Най-големи съмнения има относно планираните приходи от ДДС
МФ финтира социалните партньори
В предходната си статия започнах анализа на предложения проект за бюджет 2024 в частта относно (не)спазването на правилата от Закона за публичните финанси, макрорамката и държавния дълг. Тук ще се занимая по-подробно с приходната част.
Трябва да припомня, че прогнозата в основния сценарий на Министерството на финансите за развитието на българската икономика, изглежда, че надценява размера на брутния вътрешен продукт през 2024 г. както в номинално, така и в реално изражение. Според наличните данни от Националния статистически институт прогнозата на МФ за БВП през 2023 г. е надценена. Освен това МФ приема по-оптимистичен сценарий спрямо есенната прогноза на Европейската комисия (и спрямо средните очаквания според няколко други такива прогнози) за реалния растеж. В резултат от двата фактора вероятно прогнозата за БВП през 2024 г. (205,8 млрд. лв.) няма да бъде изпълнена, а номиналният му размер ще бъде по-нисък.
Междувременно (след подготовката на предишната статия) МФ промени съществено консолидирания бюджет като предвидената в него вноска върху преноса и транзита на природен газ с произход Русия беше изключена от приходите, а със същия размер бяха намалени капиталовите разходи. МФ обаче не публикува официално нова Актуализирана бюджетна прогноза, така че данните, с които разполагам, представляват собствена оценка на база на достъпната информация.
Планираните през 2024 г. приходи, помощи и дарения възлизат на 75,6 млрд. лв. Спрямо очакваното изпълнение на бюджета през 2023 г. е предвиден темп на растеж от 12,5% или 8,4 млрд. лв. Данъчните приходи са планирани да се повишат със 7,3 млрд. лв., неданъчните да се понижат с 2,4 млрд. лв., а помощите да нараснат с 3,5 млрд. лв. Последното означава пълно наваксване на изоставането по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), натрупано през последните 2 години, което правителството твърди, че е направило от началото на мандата си в средата на годината.
Най-големи съмнения относно възможността за изпълнение пораждат планираните приходи от данъка върху добавената стойност. При очаквано от МФ изпълнение от почти 16,1 млрд. лв. през 2023 г. планираните приходи от ДДС през 2024 г. вече са 18,5 млрд. лв., т. е. нарастване с над 2,4 млрд. лв. (15,1%). До този момент подобен темп на растеж се е случил през 2021 г. и през 2022 г. съответно поради възстановяването от COVID-19 кризата и поради високия темп на инфлация през втората година.
През 2024 г. обаче, според прогнозата на МФ, не се очаква събитие с такъв характер, така че повишаването на приходите от ДДС (ако се случи) вероятно ще бъде значително по-малко. Тук трябва да се отбележи изключително важната роля на вноса на стоки и услуги, който в периоди на промени въздейства по-силно, отколкото вътрешното търсене по отношение на реализираните приходи от ДДС, и текущата година го потвърждава.
Настоящото правителство слага край на пропорционалното облагане на печалбата на предприятията чрез въвеждането на втора, по-висока ставка от 15%. С аргумента, че се транспонира Директива 2022/2523 на Съвета от 14 декември 2022 г. се въвежда глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи, която се прилага при приходи над 1,5 млрд. лв. Проблемите от подобно решение са няколко. Първият от тях е, че България доброволно се отказва от своето предимство с една от най-ниските данъчни ставки по корпоративно облагане сред държавите от Европейския съюз. По този начин тя губи едно от малкото си конкурентни предимства предвид останалите елементи на средата за бизнес, според които изостава от съперниците си - тежки регулации, тромави административни процедури, високи разходи на време и средства за съобразяване с нормативните изисквания.
Освен това целта за изравняването на данъчното облагане по този начин няма да се случи. В действителност така тези предприятия ще плащат по-висока ефективна данъчна ставка в България, отколкото в други държави, тъй като наличните намаления и облекчения тук са значително по-малък брой и имат по-малко отражение върху данъчната основа, отколкото в други държави. Тоест действителната ефективна ставка в България ще бъде по-близка до 15% отколкото е на практика в други държави. Това е логично да допринесе за по-малко плащане тук, за да се оптимизира данъчната тежест.
Освен това в проекта за промяна на закона не са предвидени възможните облекчения, които са позволени от Директивата и се прилагат почти навсякъде, където тя е приета, което означава, че по този начин се създава допълнителен стимул бизнесите да изпълняват задълженията си в други юрисдикции. Краткосрочният ефект от въвеждането на тази мярка според МФ са допълнителни приходи в размер 220 млн. лв. през 2024 г. В по-дългосрочен период обаче може да се очаква декларирането и плащането на данъка да се прехвърли отвъд границите на България.
Друг проблем, произтичащ от въвеждането на тази ставка е различното третиране на данъчните субекти, което тя налага. Основата за облагане е печалбата, докато критерият за прилагане на по-високата ставка от 15% не е печалбата, а оборотът. При такава ситуация фирми с еднаква печалба, но с различен оборот (за едната по-висок от 1,5 млрд. лв., а за другата - по-нисък) ще плащат различен данък. Това нарушава принципа на хоризонталната справедливост, който би трябвало да е основополагащ за публичните финанси.
Друга важна мярка, касаеща приходите в бюджета, е повишаването на максималния осигурителен доход от 3400 на 3750 лв. (както и на минималния до 933 лв.). МФ финтира социалните партньори като предложи за дискусия темата за разработване на механизъм за определяне на максималния осигурителен доход. Междувременно обаче без обсъждане беше предложено повишаване на размера с 10,3%, като логиката е подобна на приетата относно минималната работна заплата - средната работна заплата, умножена с определен коефициент.
Политиката по доходите (увеличаването на заплатите на учителите и на други бюджетни служители) заедно с посочените административни мерки и, разбира се, развитието в частния сектор ще допринесе за по-високи приходи от осигурителни вноски и от данъка върху личните доходи. При последния все още се запазва единната ставка от 10%, което е една от малкото добри новини от този бюджет, но все пак с все повече изключения и облекчения, които го отдалечават от първоначалния му замисъл да третира всички по еднакъв начин. Така най-голям размер на данъчните разходи, според прогнозните данни, се реализира именно при данъка върху личните доходи (почти 697 млн. лв.).
Ситуацията при неданъчните приходи е доста динамична предвид изтичането на срока на програмата за смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ (помощите за бизнеса за ток и финансирането им), което се отразява и на приходната, и на разходната част на бюджета.
От друга страна са предвидени 660 млн. лв. вноска от превишението на приходите над разходите от Българската народна банка. Тези средства са необходими за спазване на ограничението, така че дефицитът и на касова, и на начислена основа да не надвишава 3% от БВП. Само че ако България бъде приета в еврозоната (макар че понастоящем не изпълнява критерия за стабилност на цените), капиталът на БНБ трябва да бъде допълнен до размер от 1 млрд. евро според разпоредбата на предложения за обсъждане и съгласуван с Европейската централна банка Закон за БНБ. Тоест ако МФ получи тази вноска, след това ще трябва да капитализира БНБ вероятно със заемни средства и ще трябва да предвиди това в лимита за дълга.
Сериозно понижение е предвидено при приходите от дивиденти (-482,5 млн. лв.), което се дължи на намалените печалби в енергетиката. МФ продължава практиката да събира 100% от печалбите на държавните предприятия като дивидент, за да реализира по-високи приходи в бюджета. По този начин обаче вътрешните източници на финансиране на инвестициите от тези предприятия не могат да се използват. В период на висока инфлация това означава декапитализирането им. Освен това, ако все пак бъдат предприети някакви инвестиционни проекти, те би следвало да се финансират чрез заеми, което увеличава финансовия риск и може да наложи поемането на държавни гаранции, за да се понижи цената на ресурса.
Това развитие обаче не е достатъчно за да обясни спада в приходите и доходите от собственост, които намаляват значително.
Вече посочих по-горе, че правителството твърди, че е наваксало забавянията при изпълнението на ангажиментите си по Плана за възстановяване и устойчивост. Предвид недостатъчното време до края на годината за получаване на последната вноска за 2023 г. тя се отлага за следващата, заедно с първоначално предвидените за тази година постъпления. Така очакваните помощи и дарения в бюджет 2024 г. почти се удвояват до 7,1 млрд. лв., при очаквано изпълнение 3,6 млрд. лв. през настоящата година. Ако се изпълни тази прогноза, това би могло да се използва като средство за намаляване на дефицита на касова основа, както се случи през 2022 г.
Допълнителните приходи през 2024 г. от дискреционните мерки са близки до 0 или дори отрицателни след като вноската от преноса и транзита на газ с произход Русия вече не се отчита.
Мерките, насочени към повишаване на събираемостта на данъците, са със съмнителна ефективност. Такива са програмата “донос - бонус”, възможността за неплащане при липса на фискален бон, запазването и декларирането на фискални бонове и намаляването на лимита за плащания в брой на 5 хил. лв. Същевременно разходите за съобразяване с данъчното законодателство се повишават и пример за това е декларирането на стоките с висок фискален риск, от което произтичат и сериозни санкции.
Като цяло в данъчната система се правят промени, които не съответстват на заложените в нея принципи за широка данъчна основа и относително ниски ставки при малък брой изключения. Посоката на изменение обаче изглежда неблагоприятна за средата за бизнес и оттам за потенциала за икономическо развитие.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш