Всички приходи и разходи трябва да се обвържат с швейцарското правило и да се актуализират автоматично

КНСБ е единственият синдикат в Европа, който успя преди 30 години да извърши демократична трансформация на стари тоталитарни структури. Какво се промени в дейността му днес след натрупания опит. Разговаряме с президента на синдиката Пламен Димитров. Той разкрива и какви са перспективите пред тристранното сътрудничество, както и от какво се притеснява най-много българинът.

- Г-н Димитров, днес се навършват 30 г. от създаването на КНСБ. С какво сега синдикатът е по-различен от това, което е бил тогава?

- Със сигурност е по-зрял, извлякъл е поуки от битките, победите и загубите, които е претърпял през тези 30 г. Това, надявам се, е направило синдиката по-прагматичен, премерен, така че да залага постижими цели, от една страна, а от друга - да запазва динамиката на стремежа да постигне очакваните от него резултати, свързани с ръста на заплатите и защита на социалните права в труда. КНСБ е наследник на 140-годишна синдикална традиция и със сигурност си заслужава да се вгледаме малко повече в тези 30 г. от учредяването.

- Бихте ли очертали етапите в развитието на синдиката?

Те са няколко. Първият стартира със започването на една неправена никъде в света демократична трансформация на стари тоталитарни структури в нещо ново и независимо. Много хора казваха, че този експеримент няма да успее. Изцяло новите синдикати се ползваха с пълно доверие, че това е бъдещето. След 30 г. се вижда, че КНСБ остава най-влиятелният синдикат, в пъти по-голям от нашите колеги от КТ „Подкрепа“. Този период на демократична трансформация и утвърждаване като фактор за много реформи завърши с оттеглянето на първия председател проф. Кръстьо Петков през 1997 г. Избран бе проф. д-р Желязко Христов. За съжаление, и двамата не са сред живите. Проф. Петков бе архитект на тристранния съвет. Сега мястото на социалните партньори е гарантирано, но не беше така.

- Чуваше ли се гласът ви тогава?

- Беше труден период, особено под диктата на МВФ и Световната банка през първите шокови години на драматични реформи. По времето на Жан Виденов фалираха 14 банки, маса предприятия бяха ликвидирани. През 1998 г. с началото на управлението на Иван Костов започнаха радикални промени в собствеността. Сега, особено, като видяха и действията на главния прокурор, много хора казват - да, приватизацията беше голяма кражба. Тогава никой не знаеше, че ще е така. Държавните предприятия се сриваха, хората оставаха на улицата. Беше създадена легитимна среда за бърза, в много случаи не дотам прозрачна и граничеща може би с криминални моменти смяна на собствеността и връщане на земята в реални граници. Тези реформи са фундаментални. В първия момент никой не ги оценяваше негативно. След 1998 г. започна стабилизация, валутният борд проработи, появиха се инвеститори. През тези 4 г. управление на СДС имахме спорове, но и постижения. Социален министър бе Иван Нейков, дотогава зам.-председател на КНСБ. По негово време се направиха две ключови реформи, в които синдикатът има принос. Едната е на Кодекса на труда, при втората цялото социално законодателство се кодифицира в отделен закон. И тук някой може да каже, че чашата е била наполовина празна, но избегнахме сценарии, през които много държави минаха. През 1997 г. пенсиите бяха по 1-2 долара, но никога не е спирало плащането им. Друг е въпросът, че неолибералната доктрина не позволи да се разпределя справедливо това, което се произвежда, и така стигнахме до там, че сме последни по доходи и пенсии. Друга реформа, която беше сбъркана, и една от малкото, която се направи без нас, бе на Илко Семерджиев за здравното осигуряване. Виждате, че тук има най-много проблеми и досега.

- Споменахте приватизацията. Как гледате на намерението на прокуратурата да направи ревизия на сделките?

Към онзи момент започналото раздържавяване изглеждаше правилно. Морално могат да се намерят аргументи да се осъдят редица действия, но, че ще се случи и правно, съм скептичен. Има изтекъл давностен срок. Съмнявам се, че ще има промяна на конституцията. А и няма съгласие сред партиите, независимо, че хората искат, усещайки дълбока несправедливост от начина, по който стана преходът. Това усещане се наслои заедно с ниските доходи, запазили се и поради неолибералната мантра да развиваме конкурентоспособността на база на ниска цена на труда. И ако за нещо може да бъде обвинен Иван Костов, то е за налагането на този модел - да привлечем инвестиции с ниските си доходи и стабилността, която генерираме.

- Как се отрази кризата от 2008 г. на синдиката?

Това е третият период от развитието ни. Той започна с идването на власт на първото правителство на Бойко Борисов, в което вицепремиерът Симеон Дянков имаше решаващо влияние за антикризисния пакет от мерки. Орязването на бюджети беше шамар на цялостното икономическо развитие - допълнително и ненужно. Позволихме да изгубим най-много абсолютни работни места в ЕС - 450 хил. и 10 г. по-късно не сме ги възстановили.

- Доста негативна се очертава вашата равносметка. Кои са все пак позитивните страни?

- Има такива, разбира се. Виждате, че етапите в развитието ни вървят заедно с обществените и икономическите процеси. За последните 10 г. номиналният растеж на средната работна заплата е 108,5%, т. е. от 609 лв. през 2009 г., тя е 1270 лв. за 2019-а, което е повече от два пъти увеличение и това не е станало без участието на синдиката, договаряне, натиск, протести. Още по-сериозно е увеличението на минималната работна заплата от 240 на 610 лв. или 2,3 пъти ръст в номинално изражение. Реалният ръст на средната заплата е 75% като изчистим инфлацията за тези 10 г., а на минималната заплата остава повече от два пъти в реално изражение. Този процес движи доходите към конвергенция, макар и по-бавно, отколкото ни се иска и осмисля нашите борби и битки. През тези 30 г. КНСБ стана пълноправен член на европейската и международната конфедерация на профсъюзите и съответно е успявала да използва умело европейските и международните инструменти, когато се е налагало. От международната общност КНСБ е сочена като един от най- успешните примери на демократична трансформация на бивши профсъюзи.

- Като че ли в първите години на прехода синдикатите бяха по-войнствени, увличаха хората на труда със силни протести...

- Първите години бяха по-бурни, защото всичко се променяше с невероятна скорост. Трябва да признаем, че имаше и по-широко членство в синдикатите. През различни механизми, закриване на предприятия, промяна на собствеността, синдикалната база се сви и от над 60% преди 25 г. сега сме на по-ниски нива. В ЕС средното членство е 18-19%, КНСБ представлява около 16-17% от работниците, така че има поле за разширяване и това е наша задача. Има и обективни пречки от съвременните начини, по които се полага труд - неговата атомизация, атипичност, различни форми, които не предполагат колективна организация. Независимо от това, към момента КНСБ е най-голямата огранизация, базирана на доброволно членство. Нашите членове, за разлика от тези на партиите, гласуват всеки месец, като плащат членски внос. Това са 300 хил. души от всички сфери на икономиката и публичния сектор.

- Какъв е днес най-големият проблем на българина - ниските доходи, корупцията, безнаказаността на престъпността?

- Основната причина за всички проблеми е дълбокото усещане за несправедливост и за това, че голяма част от населението загуби от всички реформи. Това води до неудовлетворение и усещането, че не аз съм виновен, а някой не го направи както трябва - приватизацията, реформата, доходът. Това доминира всички процеси и се подхранва от всичко, което изредихме - ниски доходи, корупционни схеми по високите етажи. Постоянно ги борим, разкриваме, но защо се генерират нови, защо системата го позволява. Защо това не става във Финландия? За хората сме не добре функционираща демокрация, оттам отиваме и към въпроса можем ли да накажем престъпниците? Прави се опит, надявам се не показен и селективен. Ясен олигарх, когото вече съм подчертавал като един от най-паразитните на прехода - Николай Банев, е в ареста и се надявам, че ще бъде осъден за това, което е причинил. Не е единственият, но беше христоматиен пример.

- Най-зле сме по много показатели в ЕС. КНСБ предупреди, че и Зелената сделка ще ни се отрази най-тежко. Какъв очаквате да е ефектът?

- Цялото позеленяване, което е по-видимо в енергетиката, и досега нанасяше удари върху нашата реалност. Задлъжняването на най-важната и голяма ТЕЦ на Балканите - „Марица Изток 2“, стана заради мерки на Брюксел, преди години, когато се ожесточи изискването към въглеродните емисии от въглищните централи. Да не забравяме, че от тях идва евтиният и автономен ток, защото зависи само от това дали ще изкопаем въглищата, а не дали Путин ни харесва или Тръмп ще ни даде евтин втечнен газ. Не можем да правим експерименти и бедното население, за което говорим, да го направим зелено и още по-бедно. Позеленяването няма алтернатива, всички искат да дишат чист въздух, децата им да живеят нормално, но въпросът е с каква скорост се прави и с какви инвестиции и дали те позволяват хората да живеят достойно и сигурно.

- Ще успеем ли да защитим въглищните си централи и ще има ли протести, както предупредихте?

- Има възможност за смекчаване на първоначално радикално заявените цели за нулеви емисии през 2050 г. Те пак могат да бъдат достигнати, но по-плавно. Няма как да искаш страните в Югоизточната част на ЕС да понесат такива огромни загуби, които даже още не можем да сметнем. 29 млрд. лв. са предварителните оценки за средствата, които са нужни, за да изградим заместващи мощности на газ и новата АЕЦ „Белене“. А останалите сектори? Някой може да каже - затваряте въглищните централи, внасяте ток, но вносният е 20-25% по-скъп. Има шанс България да не допусне затваряне на въглищните централи поне до 2030 г., каквито бяха първоначалните намерения и в плана „Енергетика и климат“. Синдикатите се мобилизираме и искаме всички институции, цялото общество да постигне съгласие по червените линии, които България не може да премине. Едната е, че не можем да си позволим 55% намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. Помним, че Парижкото споразумение предвижда 40% намаление на емисиите до 2030 г. Ние сме го изпълнили. То беше денонсирано от САЩ, не е подкрепено от Китай, а някой в Брюксел говори за 55%, които никой извън ЕС няма да подкрепи. Дори нулева емисия на целия ЕС ще намали глобалните с 9%. Останалите идват основно от САЩ и Китай, които нямат ангажимент.

- На какъв етап са преговорите с правителството и работодателите по тристранното споразумение. Кои предложения бяха приети?

- По наше настояване има раздел „Зелена сделка“, в който искаме да залегнат предложенията ни за червените линии, които не могат да бъдат прекрачени. Другите части са свързани отново с енергетика - цялостното преструктуриране, либерализация на енергийния пазар и минаването му в режим на функциониране без доплащания, субсидии и непазарни привилегии. Няма да стане бързо, но трябва да започне тази година и е един от ключовите елементи на споразумението - как да стане и до какво ще доведе като увеличение на цената на тока на регулирания пазар. Няма да се мине без ръст, но не заради това, че „Марица Изток 2“ била корумпирана и с много служители. 12,9% от общите разходи са за персонал, 40 на сто - за емисии. В споразумението има и демографски мерки - за облекчаване режима на достъп до пазара на труда с възможност за влизане и излизане лесно на лица с български произход основно от Украйна и Молдова. Двете теми, които и ние, и бизнесът бяхме поставили като условие за подкрепа на споразумението - отмяната на плащането на първите 3 дни болнични, което постави бизнесът, и нашето искане да се въведе необлагаем минимум, или поне да се връща данъкът за най-бедните работници, до момента също не среща подкрепата на финансовото министерство. Предвижда се текст, с който се надявам да решим проблема с нощния, извънредния труд и сумираното изчисляване на работното време, стъпвайки на нормативни актове, които сме ратифицирали - Конвенция номер 1 на МОТ и директивата за работното време на ЕС. Има и голям раздел, в който опитваме да сглобим мерките за цялостна реформа в социалното подпомагане. Най-вероятно ще се възприеме предложението на социалния министър за изработване на общ кодекс на социалната закрила. Не на последно място е обвързването на всички приходи и разходи с швейцарското правило и те да се актуализират с този процент автоматично, за да се постигне предвидимост. Това най-вероятно ще влезе в сила от 2022 г.

Нашият гост

От 1989 до 1991 г. работи като корабен инженер. От 1991 г. е в системата на КНСБ. До 1993 г. е областен координатор за Варна. След това до 1997 г. е изпълнителен секретар в департаментите “Обучение и квалификация” и “Браншови и регионални структури”. След това до 2010 г. е вицепрезидент на конфедерацията, а от октомври 2010 г. е неин президент.