Доцент д-р Стойчо Стойчев е от младите, но вече утвърдени български политолози, желан събеседник в медиите. С него разговаряме за първите два месеца на управление на промяната, за намерението им за промени в конституцията, за това има ли ниша за нов ляв проект и около какво и кого трябва той да бъде създаден, както и дали той очаква сътресения в управляващата коалиция, които да доведат до предсрочни избори.

- Има ли вече промяна и накъде продължава тя, доцент Стойчев?
- В момента не виждам някаква промяна. Може би тя е в стила на поведението на управляващите. В годините на управлението на ГЕРБ голям проблем беше комуникацията - те сами си отчитаха, че са направили някои неща, но забравили да ги съобщят или ги съобщили по неправилния начин. Настоящото управление - не говоря само за министрите - има точно обратното поведение. То много говори за неща, които ще прави и създава усещането, че едва ли не ги е свършило. Или че върши голяма работа и ей-сега тя ще стане. Това усещане генерира някак си успокоение в хората, друг рационален момент не виждам защо няма социални вълнения при повишението на цените, което означава обедняване. Другият вариант е да кажат - ами то навсякъде е така. Комуникацията граничи с пропаганда, защото да заменяш резултати с говоренето за резултати или с говоренето за планирани резултати не означава свършена работа. Рано или късно този балон ще се спука, защото сериозни хора да говорят за 7-8 тунела е несериозно. И на всичкото отгоре финансовият министър потвърждава - да, има пари, ето сега ще станат. Добре, че един министър свали ентусиазма, като каза, че няма как да станат тези неща, защото за еди мост над Дунава трябват минимум 6 години, а мандатът не е толкова, а може би 2-3 години. И за това време - 7-8 моста и 3-4 тунела...

- Получава се нещо такова - приемат желаното за действително и със задължителната усмивка продължаваме към светлото бъдеще на промяната?
- Според мен това си е планирано централно. В тв студиа се разминавам непрекъснато с представители на кабинета служебен или редовен. Още от април миналата година ми направи впечатление, че те никога не ходят сами, винаги са с пиар или с началник на кабинета, който отговаря за това да изгледа и изслуша и след това да направят разбор. Движат са групово, стиковано, говорят едни и същи неща, вървят в една и съща линия. На комуникацията се отделя изключително много внимание. Веднъж служебната министърка Комитова беше преди мен в една телевизия и първото нещо, което попита, беше „как бях“? Единственият министър, който съм виждал да влиза сам в студио, беше тогавашния служебен министър Кирил Петков.

- Прави впечатление назначаването на хора със съмнителна репутация в администрацията, на роднини по права и съребрена линия, това не е промяна, а подмяна?
- Мен не само ме притеснява, а ме изумява принципа на тези назначения. След като ние 25-30 години се опитвахме някак си да поставим в основата на държавната администрация конкурсното начало, запазването на професионализма на администрацията далеч от партийните метли и чистки, да бъдат тези хора защитени от закона за държавния служител, да не може лесно да бъдат махнати, изведнъж без да се обяснява защо, това бе сменено с почина назначения без конкурси, по преценка на назначаващите и без обяснения.

- Всеки сам си преценя...
- Така е. Бяха питали Асен Василев защо е назначил Румен Спецов за шеф на НАП. Той каза, че му вярвал, прекрасно се справял, от лични наблюдения знаел. А пътищата им водят до хасковската гимназия. Преди 2-3 години се завихри страшен скандал, че Делян Добрев бил назначил свои съученици от Хасково. Тогава това бе ужас и връх на шуробаджанащина, роднинство и прочие. В момента същите неща ги прави друг хасковлия и няма никаква реакция. Те били в един хор, пели са „Хубава си, моя горо“ и това е достатъчно. И като пели в хора, придобили едни типични за нашите географски ширини административни познания... Дали тези назначения са оправдани, дали се правят с някаква цел - това не се обяснява. Така че това ме удивлява - как бързо бе зачеркнато конкурсното начало в публичната администрация, към което вървяхме 30 години. Сега си назначаваме когото искаме. Който не е съгласен, да отива в съда. Ако съдът го върне, те пак го махат, докато не стане тяхната.

