеш възможност да инвестира, за да си вържеш „процъфтяващите“ финанси? Със сигурност този вид политика ще се отрази сериозно на сектора, а и на икономиката ни.

Нашият гост
Пламен Данаилов е роден на 22 април 1980 година в София. Завършил е УНСС с магистърска степен по финанси и счетоводство. Има над 20 г. опит на висши управленски длъжности в големи международни компании. Бил е народен представител от “Има такъв народ”. Бил е народен представител от ИТН и зам.-министър на енергетиката. В момента е общински съветник от ИТН в Столичния общински съвет (СОС). Владее английски език. Семеен с три деца.