Битката с мафията е изключително смехотворна

От вторник политическата обстановка в страната се изостри още повече след внесения от ГЕРБ вот на недоверие към правителството на Кирил Петков и вероятността той да бъде успешен след напускането на ИТН на управляващата коалиция. Дали ще мине този вот, ще има ли веднага предсрочни избори, кой ги иска и кой не, за предателите в политиката - това са темите, по които разговаряме с политолога доц. Стойчо Стойчев. И още - готови ли са партиите да дадат властта още веднъж на президента Радев.

- Повече от два месеца ГЕРБ се канеха да внесат вот на недоверие към правителството на Кирил Петков и в сряда вече го внесоха. Има ли според вас някаква връзка между внасянето на вота и напускането от ИТН на управляващата коалиция, доцент Стойчев?
- Разбира се, че има връзка. Най-малкото вотът е внесен по теми, по които Кирил Петков и Асен Василев са били и служебни министри и се предполага, че те имат специализация. А вотът е пряко обвинение към тях за некомпетентност, дори умишлена некомпетентност, която поражда огромни възможности за корупция и разхищаване на публични средства. Вотът е премислен и не е случаен. След като ИТН напусна правителството, една от първите реакции на ГЕРБ бе, че управляващите трябва да поискат вот на доверие в тази ситуация. В това би имало политическа логика ако от „Продължаваме промяната“ се отнасяха институционално към управлението. Но те отдавна демонстрират, че имат по-скоро инструментално отношение към институциите и към управлението и не биха се подложили на подобен линч, какъвто направи Филип Димитров навремето с вот на доверие, който да не мине. Беше абсурдно Петков и Василев да отидат на такъв вариант и отлагайки във времето кога ще се гласуват оставките на старите и избора на новите новите министри те показаха, че никак не бързат. Не вярвам да имат някакви скрупули за това с години да влачат този процес. Така че вотът на недоверие може да се тълкува и като един вид спешаване на управляващите да подложат на гласуване тези оставки и да се види на какво могат да разчитат. Защото в противен случай им се оставя един голям прозорец на комфорт, в който Кирил Петков да съблазнява още и още депутати от тук и от там да го подкрепят.

- Стана нещо като публична продан...
- Тези неща ги е имало винаги през годините, но като че ли досега са били някак си срамни. Политическото ренегатство и прелитането от партия в партия независимо дали за постове, пари или нещо друго се случваше без много публичност. А сега това измекярство и ренегатство се рекламира като едва ли не висша форма на отговорност към Родината, като голямо геройство. Сигурно всички революционери се обръщат в гроба си, ако разберат как Кирил Петков сравнява ренегатите с тях.

- Сега се търсеха 12 депутати да крепят мнозинството. 12 бяха сините мравки, които помогнаха на БСП и ДПС да свалят Филип Димитров. И пак 12 се отцепиха от ОДС през 2000 година, начело с Христо Бисеров и Йордан Цонев в опит да свалят Иван Костов, но не можаха. Магическо число ли е 12 за ренегатите? 
- Библейските числа затова са библейски, защото носят символика и стават мит. Винаги нещо се върти около тях. Не знам дали в конкретния случай трябва да търсим някакъв промисъл, но има и такъв филм даже - „Мръсната дузина“. На Кирил Петков не му трябват 12 депутати, може и с по-малко да мине. Не е необходимо да го нарича правителство на малцинството - това е част от легендата, която този човек си изгражда за управлението и на какво се крепи то. Ще му измисли някакво лице за пред хората, което да оправдава съществуването на това управление. Но на всички вече е ясно - и на бабите на село, и на пуйките в Банкя, и на магаретата във Вердикал - че това на управление в момента единствената му цел е да се задържи максимално дълго, за да бъдат те министри и депутати, и нищо друго не е в главите им. Ако до миналата седмица бе трудно да се управлява една такава парцелирана коалиция, сега става още по-трудно, камо ли пък да се правят реформи, за които трябва някакъв вид единомислие и мнозинство. А ако се пледира за това и към опозицията - то не става с „Който е съвестен, да дойде при мен“. Това не е отправяне на политическо послание към опозицията, това е коварство, а с коварство никой не е останал в историята. С лукавство и с троянски коне може да се спечелят някои битки, но стратегически това не може да служи на добра кауза. А каузата на Кирил Петков и каузата на България са две различни неща.

- Чисто аритметически вотът на недоверие може да се окаже първият успешен в демократичната ни история - съотношението на силите е 126 на 114 в полза на опозицията, ако добавим към нея и 20-те от ИТН. Възможно ли е обаче някоя партия да се направи на разсеяна, да не влезе, да не се регистрира и прочие трикове?
- Всякакви варианти са възможни до момента, в който се проведе самото гласуване. В оставащото дотогава време ще върви алъш-веришът, някои могат да се „осъзнаят“, не само Кирил Петков ще говори с депутати, и Слави Трифонов ще говори. Резултатът може да бъде всякакъв. Но ако се ограничим само до това, което знаем в момента плюс евентуалните ползи и изгоди, примерно партията на Костадин Костадинов няма сметка от подобен вот. За тях е добре те да продължават да бъдат опозиция в слаб парламент със слабо правителство. На тях ще бъде изключително удобно да го бият от ляво и от дясно и това ще помпа рейтинга на Костадинов, той ще продължава да казва - вижте хората на американците какви са отрепки. Следователно трябва да намерим други хора и кои са те - ами ние.

- Но Кирил Петков се бори с мафията...
- Доскоро обвиняваха ГЕРБ и ДПС, че са мафията, която е завладяла държавата. А сега обвиняват управляващите, че те са мафия, която се опитва да завладее държавата. Значи сега другата мафия е завладяла държавата, но тя е добрата. Битката с мафията е изключително смехотворна. Ако някой мафиот слуша Кирил Петков, сигурно си умира от смях. Ще се посмее и ще отмине. Като слуша Кирил Петков как се бори с мафията всеки ден по телевизията, даже и във водевилите го няма това. И каква му е борбата с мафията? Да премести Бойко Рашков в КПКОНПИ... Защото президентът е завардил всички служби и сега ние искаме да си имаме наша. Пък и ще бъде гаранция за самия Рашков, че КПКОНПИ няма да го пита откъде е имуществото му. Няма член по НК, по който Рашков да пита себе си откъде са имотите, с които разполага.

- И едните, и другите от ИТН се наричат предатели. Кои са предателите - тези, които искат правителството на остане, или онези, които искат то да си ходи?
- На този, дето му викат „Гела“ философията не му е най-силната страна, независимо от това какъв велик адвокат е. Явно при него спортното е много по-силно от другото и тая работа „вие, дето останахте при Слави сте предатели“ не знам на кого я продава, но не биха я кълвали даже пуяците в Банкя. Това са толкова елементарни умосъчетания и хрумотевини, че не знам кой ще се върже на тази простотия, дори твърдото ядро в ПП, които се радват, че има такива ренегати. Колкото повече този човек се обяснява, че не е предател, толкова по-жалък става и толкова повече ще откаже някой да го последва. А той дори иска да е вътрешен министър и тази работа с Бойко Рашков му се струва прекрасна.

- Допускате ли, че може да се стигне до вариант ново правителство в този парламент с трети мандат на ИТН и с подкрепата на ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“?
- Варианти за нов кабинет в този парламент има, по-скоро ми се струва, че той ще бъде с някаква формула за единство и ще бъде подкрепен от депутати от различни партии. Но не ми се струва резонно какъвто и да било формат да включва „Възраждане“. Това ще е нелогично и неестествено, и за ДПС и ГЕРБ няма да е окей с тях, да не говорим за сега управляващата коалиция да прави нещо с „Възраждане“. Войната в Украйна е много голям вододел, който изключва „Възраждане“. Те могат да участват с кворум или нещо друго, но не и директно. Не е ясно тези, които се махнаха от ИТН, ще подкрепят ли Петков или ще правят нещо друго. Всеки независим депутат може да има персонални уговорки с някого и те ще осъзнаят това, щом станаха свободни електрони. А дали едно ново правителство ще бъде по-близо до ГЕРБ или до ПП - не мога да кажа отсега. Всичко е възможно - дори и ГЕРБ да подкрепи ПП - всичко е на масата за преговори. Позицията на ГЕРБ се засили неимоверно много, но да не забравяме, че тяхната първа и най-важна задача не е да спечелият предсрочните избори, а да имат с кого да управляват, да излязат от изолацията, в която се намират в момента, да не им бъде ДПС единственият възможен партньор. Не казвам, че е лошо да има такава коалиция, но имиджово, публично, е страшна стигма да си сложен в един кюп с ДПС. Това звучи ужасно и за политиците, и за избирателите...

- И БСП беше с такава стигма, при това на няколко пъти?
- Да, и това партньорство с ДПС до такава степен ги отслаби и обезкърви, че поддръжниците на БСП през годините се наляха при Румен Радев и гласуваха за „Продължаваме промяната“, без да се замислят какво правят. Дълги години тях ги тормозеше не само слабостта в лидерството на БСП, но и прекомерната зависимост от ДПС и това, че нямаше опция БСП да управлява без ДПС.

- Тези, които искат избори веднага, като че ли са склонни отново да дадат властта на президента, тъй като до предсрочни избори се стига само чрез служебен кабинет?
- Точно така, тези, които реално искат избори веднага, са хората на Радев и експертите около него. Всички останали политически сили са наясно, че още едно директно управление на Радев не е добро за тях, защото те са в конфликт с него - и настоящите управляващи, за бившите да не говорим. Те не искат да му дават възможност още да управлява. Така че за тях е по-добре реално това или ново правителство в този парламент да продължи да управлява с идеята като се стигне до предсрочни избори те да са преглътнали още един служебен кабинет на Радев.

- Като че ли само „Демократична България“ останаха верни на президента...
- Точно така. И ДБ да седнат и да се ослушат - не мен, Иван Костов да чуят, който каза за Радев „аз не му вярвам на този човек“. Костов не му вярва, но Атанас Атанасов му вярва, за ДСБ няма друг авторитет и те винаги гласуват „стратегически“. Но дори и на тях трябва да им е ясно, че Радев е много по-опасен за ценностите, които те изповядват, отколкото всеки друг и най-вече с Украйна. Хората от ДБ са най-големите оплаквачки в социалните мрежи за това, че България не дава оръжие на Киев. Но тези хора симпатизират на Радев и направиха ключова грешка с прекомерното залитане по него. Още на първия тур на президентските избори масово гласуваха за него, а не за собствения си кандидат Лозан Панов, който беше тотално употребен. А беше техен флагман за съдебна реформа, водеше битка от тяхно име с Иван Гешев. Партиите, които бяха в сянката на президента, трябва да осъзнаят, че ще се задушат там, ако стоят дълго време. Още през 2018 година казах, че големият проблем на Корнелия Нинова не е Бойко Борисов, а Румен Радев. Той лансира ПП, тя бе президентски проект, а сега са готови да го изпържат. Радев трябва да обясни защо стана така, защото благодарение на него тези хора сега управляват. Първо ги сложи за министри, после ги похвали много и почти участваше в предизборната им кампания. Тези хора са маскирани като либерали, но тяхното управление е най-антилибералното управление в историята на България. Взеха ръководството на всички регулаторни органи, те вече нямат никаква независимост, гледат да направят ръководството им пряка функция на тях самите. Така стана и с КЕВР, и с Комисията за защита на потребителите. През тях Асен Василев вижда управлението си.

- Един вечен въпрос, доцент Стойчев - какво да се прави?
- Да седнем като общество и да си кажем, че големият проблем на България си е самото общество. Ние правим периодично едни и същи грешки, връзваме се на обещания за светло бъдеще, изобщо искаме да станем богати и да живеем в по-добра жизнена среда без да си мръднем пръста за това, без да работим повече и всякакви такива лесни обещания от популисти. Никой не казва, че хората трябва да спазват законите, че трябва да работим повече. Казват - абе има тук едни крадци, като ги вкараме в затвора, нещата ще се оправят. Ако беше така, ние и Сингапур да сме задминали. Проблемът си е в самите нас, да разберем, че ако на избори вкарваме такива хора във властта, няма как да има устойчиво развитие и винаги ще бъдем жертва на поредния предприемач. Дали ще е харизматичен или не, дали ще е от Харвард или от Москва - винаги ефектът ще бъде един и същ, защото реално нашият живот е продукт на собственото ни отношение към него. Държавата и управлението ни е отражение на това какво ние правим за това управление.

Нашият гост

Доц. д-р Стойчо Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Интересите му са в областта на организираната престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогно­зиране.