Преди малко повече от месец проф. Пламен Киров предупреди в интервю за „Труд news“, че парламентът не би следвало да бърза с приемането на конституционните промени, а да търси обществен консенсус, защото от гледна точка на политическо представителство 49-ото Народно събрание демонстрира сериозни дефицити - като липса на представителност, що се отнася до това, че е избрано от около около 40 процента от имащите право на глас български граждани. В седмицата на началото на промените в Конституцията питаме проф. Киров по някои от спорните въпроси в законопроекта.

- Професор Киров, има ли тази седмица по-тържествено звучене, предвид предстоящото първо гласуване на промените в Конституцията и приетите процедурни правила за това?
- Да, предстои, както заявиха вече основните политически сили, които стоят зад промените в Конституцията, че на 6 октомври те ще се опитат на първо четене да пуснат един законопроект. Всъщност, парламентът прие и процедурни правила, по които да бъде извършено обсъждането и гласуването на текстовете. Решението за процедурните правила е публикувано в петък в Държавен вестник, така че имаме процедура, имаме законопроект и предстои парламентът на свое заседание да се опита да приеме на първо четене промени в основния закон. По силата на Конституцията въпросният законопроект трябва да събере мнозинство от 3/4 от гласовете на народните представители. Политическите сили, които стоят зад проекта, не могат да постигнат 180 гласа, тъй като поне към момента заявлението на формациите от опозицията - „Възраждане“, БСП и ИТН, категорично се противопоставиха на предложения законопроект за изменение на Конституцията. Най-вероятно ще се стигне до гласуване в пленарна зала с по-ниско мнозинство, тоест с квалифицирано мнозинство от 2/3 или повече от 160 народни представители (ГЕРБ-СДС-69, ППДБ-63 и ДПС-36 или общо 168 гласа, б. р.), но това означава, че конституционните промени ще минат по „бавната писта“. При мнозинство от 2/3 промените в Конституцията трябва да бъдат разгледани отново в срок не по-рано от два и не по-късно от пет месеца след първото заседание или това, което ще бъде проведено на 6 октомври. Това от своя страна отпраща към месец декември повторният опит за гласуване на първо четене на желаните конституционни промени.

- И кога може да имаме завършени промени на Конституцията?
- Всичко зависи кога ще бъде проведена процедурата по второ и по трето четене, тъй като по силата на глава 9 от Конституцията, конституционните изменения се гласуват на три четения. Но всъщност, самите процедурни правила, които станаха факт с обнародването им в Държавен вестник, съдържат капани. Например, те не уреждат всички хипотези, през които може да мине опитът за конституционна ревизия. Не е ясно какво би станало, ако при първото гласуване на 6 октомври проектът се окаже подкрепен с 3/4 от гласовете на народните представители, но на второ четене някои от текстовете не бъдат подкрепени с 3/4 мнозинство, но с повече от 2/3 гласове. Самият процедурен ред предвижда, че за да се пристъпи към трето четене, всеки един от текстовете, които се предлагат, трябва да бъде подкрепен с 3/4, тъй като при второто четене измененията се гласуват текст по текст. Да предположим, че част от текстовете съберат мнозинство от 3/4, но други - не. Какво следва от тази хипотеза не се предвижда в обнародваните процедурни правила. Да си представим и друга хипотеза - ако конституционните промени бъдат одобрени на първо и на второ четене с мнозинство от 3/4, но при третото гласуване - окончателното, не се събере мнозинство от 3/4, защото някои народни представители се разколебаят в подкрепата си за конституционната ревизия, но пък в същото време има достатъчно гласове за мнозинство от 2/3. Тогава проектът за промени в Конституцията отхвърлен ли ще бъде, или приет, ако третото гласуване ни поднесе тази изненада? И тогава ще се тръгне ли отново за „бавната писта“ с гласуване от мнозинство 2/3 от народните представители? По тези две хипотези процедурните правила не дават отговор. Всъщност, опозиционните партии в парламента могат да си направят така да се каже един конституционен майтап с вносителите на промените в Конституцията, като подкрепят предложения законопроект и да се постигне мнозинство от 3/4, но на третото гласуване просто да оттеглят подкрепата си и това мнозинство да падне. И тогава ще бъде много интересно какви действия ще предприеме парламентът при блокиране на конституционната ревизия.

- При хипотезите, които разглеждате, какво би се случило, ако между отделните четения за промени в Конституцията изведнъж се окажем в ситуация на предсрочни избори? Какво се случва с „отворената“ Конституция?
- Тогава законопроектът умира с легислатурата, която е започнала процедурата. В новоизбраното Народно събрание, сформирано след евентуални предсрочни парламентарни избори, ще трябва отново да бъде внесен законопроект за изменение на Конституцията и да се извърви целият път отново. Така е и с обикновените законопроекти, за които процедурата е започнала, но не е приключила в предходния парламент. Те не се наследяват, образно казано, от следващо Народно събрание и по същия начин стои въпросът със законопроекта за изменение на Конституцията - всичко започва отначало.

