По пътя на слънцето в Святата земя

Дни на българската култура в Израел – палитра от различни изкуства и жанрове

Тази година се навършват 70 години от създаването на държавата Израел, когато след Плана за подялба на Палестина един от великите мъже от новата история на страната и неин пръв министър председател, Давид Бен Гурион, обявява независимостта ѝ през 1948 г.

Неговото име носят най-голямото летище в Тел Авив и най-голямото висше училище – Негевският университет „Бен Гурион”. През седемдесетте години съществуване страната преминава през различни периоди на военни кризи (Арабско-Израелската война – 1948, Суецката криза – 1956, Шестдневната война – 1967), защото въпреки че държавата е призната веднага от великите сили САЩ и СССР, тя не е призната от съседните арабски държави. Други национални герои на новата еврейска държава – генерал Ицхак Рабин и Шимон Перес, остават в историята като успешни ръководители, въпреки политическите борби между тях и трудностите във вътрешната и външна обстановка. Техният принос за признаването на Израел е несъмнен.

Тук живеят около два милиона руски евреи, чехи, поляци и арменци. Много украинци и днес продължават преселението си, бягайки от войната в Украйна, а българската общност наброява 50 000 души.

Въпреки че напрежението около Израел не е спаднало (и сега често държавата е подложена на ракетен обстрел и провокации), населението е миролюбиво и доброжелателно настроено, а управлението е насочено към съзидание и установяване на все по-благоприятни условия за живот, развитие на икономиката.

Всеки квадратен метър от населените територии е залесен и озеленен, от пустинята е израсла истинска райска градина. Тел Авив е един модерен космополитен град, с модерна архитектура и инфраструктура. Древните и светите места се поддържат и привличат безбройни туристи от цял свят, които посещават както Божи гроб и Стената на плача в Източен Йерусалим, река Йордан, Гетсиманската градина и Църквата на народите, Мъртво море, така и Бахайските градини в Хайфа, Назарет и старо Яфо – най-старото пристанище в света. Градовете са свързани с модерна и удобна пътна мрежа. Стремежът за усъвършенстване личи в политиката, в икономиката, в духовния и културен живот.

Част от културния афиш на Тел Авив и Бат Ям беше обогатен със събитията, протекли в Дните на българската култура от 28-31 май тази година. Фестивалните дни бяха истински празник за българската общност там, както и за руски, украински, сръбски преселници. В рамките на Международния фестивал „Българска душа на Святата земя” участваха художници и музиканти, певци и артисти, режисьори, писатели и поети от различни части на България.

Проектът на продуцентката и организатор на фестивала Весела Сели Райчинова, се реализира за четвърти път тази година и продължава традицията да се комбинират няколко видове изкуства, да се привличат участници от различни държави. Още от първото си издание проектът се осъществява под егидата на кмета на град Бат Ям г-н Йоси Бахар и с подкрепата на Българското посолство в Държавата Израел.

Програмата на фестивала беше успешно структурирана в рамките на три вечери, а организаторите се бяха постарали да покажат на участниците забележителностите на страната в останалото време.

Дните на българската култура се откриха на 28-ми май в зала „Мендел”, близо до Старо Яфо в Тел Авив, с постановката „Детектив” от репертоара на театър „Българска армия” с участието на актьора Иван Радоев и на известния продуцент и артист Добрин Векилов-Дони. Представители на българската общност от различни градове на страната бяха препълнили залата и аплодираха бурно изпълнението на артистите по пиесата на Антъни Шефър.

По време на антракта, във фоайето на залата, организаторите бяха предвидили представяне на български и израелски художници, сред които Росина Йовчева и Вивиан Леви. Художникът и арт-експерт Райна Дамяни представи всеки от тях и разказа на публиката интересни подробности. Росина Йовчева е млада графичка от Кюстендил, която беше решила да пропусне абитуриентския си бал, за да участва на фестивала. Творбите се предлагаха с благотворителна цел, за кауза, предложена от организаторката Весела Сели Райчинова и допаднаха на заинтересованата публика. Хората се радваха на всеки от участниците, разпитваха ги, снимаха се с тях за спомен. Втората част на програмата през първата вечер беше прожектирането на култовия филм „Каръци“ на режисьора Ивайло Христов, който присъстваше в залата.

Следващият изгрев започна с посещение на улицата на изкуствата – базар, който се провежда всеки вторник в центъра на Тел Авив. Участниците във фестивала посетиха и лобното място на Ицхак Рабин и площада, кръстен на негово име. Там, където той е бил застрелян от еврейски екстремист, има паметна плоча и малък бюст на националния герой на Израел, а датата на убийството е обявена за национален ден, в памет на прочутия генерал. Народът на Израел е много патриотично настроен, почита и не забравя делата на големите си синове, въпреки че и в днешни дни от „Осанна” до „Разпни го” има съвсем малко разстояние. От едни възхваляван, от други обвиняван в предателство и отстъпление от израелските земи (Договорите в Осло 1993 г.), Ицхак Рабин остава в историята с военните си победи и постиженията си, като дипломат.

Втората фестивална вечер се превърна в кулминация с грандиозния  концерт, в красивата, разположена сред градини зала „Ешкол апайс” в Бат Ям. Отново препълнената зала и екзалтираната публика приветстваха участниците, от най-малки деца на български евреи, до музиканти и певци от цяла България и Израел. Трогателни моменти, когато българското знаме се развяваше в залата или деца тичаха и танцуваха по сцената с български и израелски знаменца. Втората част на концерта не остави нито едни сухи очи с изпълненията на български и израелски фолклор Петя Петрова-Кенанска, изключителните Дони и Нети и, разбира се, звездата  на фестивалните вечери – доц. Етиен Леви, който изпълни популярни  песни на български и на иврит. Етиен Леви е любимец на българските евреи в Израел. Той се представи и със самостоятелен рецитал на закриването на фестивала. По време на концерта, художникът и арт-експерт д-р Райна Дамяни осъществи пърформанс – рисуване на живо под въздействие на музиката и изпълненията. Картината, която тя създаде по време на концерта, съдържаше сакрални символи за Израел, както и много цветя, които наподобяваха кът от Бахайските градини в Хайфа – място, което видяхме за първи път след два дни. Картината беше предоставена на организаторите с благотворителна цел – сумата да бъде използвана за образованието на млада и талантлива българка.

Третото утро започна за участниците рано, по изгрев, с пътуване до Витлеем, Йерусалим и Божи гроб, ден, който освен че беше горещ и труден, остави незабравими спомени и впечатления.

Неописуемо красивият залез на Бат Ям сложи началото на заключителната вечер на фестивала – програма, посветена на поезията, в която аз представих стихосбирката си „Пясъчна роза” (2017). Вечерта започна с музикални изпълнения, а след това продължи с авторкски рецитал и с мултимедията за създаването на книгата – „Пясъчна роза на Святата земя”. Това е един проект който обединява идеята за илюстрациите на Райна Дамяни в книгата, част от които са снимани в Израел преди една година. Много от нейните цветни и чернобели композиции, наподобяващи истински пустинни рози, се преливаха в оригинални снимки на фона на известната песен на Стинг „Пустинна роза” (Dessert Rose), a специално за българите в Израел мултумедията продължи с „Една българска роза” на Паша Христова и фотоси от известни места в България и розобер. Присъстващите пяха и се просълзиха, прегръщаха ни и останаха трогнати от това послание от Родината, а още повече на последната част, където се преливаха снимки от Старо Яфо, Стената на плача, от Тел Авив и други, на фона на известната еврейска песен „Евкалиптовата гора” в изпълнение на Преслава Пейчева.

Вечерта завърши в прощални разговори, танци и хора, кулинарни изненади и, разбира се, рециталът на Етиен Леви, който беше невероятен подарък за присъстващите гости и участници.

В рамките на фестивала се проведе и за първи път литературен конкурс за поезия, разказ и есе, който се оценява от международно жури. Ще бъде връчена награда на името на известния български поет, инженер и журналист от еврейски произход Мони Папо. Поради неочаквано големия брой участници в конкурса, наградите не бяха обявени на заключителната вечер.

За щастие на участниците, които пътуваха обратно късно вечерта на следващия ден, утрото ги застигна по пътя за един невероятно красив, сътворен почти от голи хълмове град – Хайфа. Известен с Бахайския храм и уникалните градини около него, той е притегателна точка за туристи и почитатели на Бахайското религиозно учение. Създадено през 19 век от персиеца Бахаулла, Бахайството бързо се разпространява сред персийската висша класа, но представлявайки заплаха за управляващата религия и династия, въстанието на бахаите бива жестоко потушено и водачите му избити с хитрост. И до днес е най-преследваното религиозно учение в шиитски Иран.

Една от известните последователки на Бахайската религия е румънската кралица Мария, която изгражда Двореца в Балчик и градините около него по бахайския принцип за съвършенство и хармония.

По света има над шест милиона привърженици на Бахайството, което е религия над религиите и изповядва един-единствен, общ Създател Бог и единната цялост на човечеството. Основен закон на бахайската религия е хармонията – всеки ден трябва да творим нещо съвършено и да се стремим към красота. Разбирания, които биха превърнали не само материалното изражение на тези закони – Бахайските градини, но и целия свят в райска градина, ако човечеството възприеме този възвишен и градивен начин на мислене.

Следобедните часове и полусенки смениха картината на съвършената хармония в Хайфа с древните храмове и улици на Назарет. Мястото, където е била съобщена Благата вест на Божията майка, е магнит както за туристи, така и за дълбоковярващи поклонници. Съвсем различната атмосфера, особеното чувство за святост и древни символи, шарените пазари и магазини за сувенири и подправки, допълниха картината на захождащото зад хълма слънце, което сякаш искаше да ни изпрати в последния ни ден по пътя си към края на деня и към края на нашето кратко, но незабравимо пребиваване на Святата земя и срещите с българите на фестивала в Бат Ям, Израел.