Историята на Ане Франк остава като едно от най-големите обвинения срещу европейския антисемитизъм и Холокоста, но днес статуята на една от най-известните дъщери на Амстердам не е в безопасност.

В нация, някога известна със своята толерантност и либерализъм, статуята в обществен парк сега трябва да се охранява денонощно с интелигентни видеокамери и светлини за сигурност.

Страхът е прост: да не се повтори инцидентът, в който Ане Франк бе залята с червена боя, а върху нея беше изписано „Свободна Газа“.

За много нидерландци предпазните мерки, взети около статуята на Франк - чийто дневник е преведен на 70 езика и е продаден в повече от 30 милиона копия - са резултат от състоянието на града до голяма степен известен със своето изкуство, красиви канали, толерантност и нощен живот, където всичко е разрешено.

През последните десет дни нещо ново беше незаличимо свързано с холандската столица: „ловът на евреи“ или „jodenjacht“.

Нацията агонизира как израелците могат да бъдат набелязани заради тяхното еврейство, преследвани и пребивани от организирани тълпи след футболния мач между Амстердам Аякс и Макаби Тел Авив на 7 ноември.

Въпреки това, преди мача феновете на Макаби свалиха палестинско знаме от къща, скандираха антиарабски обиди и отпразнуваха операциите на израелската армия в Газа, при които бяха убити повече от 40 000 палестинци, според управляваното от Хамас здравно министерство.

Snapchat, Telegram и други приложения за съобщения бяха използвани за обявяване на „jodenjacht“, а банди, използващи електрически скутери или таксита, започнаха преследване на израелци, спирайки хората, идентифицирани като евреи, искайки паспортите им преди да ги атакуват. 

В поляризиран политически климат има душевно търсене и гняв, докато холандците търсят отговори как и защо антисемитското насилие може отново да се появи точно в либералната Нидерландия от всички останали страни на света. Това е „погром“, признава Фемке Халсема, ляво-либерален кмет на Амстердам, само за да отстъпи дни след използването на термина поради опасения, че подхранва антимюсюлманска „пропаганда“.

Тя обвини Герт Вилдерс, лидер на твърдо дясната, националистическа Партия на свободата, която спечели изборите миналата година, в „отвличане“ на думата, за да дискриминира хора с марокански произход и мюсюлмани.

„Хората се чувстват така, сякаш са се върнали в дните след 11 септември. Чувстват, че трябва да се защитават. Но това се отнася и за хора, които са се държали ужасяващо“, заяви тя.

Дик Шуф, холандският министър-председател, който ръководи дясна коалиция, доминирана от Вилдерс, оплака холандския „интеграционен проблем“ и заплаши да лиши от холандско гражданство осъдените за погрома, ако имат двойно гражданство, като например мароканско.

Миналата седмица Вилдерс заяви, че атаките са били извършени от „мюсюлмани, които имат омраза към евреите в своето ДНК“, коментари, които почти свалиха холандското правителство през уикенда след оставката на министър от марокански произход.

Други - особено тези в холандската еврейска общност - посочват по-широк и по-дълбок проблем. Подобно на много други страни в Западна Европа, нещо се промени или стана по-очевидно в годината след 7 октомври 2023 г., когато Хамас атакува Израел, убивайки около 1139 души и пленявайки повече от 200.

Ханан Херцбергер, председателят на Холандския еврейски съвет, отбелязваше 86-ата годишнина от Кристалната нощ, нацистките погроми от 1938 г., когато се появи новината, че тълпи преследват евреи и ги нападат в Амстердам.

„Това не е дошло от нищото“, казва той. „Бандиерите, които ходеха на лов за евреи със своите скутери и таксита, се чувстваха сигурни в страна, в която антисемитските подстрекатели не са били възпрепятствани ни най-малко от 7 октомври насам.“

Херцбергер посочва широка културна промяна срещу Израел и евреите. В един случай от миналия ноември студенти се събраха в Амстердамския университет за церемонията по дипломирането си, както правят от десетилетия. Но 2023 г. трябваше да бъде различна. Докато се раздаваха дипломите, студент от палестински произход атакува Израел, извиквайки лозунга „от реката до морето, Палестина ще бъде свободна“.

Андре ван Стад, баща на еврейски студент, присъстваше в университетския театър DeLaMar. Той се изправи, за да възрази на думите, които в Израел се възприемат като „всички евреи трябва да бъдат унищожени“.

„Имаше масово освиркване“, разказва той. „Когато напуснахме залата, защото вече не се чувствахме в безопасност, ни крещяха, наред с други неща, „евреи, въревете по дяволите“.

Вместо да се намеси, университетът предложи на семейството друга стая, в която сами да отпразнуват дипломата на сина си.

„Антисемитите имат свобода на действие повече от година в холандските университети, в холандските културни институции“, казва Херцбергер. „Те вярват, че Израел е бяла колониална сила – и всичко, свързано с колониализма, е лошо. Израел е лош. Евреите са лоши. Особено в университетите имаме нужда от морално лидерство. Хората вярват, че евреите са отговорни или се страхуват да се противопоставят на учениците.

Това е този нов културен климат, от който много евреи и други са обезпокоени.

„Хората се страхуват: можем ли като евреи все още да ходим по улиците със звездата на Давид, без да бъдем нападнати? Без да ни искат паспорти, без да викат „лов на евреи“?“ пита Мено тен Бринк, либерален амстердамски равин. „Има атмосфера на страх, в която евреите се идентифицират със ситуацията в Близкия изток. Евреите в Нидерландия са жертви на това. Всеки трябва да може да носи ярмулки, но също и ислямско облекло."

Твърдението на равина относно ислямското облекло, като например забрадките, е важно, тъй като политици, като Вилдерс, посочват мюсюлманите, обикновено от арабско-марокански произход, като виновни за атаките.

„Разочароващо е, че инцидентът се политизира и се злоупотребява с него. Политиците, вместо да намалят напрежението, наливат масло в огъня. Аз съм шокиран от това“, казва Саид Бухару, член на борда на контактния орган за мюсюлманите, който съветва правителството, пред обществената телевизия NOS. „По този начин цяла общност се опетнява като проблем. Има един милион мюсюлмани в Нидерландия, които се справят невероятно добре и които отхвърлят всяка форма на антисемитизъм."

Мауритс Бергер, професор по ислям и запад в университета в Лайден, вижда „реакция на Павлов“ в нидерландската политика, за да заклейми „исляма като източник на проблема“.

„Би помогнало, ако гледаме на мюсюлманите като на холандци, както и като холандски бунтовници, хулигани и престъпници. А не като мюсюлмани, които заплашват интеграцията с ислямските си ценности“, казва той.

Ханс Вайел, виден еврейски коментатор в Амстердам и бивш телевизионен журналист, също е обезпокоен от колективното обвиняване на мюсюлманите. „Не можете да обвинявате 900 000 мюсюлмани, които живеят в Нидерландия, имат работа, живеят по правилата... не можете да ги обвинявате всички“, казва той. „Като сме евреи, знаем, че ако обвинявате цялото население за нещо, което са направили само малцина, тогава това е началото на края.“