- Има няколко спорни момента в предложените промени, единият от тях е вписването на националния празник в Конституцията, за които вече чухме заявки от мнозинството, че няма да се стигне до това, но статутът на служебното правителство също поражда много въпроси. Каква ще е съдбата му след поправките?
- Предполагам, че промените за служебното правителство и изобщо текстовете, свързани с правомощията на президента, както и някои други промени, ще бъдат приети на първо четене, макар и с по-ниското мнозинство от 2/3. Но трябва да кажем, че между първо и второ четене се дава възможност на народните представители да внесат предложения и поправки на тези текстове, които са внесени първоначално със законопроекта. Между тези две четения - първо и второ, би могло на база на предложенията, които ще бъдат обсъдени от конституционната комисия, текстовете да бъдат рационализирани или казано по друг начин - те да не бъдат със същото съдържание, както са по вносител. Има възможност и време текстовете да бъдат осмислени и обсъдени много задълбочено и евентуално да бъдат приети промени, които ще редактират първоначалния законопроект. Чуват се доста критични бележки и от магистратската гилдия, и от теоретици на конституционното право и най-вероятно ще има промени между първо и второ четене. Това би засегнало и частта, която е центрирана в желаната конституционна ревизия, а именно за съдебната власт, тъй като и там има някои спорни моменти. Всичко зависи как ще се подходи при обсъждането на направените предложения между първо и второ четене. При третото четене вече възможност за промени не съществуват. Практически при третото четене могат да се редактират само отделни изрази, от гледна точка на яснота и точен език, но по съдържанието не може да се направи нищо по третото четене. Разбира се, ако не бъдат подкрепени определени текстове, като най-вероятно така ще стане с текста за смяната и вписването на националния празник, тези текстове ще отпаднат при окончателния вариант на конституционните промени.

- Въпросът с конституционната жалба също е част от въпросите, които нямат еднозначен отговор в предложения законопроект за изменение на Конституцията. Вие сте били част от Конституционния съд, имате опит като конституционен съдия и е важно да се чуе мнението Ви за индивидуалната конституционна жалба?
- Начинът, по който се предлага въвеждането на пряката конституционна жалба не е добър. Какво имам предвид? Практически, вносителите отпращат тази материя да бъде уредена със закона за Конституционния съд и Правилника за дейността на Конституционния съд. Гражданите ще могат да сезират Конституционния съд, по отношение на законопроекти, които ограничават техните права и конституционни свободи, но при условия и ред, определени със Закона за Конституционния съд и Правилника за Конституционния съд. Всъщност, Конституцията би следвало в своя текст да определи условията, при които гражданите могат да се обърнат към Конституционния съд. Що се отнася до самата процедура, тя може да бъде уредена в закона, но условията, при които гражданите могат да отправят конституционна жалба, трябва да са уредени в самия текст на Конституцията. Иначе ще позволим на обикновения законодател да разширява или да стеснява това средство на законни права и интереси на гражданите, в зависимост от своята визия за това при какви конкретни условия гражданите биха могли да сезират Конституционния съд. Това би довело до една нестабилност и този институт на пряката конституционна жалба няма да проработи и ще си остане само на хартия, тоест няма да се превърне в ефективно средство на конституционни права и интереси на гражданите.

- Има ли вече становище на Венецианската комисия по промените в Конституцията? Беше проведена широка дискусия с нейни представители, депутати, присъстваха конституционалисти, Вие също участвахте във формата.
- Да, аз също присъствах. Все още няма изготвено становище. То ще бъде прието и ще бъде изпратено от Венецианската комисия, но това ще стане след 6 октомври, тоест след като бъде направен опит да бъде гласуван законопроектът за конституционната промяна на първо четене с мнозинство 3/4.

- И отново вземайки повод от Вашия опит във Венецианската комисия, нямаше ли да бъде по-елегантно законодателят у нас да изчака становището на Комисията, след като кани нейни представители за обсъждане на конституционни промени?
- Естествено, че би било нормално, след като искаме становище на Венецианската комисия, първо да изчакаме това становище и след това да се тръгне с процедурата, но по една или друга причина, политическите сили, които имат мнозинство в 49-ото Народно събрание, бързат с въпросното гласуване.

- Какво означава „преводът“ на информацията, че Европейската комисия въвежда от 1 октомври Истанбулската конвенция, но в България тя ще се прилага „частично“, тъй като имаме решение на Конституционния съд за противоконституционност?
- Това означава, че европейските институции силово, подчертавам силово, налагат на определени суверенни национални държави текстове, които техните конституционни юрисдикции са обявили за противоконституционни, както е случаят с България. Много е спорно кои текстове ще бъдат обвързващи на базата на решението на Европейския парламент и кои - не. Оттук нататък се отваря една широка врата за спорове, включително спорове, които ще бъдат решавани от Европейския съд за правата на човека.

- Въвеждането на Истанбулската конвенция за страните членки ще има ли рефлексия върху промени в българското законодателство?
- Сигурен съм, че ще има и ще се налага да изменим доста закони, като тези промени на свой ред ще бъдат атакувани пред Конституционния съд на България, защото самата Конституция, подобно на останалите конституции в европейските държави, съдържа в своя текст принципа на върховенство на Конституцията на националната правна система. Тази упоритост, която е нерационална и наблюдаваме във водещите политически фигури в европейските институции, ще доведе до сериозни правни катаклизми в Европейския съюз като цяло и в частност и при отделни страни-членки на Съюза. Питам се, какви са представите на комисар Вера Юрова за правова държава и върховенство на закона? Бих могъл да водя с нея диалог или дебат по темата, но очевидно не съм от този ранг, за да поставя въпроса на нейното внимание, за съжаление.

Нашият гост
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.