- Кирил Петков си го каза - навсякъде трябва да имат свои хора...
- Свои хора имаше навсякъде БКП - пращаше ги по корабите, по военните поделения, по студентските курсове и където се сетиш. Тогава действаха марксистко-ленински постулати за правата линия, сега трябва преданост и лоялност към властта, към инструмента на властта, който разпределя порциите, както казваше д-р Ахмед Доган.

- Войната на управляващите срещу главния прокурор се изостря всеки ден, докъде ще стигне?
- Интересна е цялата сага със Сотир Цацаров. Гешев все пак има някаква институционална защита и не могат да го въртолят. Двамата са последните, които трябва да бъдат изчегъртани. Цацаров демонстрира постоянно колко несъстоятелни юристи са неговите опоненти. Това е тънка игра, след като вече не може нищо да въздейства, той им демонстрира някакъв вид майсторство, той е много голям педантик. Преди по-малко от година някои хора се възхищаваха какви юристи са Рашков и Янаки Стоилов и как чрез правни виртуозни пируети ще принудят Гешев да си подаде оставката. И до ден днешен не видях такова нещо. Излиза, че едни хора, които се борят за върховенство на закона, справедливост и ред, всъщност не спазват закона и го нарушават по всякакъв начин. Ясно е, че оправданието ще бъде - ами досега управляващите са си направили свои закони. Ами защо не ги смените? Направете си ваши, имате законодателно мнозинство, но то от доста време стои и нищо не ражда.

- Освен махането на Гешев и Цацаров друго нещо, което предвижда реформата в съдебната система, е премахването на специализираните съд и прокуратура. Каква е целта?
- Простата истина - и те отсега опипват почвата - е делата срещу Васил Божков, Цветан Василев и цялата плеяда от знайни и незнайни хора да бъдат прекратени и започнати наново. Това е директно следствие от закриването на спецправосъдието. Тези хора изведнъж ще получат много голяма глътка въздух. И като имаш предвид, че те са с големи финансови активи, почваш да се чудиш кой им я дава тази голяма глътка въздух, даром ми става това или не или пък те са работили за нея някак си.

- Конституционният съд реши, че министърът на правосъдието може да поиска оставката на главния прокурор. Не е ли това намеса на изпълнителната власт в независимата съдебна власт?
- Министърът може да я иска, въпросът е дали ще може да я постигне. А решението на КС не се коментира, но не виждам някакво основание за притеснение. Гаранцията за разделението на властите е, че въпреки че министърът може да поиска оставката на главния прокурор, органът, пред който я иска, не е под негов контрол. Важното е процедурата да бъде адекватна, тя се прилага в много редки случаи и нямаме практика още как това ще стане. Министърката още не е внесла искане, но е говорила много, че ще внесе - както казах, това е политика на мнозинството - е сега ще станат нещата, току що, ама не веднага. Керванът си върви, Гешев си стои.

- Ще има ли някаква полза от създадената в Народното събрание комисия за промяна на конституцията, в която не влизат три парламентарни групи, или тя се формира само за кефа на Христо Иванов?
- Тази промяна се представя като панацея, но всъщност е самоцел, за да могат да кажат след време „ето, аз промених конституцията“! С конституционни промени реформа не може да се направи. За голямо разочарование на някои, с правна норма не се създават несъществуващи социални реалности. Правните норми може да създават един прекрасен виртуален свят, но в момента, в който го сложиш на някакви релси, той започва да бъде изкривяван, някои ще стъпят накриво и накрая правата ти линия ще бъде разкривена и размазана. Ние трябва да си подредим живота и тогава да гледаме в други посоки, да спазваме правилата. Защо корупцията в България не изчезва? Не е ли парадоксално всички да се борят с нея, а тя да разцъфтява? Изведнъж ни обхваща някаква амнезия и незаконни неща ги признаваме за законни. Има по света пунктуални нации като японската, дето като си мият зъбите, четe инструкции как става това. Има и други като Узбекистан, където и закон няма. Ние сме по средата. Свикнали сме да се равняваме със САЩ и страните от ЕС, а трябва да се равняваме с такива от нашия калибър като Украйна, Румъния, Сърбия и ще видим, че нито сме на края на класациите, нито в черната статистика, а сме точно там, където сме си, баш на мястото. Нито диктатурата ни е толкова диктатура, нито промяната ни е велика промяна.

