Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ нарича предстоящите парламентарни избори „най-важните след 1989-а“. Не е ясно дали са най-важните, но е сигурно, че ще бъдат най-странните откакто има избори. За първи път българите ще гласуват за депутати в Народното събрание по време на пандемия. Нещо повече - ще пускат бюлетини в условия на нарастваща зараза, заплашваща живота на хиляди. Странни са и защото управляващата партия, след четири поредни парламентарни победи продължава да бъде най-одобрявана, а опозицията - все така слаба. Има няколко партии, които са на ръба да влязат, но никой не може да предвиди какво ще се случи, защото негово величество Ковид ще има последната дума. Какви са сценариите, възможните конфигурации, как ще изглежда България през пролетта?

- Предстоящите парламентарни избори ще бъдат може би най-странните изобщо в демократичната ни история. Коя е най-голямата клопка пред тях, господин Ганев?
- Най-голямата клопка пред тях е избирателната активност. Всичко зависи от това колко хора ще решат и ще излязат да гласуват. Това решение ще бъде в пряка зависимост от пандемичната обстановка и това ги прави трудно предвидими. Ние нямаме такъв опит. Единственото, което ни остава е да се учим от опита на другите държави в Европа, в които са провеждани избори и които са със сходна пандемична картина, като българската. Общото между всички тези държави е по-ниската избирателна активност от традиционната.

- Вие как смятате?
- Много трудно е да се каже до каква степен тя ще бъде по-ниска. Една е ситуацията, ако имаме по пет хиляди заразени на ден, така като беше през ноември и в началото на декември и съвсем друга ще бъде тя, ако сме овладели ситуацията и няма медийна истерия. Това са съвсем различни ситуация. И ето клопката: Една е ситуацията при изборна активност над петдесет процента, друга е ако тя четиридесет и трета, ако падне под трийсет и пет на сто. Това са три различни картини и съответно три различни парламента. Тук е и голямото предизвикателство пред социологията, защото е реална възможността сега да излиза едно на терен, а когато дойде деня на изборите картината да е съвсем различна.

- Тези партии, които водят в момента в проучванията, имат ли изгода да бъде ниска избирателната активност?
- Много сложен въпрос, защото по принцип при ниска избирателна активност се увеличава електоралната тежест на партиите с твърди ядра. Това според мен ще важи и сега, но не напълно. ГЕРБ и Движението за права и свободи вероятно ще увеличат своята относителна тежест при ниска избирателна активност. При БСП ситуацията е различна, защото не знам как ще реагират техните избиратели в тази ситуация. Основният проблем е, че голяма част от традиционния червен електорат са хора, които са в рискова от гледна точка на заразата възраст и при изследванията си личи, че именно възрастните хора се притесняват от COVID-19.

Съвсем различно е при формации като тези на Трифонов и Манолова, които имат меки ядра. По принцип те биха спечелили при по-голяма избирателна активност, когато са на гребена вълната, когато има някакъв събуден протестен и наказателен вот. В случая няма да видим такова нещо и те по-скоро ще се окажат губещи в тази ситуация.

- Очаквате ли да се случи някакво драматургично събитие, такова като „Костинбродската афера“, като изказванията на почетния лидер на ДПС - Ахмед Доган, което да събуди протестния вот и да вдигне избирателната активност?
- Възможно е, но по принцип подобни драматични събития имат големи последствия, когато има натрупано напрежение. Тогава някакво на пръв поглед незначително събитие може да се превърне в последната капка, която да отприщи недоволството на хората. Например никой не можеше да очаква, че в началото на юли месец миналата година, когато всичко беше спокойно и тепърва започваше лятото и ваканциите, че само за няколко часа ще се съберат хиляди хора на протест, които да настояват за оставките на правителството и главният прокурор. Тогава това отприщващо събитие беше акцията на специализираната прокуратура в президентството. Очевидно напрежението и недоволството са се трупали дълго време и това събитие отприщи вълната на протеста.

Има и сега висок градус на напрежение и недоволство. Въпросът е, че COVID-19 властва в публичното пространство и помита всяка друга новина. Аз наричам COVID-19 информационно цунами. То помита всяка алтернативна новина и нищо друго освен темата за пандемията не се задържа повече от час, максимум ден в медиите. Дори само за малко да измести основната тема, събитията около пандемията се връщат като водещи много бързо.

- Ако пандемията достигне до нов, по-висок пик и това доведе до ниска избирателна активност, може ли следващото Народно събрание да претендира за справедлива представителност, за легитимност?
- Това е другият много сериозен проблем. При много ниска активност фактически ние ще имаме изкривена представителност и съответно крехка легитимност и ще получим една различна картина, а не картината, която отразява обществените нагласи към момента. Това ще направи следващото Народно събрание по-малко легитимно, а пък следващото управление няма да започне със сериозен кредит на доверие, с каквото би трябвало да тръгне едно ново правителство. Това - на първо място. На второ място рискът от ниската избирателна активност може да доведе и до оспорване на изборите, да се внушават манипулации, да се подрива доверието от първия ден на Народното събрание. Достатъчно е да има два-три скандала с повредени машини, за да може да се отприщи една вълна на атаки срещу изборния процес, да потекат обвинения за фалшификации и да се развие този сюжет.

- Как ще се отрази машинното гласуване на поведението на хора, които не са толкова грамотни или са тотално неграмотни?
- Ето тук е важно да се обърне внимание към всички ваши читатели от високата трибуна на „Труд“, за да поясня, че законът предвижда гласуване с бюлетина по класическия начин за всички, които се чувстват некомфортно с машините, не вярват на машините или просто искат да гласуват с бюлетина. Те имат право да изберат да гласуват както решат. Това остава някак в сянка, а е важно.

- Управляващата партия, след четири поредни парламентарни победи и три правителства, продължава да бъде най-одобрявана. Как си обяснявате това?
- Няма уловка тук. Нормално е след 10 години да има умора от управлението на една партия и на един човек и затова е нормално да се търси алтернатива. ГЕРБ обаче все пак успяха да задържат образа си на „по-малкото зло“. Реално не присъства на терена Алтернативата, няма един субект, който да бъде разпознаван от избирателите като такъв. Да, има много партии, които претендират да са такива. Корнелия Нинова претендира за това, Трифонов претендира за това, Мая Манолова и Отровното трио претендират за алтернатива, „Демократична България“ казват, че са алтернатива. Тоест ние имаме много варианти на алтернативи, но нямаме един субект, който да се привижда като Алтернативата. Така както например Борисов и Сакскобургготски бяха видени като Алтернативата.

- ГЕРБ биха могли да разчитат на продължение на управлението с патриотичните партии. Те обаче се разцепиха отново. Увеличил ли се е електоратът на патриотите?
- Не бих казал. Този електорат се запазва като на изборите през 2017 година и той е някъде около 300 хиляди гласа. Сега просто той ще бъде разделен между ВМРО, „Атака“ и коалицията на Марешки и Симеонов. На практика шанс да влезе има само една партия. Засега на ръба са ВМРО. Тук пак се връщаме на темата за активността, която ще реши къде ще бъде прагът за влизане в парламента - дали ще бъде сто, сто и десет, сто и двадесет хиляди гласа, дали ще бъдат повече. Това ще реши и кои партии ще влязат.

- Как ще коментирате поведението на „Има такъв народ“. Слави Трифонов мълчи, затворен е в собствената си зона за комфорт и дори не участва в дебатите, въпреки че партията е канена във всички студия? Това добра тактика ли е?
- Това е някакъв нов модел на кампания, странен, но може да се окаже точен за конкретната ситуация с „Има такъв народ“.

- Защо?
- Защото, ако от партията хукнат по телевизиите и медиите да говорят, съществува риск хората да се загледат и да преценят, че нищо ново не се задава на хоризонта и „Има такъв народ“ да ерозира като подкрепа. Ще изчезне ореола на бунтаря. Всъщност Слави Трифонов е този субект, който го има на всеки избор. Това е партията, която е срещу статуквото, срещу всички, срещу системата. Такива партии имаме на всички избори. Въпросът е този феномен какъв размер ще има през 2021 година, защото през 2001 и 2009 година Сакскобургготски и съответно Борисов пометоха партийната система. Но същият феномен са Яне Янев, Веселин Марешки и Николай Бареков, които бяха на ръба да влязат в парламента. Смятам, че Слави Трифонов няма да бъде нито Симеон Сакскобургготски или Бойко Борисов, но няма да бъде и от ранга на Янев, Марешки или Бареков. Ще бъде нещо по средата. Големият проблем на един такъв субект е, че ако не вземе цялата власт, трябва да остане в опозиция, за да не фалира политически. Ако Трифонов под някаква форма влезе в управленска формация, това ще бъде много тежък удар по подкрепата за неговата партия.

- Къде стои Мая Манолова и Отровното трио в цялата тази картина?
- Общо взето Манолова и Трифонов се борят за един и същ електорат. Те искат да се качат на вълната на протестния и наказателен вот. Очевидно е, че Трифонов взема лъвския пай от този вот. Манолова се опитва с всички сили да спечели една част, която да u позволи да влезе Народното събрание. Но и тя, както и ВМРО са на ръба. Съдбата им ще стане ясна чак на 5 април. Всяка прогноза преди това ще е стреляне в тъмното.

- Възможно ли е тя да отцепи част от електората на БСП?
- Част от гласовете на БСП вероятно ще отидат при нея - такива, които са разочаровани от ръководството на партията, но по-скоро те ще са от периферията, а не от твърдото ядро.

- Какво е вашето усещане като политолог за следващото Народно сърание. Има ли шанс да изкара цял мандат?
- Шанс винаги има. Струва ми се обаче по скоро малък и то по причината, за която говорехме преди малко - избирателната активност. Много ми се иска тя да не е ниска, но при ниска активност легитимността на парламента ще бъде проблемна, което няма да позволи на управленската конфигурация да се задържи дълго.

Нашият гост
Димитър Ганев е управляващ съдружник в Изследователски център “Тренд”. Той е доктор по политология, експерт в сферата на политическите изследвания и анализи. Роден е на 15 октомври 1986 г. във Варна. През 2005 г. завършва Четвърта езикова гимназия “Фредерик Жолио Кюри” в родния си град. Продължава образованието си в специалност “Политология” на Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Автор е на книгата “Пътят към конституцията”. Главен асистент по Модерни политически системи и институции в СУ “Св. Климент Охридски”.