Израелските удари с избухващи пейджъри в Ливан убиха стотици цивилни, а конфликтът между Израел и Хизбула заплашва да потопи Близкия изток в пълномащабна война. На този фон беше направен опит в този конфликт да бъде замесена и България. „Тhe New York Times“ излезе със заглавие „Как Израел построи съвременен Троянски кон - експлодиращи пейджъри“, а страната ни беше посочена като част от мрежата от Унгария, но от ДАНС и МВР бяха категорични, че в страната ни не са внасяни, изнасяни или произвеждани пейджъри като взривените в Ливан. Колко ни навреди споменаването на България и това, че пратиха страната ни в обяснителен режим, да очаква ли Европа още по сериозна мигрантска криза и как ще се развие ситуацията в Близкия изток - отговорите търсим от ръководителя на Центъра за изследване на екстремизма и тероризма полк. доц. д.н. Петър Маринов.

- Полк. Маринов, Израел допуска сухопътно настъпление в Ливан, след като извърши най-масираната си въздушна атака от година насам по Хизбула, а Белият дом предупреди Тел Авив да не допуска регионална война. Колко опасно е случващо се в момента?
- Кризата е доста дълбока и мащабна. Сигурността в региона, колкото и да я е имало преди това с всичките условности, е сериозно компрометирана, така че би била твърде повърхностно и фриволна една хипотеза дали ще има сухопътна операция или няма да има, но последните новини подсказват, че такава сериозно се обмисля. Ако погледнем начина на изпълнение на тази операция с пейджърите, трябва да кажем, че тя е един класически елемент от една стратегическа операция. Ако искаш да надделееш над противника, трябва първо да сринеш системата му за командване и управление, а един от основните начини е ударът по основните компоненти - комуникации, човешкият фактор в командването. При единия от ударите беше елиминиран, някои казват - вторият човек, но със сигурност един от висшите ръководители на Хизбула, Ибрахим Агил, както и много други командири от средния и висшия ешалон, бяха по някакъв начин ограничени физически или елиминирани. Хизбула обяви смъртта на командира Ибрахим Мохамед Кобеиси. По данни на LBC International около 40 000 бойци от Йемен, Сирия и Ирак са се събрали в Голан и очакват наставления от Хасан Насрала. Декларират се и 100 хиляди ракети, които да бъдат изстреляни по Израел. Аз подкрепям твърденията и на проф. Чуков и на д-р Ели Кармон от Израел, че сриването на комуникациите и създаването на параноя по отношението на използването в бъдеще на комуникации от този сорт е успех, който би следвало, ако тази операция бъде планирана по класическите способи, да бъде продължена. След избухването на пейджърите и на средствата за комуникация се формира недоверие изобщо в електронните устройства. Веднага след това последваха авиационни удари, първо по южните части на Ливан, включително по някои от южните части на Бейрут, които Израел е квалифицирал като райони, в които се концентрират привърженици на Хизбула и виждаме, че операцията следва своята логика. В новините на CNN и на Al Jazzera, цитираме и двете страни в опит да сме обективни, показват официални изявления на министерството на здравеопазването на Ливан, от другата страна също има декларации, но в Ливан от миналия петък насам има множество удари. Бяха докладвани стотици убити и в пъти повече ранени. В същото време има доклади от Газа, където операцията продължава. Според мен никой няма интерес - нито Хизбула, нито Израел - от разгарянето на класически военен конфликт, т.е. класическа война. Но виждате, че зад всеки от участниците в конфликта, стоят привърженици и то неслучайни – от едната страна е Иран, от другата страна са САЩ. Европейският съюз се старае да има балансирана политика, тъй като, каквото и да говорим, разобличаването в такъв характер – да различиш комбатантите от некомбатантите в такъв конфликт, даже бих казал вече война, е много трудно, особено когато говорим за такива гетоизирани, изолирани, капсулирани райони като Газа. 

- Упреците на международната общност към Израел обаче са повече от сериозни.
- Един от основните упреци на международната общност е, че отговорът на Израел не е пропорционален спрямо удара, който те са получили. Всъщност пропорционалността в такива операции, плавното нарастване на прилаганата сила, са основни изисквания – говорим за операции от невоенен характер, не говорим за класическата война, доколкото вече може да съществува такова понятие, виждаме какво става, особено в Украйна. Пропорционалността и плавното прилагане на сила и елиминирането по какъвто и да е начин на цивилни жертви или други съпътстващи загуби са основни правила. Веднага след 7-ми октомври 2023 г. и мащабния удар, който приложиха Израел като отговор, когато нагласите в обществото не биха допуснали да е друго, но агресирайки по този начин и изобщо емоциите на обществото, на военните командири в Израел, беше много трудно да определят и според мен все още е така, кои са на терен комбатантите и кои не са. 

- New York Times излезе със заглавие „Как Израел построи съвременен Троянски кон - експлодиращи пейджъри“, името на България беше замесено от Унгария, но нашите служби бяха категорични, че в страната ни не са внасяни, изнасяни или произвеждани пейджъри като взривените в Ливан. Колко ни навреди споменаването на България?
- Със сигурност по отношение на гледната точка на Хизбула, не е добре да бъдем споменавани. Тук, за жалост, оценката при такъв сорт новини е много първична. Обикновеният човек в Бейрут никога не би си задал въпроса създаването на такава верига от фирми нещо обичайно ли е, когато искаш да не разкриеш първоизточника или дали вместо България би ли могла да бъде някоя друга европейска страна. Някакво стечение на обстоятелствата е навързало тази верига и едната от тези вериги се намира в България. Прави са службите, че няма внос, няма износ, не е и задължително да има такъв – това е класическа схема при пране на пари, в този случай скриване по някакъв начин на първоизточника на доставчика. Разбира се и през Унгария, и през България едва ли са минали чисто физически тези устройства, но трябва да има поредица от фирми. Тук спецификата е, че това е трудно да се обясни на нормалния гражданин – там реакциите са първични, емоционални, създава се нагласа към България. Дали може да се очаква някаква ответна реакция? Аз винаги съм бил много умерен и по-скоро скептичен към създаването на новини, на фойерверки, още повече да се плаши обществото. Едва ли би имало някакви сериозни последици, това не означава, че службите не трябва да си отварят очите и да са фокусирани малко повече в тази посока и аз вярвам, че са. И Хизбула като основен актьор, и Хамас. Те са твърде ангажирани на терен у тях, така че да имат потенциала да правят нещо настрани. Както и в други случаи не означава, че това събитие не може да провокира и да инициира процес в главата на някой, който по някакъв начин симпатизира на тази кауза и да стартира процес на саморадикализация и проява на реакция от тип „самотен вълк“. Да се надяваме, че при нас няма да се случи такова нещо, няма такава концентрация на диаспора и на такива пребиваващи лица най-общо, каквито има в Германия, в Белгия, където концентрацията вече е толкова сериозна, че е възможно от всяка една новина да произтече реакция и го виждаме, че се случва – нападение с ножове, нападение с автомобили. За България съм по-скоро скептичен. 

- Атаките на пейджъри на Хизбула и ударите с уоки-токи не са просто военни победи - те представляват триумф за Близкия изток над радикализма – победа не само за Израел, но и за всички, които се противопоставят на тероризма". Това написа в пост в Х, видян от над 700 хиляди души, известният блогър, политически стратег и анализатор от OAE Амджад Таха. Съгласен ли сте с него?
- Победа над радикализма е доста силно казано. Ефектът от нея е доста сходен с ефекта от многостранната терористична атака на 11 септември преди 23 години в САЩ, която до такава степен повлия на нагласите на обществото, че Щатите за 20 години увеличиха поне 25 пъти разходите си за отбрана. В случая, ефектът ще бъде сходен – ще има изключително сериозно разстройване на комуникационната система на Хизбула – те трябва да се върнат към стари методи за комуникации, които са първо по-бавни, второ по-несигурни. Трето, имат и силно демаскиращо действие, защото трябва да се пращат куриери, за да бъдат доставени тези съобщения. Не е толкова лесно, въпреки че имаше устойчиви твърдения, че преди атаката на Хамас, година преди това са били взети всички комуникационни устройва. Имаше доста голямо съмнение преди няколко години, че след физическия удар по сърцето на Ислямска държава, някои побързаха тогава да се зарадват, че е унищожена, но според мен беше пръсната на метастази. Но ядрото на Ислямска държава беше ударено – и тогава имаше много и наемници, и бойци на Ислямска държава, които се върнаха обратно в Европа – това е и проблем, който все още стои на преден план в системата за сигурността – чуждестранните бойци и особено завръщащите се в Европа. Тогава имаше основателни съмнения, че мигрантските потоци се използват и за комуникации чрез включването в тях на хора, които предават вербално съобщения, а такова устно съобщение не може да бъде прихваното с технически средства. По някакъв начин трябва да разпознаеш, че този човек носи съобщение и да приложиш някакви методи, с които да го изкопчиш това нещо, което е почти невъзможно. Когато говорим за радикализация, винаги говорим за кауза. Ако искаме да намалим тази радикализация, по някакъв начин да се преборим с нея, то тази кауза, която води до радикализация, трябва да бъде заменена от друга кауза, почти е невъзможно да се случи друго. С едни пейджъри, колкото и да е добра организацията, не е достатъчно да пребориш каузата. А дали може да се намери друга кауза в Близкия изток, която може да замени тази, не съм много голям оптимист. За съжаление, моите наблюдения в Израел от няколко години са, че тази кауза не беше елиминирана по някакъв начин, но спрямо нея на везната беше поставен нормалният живот на гражданите. Аз мисля, че и вие знаете добре това нещо.

- Израелският народ отказва да живее в постоянен страх.
- Първо това, второ – физическото оцеляване, нормалният човешки живот с достъп до храна, до нормалните неща за едно семейство, полека в годините беше започнало да тежи на везната срещу каузата за свободата, каузата за Израел без противници, бяха започнали да се учат, да свикват да живеят заедно. Че всъщност ежедневието – да отидеш на работа, за нормалния човек това започна да тежи над каузата и според мен беше достигнато едно ниво на взаимна търпимост.

- Предвид всичко, което казахте, трябва ли Европа да се подготви за още по-сериозна мигрантска криза?
- Тук терминът подготвя не е съвсем точен. Ако сега, тепърва трябва да се подготвя Европа, значи доста сме го закъсали. Европа е под влиянието на засилена мигрантска криза от десетина години, но трябва ли да очакваме – мисля, че да. Няма да намалее потокът, не само заради кризата, която се разгаря. Аз мисля, че това физическо противоборство в Близкия изток ще утихне, такива пикове сме наблюдавали и преди. Ние винаги се фокусираме върху заплахите, сигурността, в конкретния случай са водещи, но икономическата причина е важна. Аз се опитвам да вляза в обувките на нормалния, обикновения човечец, който живее в Ливан и особено в Газа, желанието да живееш в по-добър свят, с по-добри условия е съвсем естествено човешко желание. От година-две и повече регистрираме голям процент от заловените мигранти от Мароко и това са чисто икономически мигранти.

- Същите мигранти отново са с добре познатия профил – млади мъже.
- Да, защото при тях шансът да се реализират на трудовия пазар, било то и ако намерят тежка работа, е много по-голям. Жена и дете в комбинация с младия мъж, ако е в такава възраст, е тежест – тоест има логика. Разбира се, има анализатори, които влизат по-надълбоко в анализите и твърдят, че това е съвсем преднамерено, но мисля, че в тези теории трябва да сме внимателни. За мен по-големият процент от причините е чисто битов и икономически. 

- Австрия, която продължава да се противопоставя на влизането на България и Румъния в Шенген по суша, получава ресор на еврокомисар по “Вътрешни работи и миграция”. Трябва ли да се притесняваме от този факт и означава ли това България да забрави за скорошно влизане в Шенген по суша?
- Аз не се наемам да правя такива анализи, знаете, че искам да се огранича в моята експертиза. Претенциите на Австрия, според мен, обслужваха вътрешно политически причини. Ролята на България като външна граница на Европейския съюз, все още не на Шенген, но на ЕС, не е никак лека. В същата позиция са Гърция и Италия, даже при тях масираността е много по-голяма. Тук трябва да отдадем и заслуженото на това, което прави нашата „Гранична полиция“ в последните една-две години. Действа изключително на място, върши си добре работата, което има вторичен ефект – освен, че са осуетени опити за миграция, води до създаването на образ, че българската граница трудно може да бъде преодоляна.

- Особено внимание в новата Европейска комисия се обръща на ресор “отбрана”, а до момента Европа разчиташе повече на НАТО за своята сигурност. Как да го тълкуваме? И още - преди броени дни Европейският парламент поиска от страните от ЕС да премахнат настоящите ограничения, които не позволяват на Украйна да използва западни оръжейни системи срещу легитимни военни цели в Русия. Да очакваме ли ескалация на напрежението, ако САЩ и Великобритания все пак дадат разрешение за удари с далекобойни оръжия по Русия?
- Не трябва да се смесват изобщо въпросите по отношение на европейската сигурност и проблемите, които касаят помощта за Украйна. Идеята за европейски сили за сигурност е много стара, поне на 20 години. От време на време се чуват въпроси за еманципация от НАТО до някаква степен, но тук надделява по-скоро рационалният поглед върху нещата, тъй като повечето страни – 90% от страните-членки на ЕС са членки и на НАТО, наистина е нерационално да изграждаш паралелни сили за сигурност.

- Вие сте ръководител на Центъра за изследване на екстремизма и тероризма и на магистърска програма „Сигурност и противодействие на радикализацията и тероризма“ във Военна академия, като работите в тясно сътрудничество и с международни експерти. Има ли България достатъчно подготвени кадри в областта на контратероризма?
- Специалността е сравнително млада. От 2017 година има завършили няколко випуска. Би било абсолютно нескромно да твърдим, че единствено на тази специалност лежи отговорността за подготовка на кадри в сигурността. Аз бих бил горд, ако все пак имаме принос към общите усилия. Има много колеги, които работят в тази област, но ние се стараем да правим възможно най-доброто по отношение на това да формираме школа, да доближим академизма до практиката по най-добрия начин. Всяка година ние стартираме с гостуване самите ръководители, когато не -техни представители, почти всички институции в сферата на сигурността. Организираме семинари, различни практически курсове със специалисти от Израел, Турция и други страни. Опитваме се да предоставим възможността на наши студенти да участват в такива кратки обучителни програми в Израел, тъй като Международният институт по контратероризъм в Херцлия е наш ексклузивен партньор. Наши партньори имаме и от Румъния, и от Турция, стараем се да не сме вгледани единствено в пъпа си, а наистина да представим на нашите студенти най-широк кръг от гледни точки - от теория, от споделена практика. Има устойчив интерес към магистърската програма, тази година имаме записани над 20 души в курса. Интересен е профилът на студентите в курса – има представители на системата, както има студенти, които тепърва се срещат с тази тематика и това създава едно уникално алумни, едни уникален микс от хора, които могат да споделят практики, които могат да споделят гледни точки. Аз съм много горд, че изградихме екип от преподаватели от хора, които могат да говорят от първо лице за нещата, за които говорят, тоест някога през живота си са ги правили, продължават да ги правят и то на доста високо ниво и всичко, което се споделя със студентите е преживяно, включително със собствени поуки от собствената практика. По отношение на „Центъра за изследване на екстремизма и тероризма“, той по своята същност е венец на нашите усилия от 10-15 години, но от миналата година обединихме всички тези усилия в една изследователска структура. Доста хора бяха скептични дали това няма да е поредното виртуално име, което няма нищо зад него, защото има много такива примери. Горд съм, че с летящ старт Центърът започна работа. През него и в него осигурихме практика на нашите студенти като анализатори. Провеждаме в момента втори кръг от практика на чужденци, миналия семестър имахме представители от Италия и от Турция, в момента имаме двама студенти от Италия и чакаме трети, които стажуват като изследователи. Даже в момента, предвид обстановката, те са почти на дежурство да следят последните новини и изготвят добри аналитични материали. От една година Центърът издава аналитичен бюлетин на български език, но подготвяме брой на английски. Опитахме се и успяхме поне веднъж, надявам се тази година да го направим отново, да организираме кръгла маса с международно участие - онлайн участие взе Брайън Майкъл Дженкинс, Ури Бен Яков дойде, от българска страна, освен членове на Центъра, изследователи, участие взеха заместник-министърът на вътрешните работи, главният секретар на МВР, представители на системата за сигурност. Според мен единственият правилен път за постигане на някакъв резултат с по-висока принадена стойност – извън учебния процес да съберем теорията и практика, да успеем да срещнем институциите с техния практически опит и техния текущ поглед върху ситуацията с академичните среди и с по-глобалните анализи, а това е полезно и за двете страни. Говорейки за кауза, за екипа с който работим, за нас това е кауза, ние не сме назначени да го вършим. Ние го правим, защото искаме да го правим и специалността, и центъра са наши рожби, стартирали са като идея на бял лист и сме успели да ги развием до това, което са в момента.

Нашият гост
Полк. доц. д.н. Петър Маринов е ръководител на магистърска програма “Сигурност и противодействие на радикализацията и тероризма” във Военна академия “Г. С. Раковски”, както и ръководител на Центъра на изследване на екстремизма и тероризма - нещатно звено към Академията. Започва службата си през 1997 г. като офицер - инженер на радиолокационни системи, като участва в мисии на българската армия в Ирак и Афганистан. Преминал е редица специализации в България, както и в Defense institute of International Legal Studies (DIILS) - САЩ и NATO Center of excellence - Defense against terrorism (COE-DAT) - Турция. От 2022 е член на NATO Independence Scientific Evaluation Group (ISEG) с отговорност “Противодействие на тероризма”.