- След като две години и половина президентът не свикваше КСНС, сега се разбърза и за месец го свика два пъти. Това промяна в стила на Радев ли е в началото на втория му мандат?
- Това си е негов прерогатив и е хубаво, че го прави. Това е негов инструмент. Президентската власт е еднолична, зависи от личността на президента, каквото реши - това прави. Това трябва да го знаят привържениците на президентска република - че когато овластяваш президента, той не подлежи на никакъв контрол. КСНС е един от малкото инструменти, които има президента, не е най-великият, най-великият е трибуната, от която се чува какво казва. И той умело използва този инструмент, така правеше и Плевнелиев, двамата взимаха страна, имат позиции, не ги променят. Първанов беше като сфинкс, излизаше само от време на време и казваше нещо, което да звучи тежко.

- Има ли ниша за нов ляв проект? 
- Отдавна има ниша за такъв проект. Аз познавам много млади хора и вече не толкова млади, които са леви по убеждения. Тези хора нямат политическо представителство. За тях БСП не е нито социалистическа, нито партия, нито българска, ами е частна фирма на госпожа Нинова, в която тя да се чувства комфортно. В момента БСП се изчерпва с лидера си. Инакомислещите се изключват, което захранва кадрово един бъдещ ляв проект и той няма да се появи около алтернативен лидер като Първанов и АБВ...

- Отново се спряга Мая Манолова?
- Не, тя не става. Ваня Григорова (експерт от КТ „Подкрепа, б. р.) е къде-къде по-подходяща за този тип партия, за която ти казвам - автентична лява партия, каквато в България няма, а е хубаво да има. Която да споделя леви ценности и да работи за леви политики. Ако Мая Манолова ще прави пореден формат на „идвам“, тръгвам“, „отивам си“, няма какво да се занимаваме. Тя абсолютно се изчерпа. А като се изчерпат политиците, втори шанс не им се дава. Вярно, има още такива сфинксове, които стоят, но те са печални примери, нейното политическо време отмина.

- Наблюдаваме някакъв феномен на „иди ми - дойди ми“ - лидери, загубили катастрофално изборите, подават оставка, след което се връщат на бял кон. Толкова ли са безценни?
- Това са шашмърлици на Корнелия Нинова. При по-малките партии като „Да, България“ без Христо Иванов може да престане да съществува, зависи колко той се е окопал в някаква собствена клиентела. ВМРО няма да изчезне без Каракачанов и лидерският преход там е генерационно обоснован. В ДПС Ахмед Ахмедов стои доста добре и ако тръгнат някой ден да сменят Карадайъ, има с кого. Те правят като китайците - там отдалече се мисли за преход на лидера. В ДСБ е по-добре да е генерал Атанасов, отколкото Радан Кънев. При подбора на Иван Костов има успешни, но и неуспешни политици. Кънев е неуспешен, той навремето торпилира едно реформистко коалиционно управление (ГЕРБ-Реформаторски блок, б. р).

- Възможни ли са някакви сътресения в управляващата коалиция, които да доведат до предсрочни избори?
- Не. До местните избори през 2023 година няма да има сътресения. Всички усилия ще бъдат хвърлени за тяхното спечелване. За всяка една партия, която има претенциите да бъде структурно определяща, е изключително важно масовото присъствие в местната власт. Не просто кметове, но и общински съветници. А изпълнителната власт е този бетон, който гарантира гласове по места.

Нашият гост
Доц. д-р Стойчо Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Интересите му са в областта на организираната престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогнозиране.