В делото за конституционните промени не бе употребена формулата „отхвърля поради липса на мнозинство“

Един от важните аспекти на Решение № 13 от 2024 г. по к.дело № 1 от 2024 г. относно конституционните промени е липсата на мнозинство по някои от най-важните искания. Именно заради това бяха „отклонени“, каквато е формулировката в диспозитива на решението, исканията да бъдат обявени за противоконституционни разпоредбите, с които се допусна лица с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители, продължаването на мандата на Парламента до полагането на клетвата на новоизбраните депутати и процедурата по назначаване на служебно правителство, свързана с изчерпателното и лимитативно изброяване на висши длъжностни лица, измежду които президентът може да назначава служебен министър-председател. В правното мнение, поискано от Конституционния съд (КС), което представих по делото, поддържам, че тези нови положения са противоконституционни. За съжаление, поради липса на мнозинство, тези конституционни новели на този етап останаха в сила. Очаквано, вече започнаха да произвеждат сериозните проблеми, за които предупреждавахме. Тук обаче, бих искал да привлека накратко вниманието не върху самите промени, а върху правните последици от решения на конституционната юрисдикция по спорове, по които не е постигнато изискуемото мнозинство.

Както е добре известно, Конституцията повелява, че решенията на КС се постановяват с мнозинство от повече от половината от всички съдии (чл. 151, ал. 1 КРБ). В Закона за Конституционния съд (ЗКС) са посочени видовете актове на конституционната юрисдикция – решения, определения и разпореждания (чл. 14, ал. 1 ЗКС). Предвидено е, че актът, с който КС се произнася по съществото на спора, е решението (чл. 14, ал. 2 ЗКС). Уредено е, че решенията се приемат с мнозинство от повече от половината от всички съдии при кворум от най-малко две трети също от всички съдии (чл. 15 ЗКС). А чл. 35, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на КС изрично нормира принципа non bis in idem: „Когато Конституционният сьд се е произнесъл с решение или с определение за недопустимостта на направеното искане, по същия предмет не могат да се правят нови искания.“ С други думи, от гледище на изискуемото мнозинство, за да бъде постановен акт с юридическата сила и последици на „решение“, е необходимо мнозинство от поне седем конституционни съдии. Щом такова мнозинство по дадено искане не бъде постигнато, следва да се приеме, че по това искане няма произнасяне по същество, т.е. искането не е нито уважено, нито отхвърлено, поради което е допустимо ново дело със същия предмет.

В своята практика обаче КС неведнъж се е произнасял по съществото на спора, като е отхвърлял изцяло или частично искането, с което е сезиран, с аргумент, че не е събрал мнозинство. И по този начин, претендирайки, че се е произнесъл по съществото на спора, макар и без мнозинство за приемане на решение, е преграждал пътя за повторни искания със същия предмет. Още в исторически първото дело, разгледано от нашия КС - к.дело № 1 от 1991 г. за обявяване на ДПС за противоконституционна партия - гласовете са изравнени 6:6. Но въпреки това, КС обявява решение, с което се произнася по съществото на спора, като отхвърля искането. Тогава част от конституционните съдии представят особено мнение и аргументират горизложеното, а именно – че при липсата на седем гласа КС не може да се произнесе с решение по съществото на спора. Тези аргументи обаче остават нечути по онова време, а след това по редица други дела формулата „съдът не събра мнозинство, поради което отхвърля искането“ е възпроизвеждана безкритично. Приемаше се автоматично, като нещо саморазбиращо се. През 2007 г. обаче така се случи, че имах повод да „прогледна“ за този проблем. В качеството си на главен секретар на първия омбудсман на България, „човека-парламент“ Гиньо Ганев, имах дейно участие в подготовката и аргументацията на исканията на институцията пред КС. Така, по едно дело, свързано с тогавашното право на топлофикациите да си изваждат изпълнителен лист само по извлечение от сметки, КС не събра изискуемото мнозинство и отхвърли искането на омбудсмана. Обосновах в поредица от статии в печата тезата за липса на произнасяне по същество при липса на мнозинство от поне седем съдии. В тази връзка същата теза застъпиха по-късно в свои публикации проф. Александър Джеров, бившият конституционен съдия Димитър Гочев и др. На тази основа омбудсманът внесе повторно искане със същия предмет, като бяха прибавени и допълнителни основания за противоконституционност. За съжаление тогавашният състав на КС с едно, според мен, неособено аргументирано определение от типа „това е така, защото е така“, не допусна повторно разглеждане (вж. Определение № 5 от 2007 г.). С единодушие съдиите, измежду които авторитети като Румен Янков, Евгени Танчев, Благовест Пунев, Красен Стойчев, Владислав Славов, Емилия Друмева, Пламен Киров и др., постановиха, че: „Обстоятелството, че при това произнасяне по съществото на искането няма постигнато необходимото мнозинство не означава, че няма постановено решение по същество, както се твърди от искателя. Решението е обнародвано в Държавен вестник и е влязло в сила съгласно чл. 14, ал. 3 и ал. 4 ЗКС. Приетото с него от Конституционния съд е окончателно и е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани /чл. 14, ал. 5 и ал. 6 ЗКС/. То е задължително, включително и за Конституционния съд. Искане, което при разглеждането му по същество не е получило необходимото мнозинство за уважаването му, подлежи на отхвърляне с решение..... Това е така, защото се приема, че атакуваната разпоредба не е противоконституционна, след като искането за установяване на твърдяната противоконституционност не е получило необходимото мнозинство - повече от половината от всички съдии. В случая, допускането за разглеждане по същество на новото искане по същия предмет, по който Конституционният съд вече се е произнесъл с влязло в сила решение, е равнозначно по правни последици с това той да отмени собственото си първоначално решение, след което да пререши казуса, което е недопустимо.“

Понастоящем обаче, КС в делото за конституционните промени не употреби формулата „отхвърля поради липса на мнозинство“, а с диспозитива само „отклони“ част от исканията на това основание. Това дава повод да се смята, че пътят за евентуално повторно оспорване на конституционните разпоредби за двойното гражданство на депутатите, продължаването на мандата на НС до клетвата на новоизбраното и процедурата за назначаване на служебно правителство, не е окончателно преграден от Решение № 13 от 2024 г. Една такава еволюция занапред в практиката на КС - допускане на повторно искане със същия предмет по спорове, по които не е събрано изискуемото мнозинство – определено би била в интерес на върховенството на Конституцията и нейното правилно тълкуване и прилагане.