Едни от най-заплетените и сложни като казуси случаи се разследват от военни прокурори – катастрофата с МиГ-29, смъртта на ст. лейтенант Тодор Манчев, шпионските разкрития за бивши и настоящи служители на „Военно разузнаване“. За това до къде са стигнали разследванията, какви са предизвикателствата пред магистратите с пагони и какви други досъдебни производства са разглеждали през годините разговаряме с полковник Елин Алексов, ръководител на Военно-апелативна прокуратура.

- Полковник Алексов, измина година, откак оглавихте Военно-апелативна прокуратура. Какви бяха предизвикателствата пред вас?

- Предизвикателствата бяха много и от всякакво естество. Няма да е преувеличено ако кажа, че не съм имал и един безинтересен или напълно рутинен работен ден. Годината бе наситена с много ангажименти, срещи и преживявания, като започнем още от първите опознавателни срещи с колективите на военно-окръжните прокуратури и регионалните служби на Военната полиция. Незаличими ще останат за мен мартенските дни и нощи, когато се извършваха всички неотложни действия по делото за организираната шпионска група. Искам и чрез вашия вестник да изкажа личната си благодарност на всички, които бяха и са ангажирани по това дело от страна на прокуратурата и държавните институции. Това лято имаше сложни в професионално отношение казуси, свързани с катастрофата на изтребителя МиГ 29, с пострадали при провеждане на нощно учение военнослужещи, с учебната атака на граждански обект от съюзнически бойци, трагедията с младия офицер от Военна полиция и редица други. Освен обичайните административни и прокурорски дейности, от самото ми встъпване в длъжност до днес, една от най-важните задачи е да съумеем да опазим здравето на всички магистрати и съдебни служители във военно-апелативния район. Успехи в каквато и да е работа могат да бъдат постигнати от хора, които в обстановка на пандемия са относително спокойни за своето здраве и за здравето на близките си. Налага се да се реагира бързо и адекватно на постоянно променящата се епидемична обстановка. Хубавото е, че срещам разбиране и активно съдействие от всички за създаване и спазване на трайни правила за ефективно противодействие на заразата.

- Колко досъдебни производства са гледани през годините във военно-окръжните прокуратури и за какви престъпления?

- Може би тук е моментът да обясня какви са делата на военните прокуратури. Нерядко влиятелни и често присъстващи в медиите хора, някои от които колеги юристи, изграждат съзнателно и системно един негативен образ на военните прокуратури. Назовавани сме свръхтесни специалисти, занимаващи се с много малко и еднообразни казуси, били сме подчинени на военния министър или на президента, което ни правело зависими и съответно необективни и едностранчиви в работата и решенията си. Всъщност истината се съдържа в Закона за съдебната власт и в Наказателно процесуалния кодекс. Ние сме прокурори, като всички наши колеги, и нашите дела са за престъпления по целия спектър от престъпни състави, описани в Наказателния кодекс. Разликата е само, че разследваните от нас извършители на престъпления са с особено качество - това са хората „под пагон“ – военнослужещите в Министерството на отбраната и Българската армия, цивилните служители там и други служители в определените от НПК силови ведомства. Много често обаче при нас попадат и цивилни лица, ако са имали неблагоразумието или „смелостта“ да станат съучастници на посочените категории лица. Затова не специализираната прокуратура, а военно-окръжните разследват всички организирани престъпни групи, в които участват офицери, сержанти или войници от Българската армия или от други силови структури. За изтеклата 2020 г. прокурорите от трите военно-окръжни прокуратури са наблюдавали повече от 300 досъдебни производства – като започнем от по-честите дела за шофиране след употреба на алкохол до достатъчно сложни, които се намират на специален надзор във Военно-апелативна прокуратура и във Върховната касационна прокуратура (ВКП). Разследваме организирани престъпни групи и случаи на корупция в големи и особено големи размери. Има и още една особеност, за която трябва да се знае – при нас няма дела срещу неизвестен извършител, каквито са много от делата на другите прокуратури. Затова много по-рядко се спират разследванията и за нас е изключение някое дело да бъде прекратено по давност.

- Вашата прокуратура отговаря за всички дела, водени в структурите на въоръжените сили, в това число и за катастрофата с изтребителя МиГ-29 по време на учение в Шабла. Получихте ли докладите за инцидента на комисията от Министерство на отбраната?

- Бих искал първо да изразя моите искрени съболезнования на наследниците, роднините, приятелите и близките на загиналия подполковник Терзиев. Страната ни загуби един стойностен човек и достоен български офицер. Да, всички материали се представят своевременно на разследващия екип, включително и резултатите, получени със съдействието на производителя на уреда.

- Какво отношение към хода на наказателното производство могат да имат изводите на комисията за пространствена дезориентация на пилота за грешки или неточности при управление на полета?

- Това разследване все още се провежда, то се намира на специален надзор във ВКП и при нас, затова няма как да бъдат съобщавани конкретни детайли. Принципно, в такива сложни досъдебни производства се работи по няколко версии, разследващият екип събира всички доказателства, които нашият наказателен процес позволява да бъдат събрани, а проверката им е многопосочна и в тази проверка участват утвърдени експерти от съответните области. Досега събраните доказателствени материали са повече от десет тома. Разпитани са десетки свидетели и предстои още работа. Усилията на колегите от Военно-окръжна прокуратура-София са да не бъде пропуснат и най-незначителния факт и назначените вещи лица да получат възможно най-изчерпателен материал за изследване. Аз съм напълно уверен във високия професионализъм, който ще проявят и едните, и другите.

- Могат ли и как да послужат за делото данните от разчетената „черна кутия“ на разбилия се МиГ?

- Тези данни са част от целия доказателствен и фактологичен материал, който до дни ще получат назначените по делото вещи лица. Такива сложни експертизи се възлагат на екипи от утвърдени у нас военни и граждански специалисти по безопасност на полетите, аеродинамика, електроника, механика, стрелково и ракетно въоръжение на бойната авиация и други.

- В средата на септември научихме, че се работи по нова версия за смъртта на младия старши лейтенант Тодор Манчев от „Военна полиция“ - убийство. Има ли вече заподозрян? Или поне версии, които да водят към конкретен извършител. Все пак става дума за полигон, на който достъпът за външни лица е ограничен.

- И в този случай искам да изкажа моите съболезнования към всички засегнати лично от смъртта на този млад човек. Това дело се води в момента и също е на специален надзор. По предложение на надзорния прокурор от ВКП, за осигуряване на най-добрите условия за провеждане и пълнота на разследването, със санкцията на главния прокурор това разследване беше поето от Военно-окръжна прокуратура-София. Съществува законово ограничение за разгласяване на обстоятелства от разследването, каквото аз нямам. А и моето мнение за това дело, отчитайки неговата степен на сложност е, че би било непрофесионално на тази фаза да се съобщават възприетите или отхвърлените версии, по които се работи. В нашата работа и най-малката индикация, че някъде съществуват данни, кореспондиращи на някоя версия или даващи основание за изграждане на нова такава, водят само до едно - усилена работа за събиране и проверка на съществуващите доказателства. Обикновено при дела за смърт от огнестрелно оръжие се проверява всичко възможно. Изготвят се комплексни съдебно-медицински, балистични и химически експертизи, за да се изясни по несъмнен начин как е бил произведен фаталният изстрел. Изследват се евентуални мотиви за извършване на деянието. Това налага много често дълги и повторни разпити, за да се уточнят всички детайли. От самия инцидент досега се работи постоянно, повечето работа е свършена. Надявам се скоро да приключи и това разследване.

- Ще бъде ли търсена и наказателна отговорност, ако длъжностни лица са опитвали да насочат разследването в грешна посока, съобщавали са недоказани твърдения за самоубийство, възможно е дори да са заличавали или променяли следи?

- Всеки, който е имал каквото и да е доказано отношение по случая, няма да бъде пропуснат или забравен със съответните законови последици за негови действия или бездействия, били те неволни, нарочни или целенасочено зловредни.

- Военната прокуратура води и разследването срещу групата от шестима души, които бяха обвинени в шпионаж в полза на Русия. Сред тях имаше бивши и настоящи служители на „Военно разузнаване“. Има ли развитие по разследването?

- Развитието по това разследване е непрекъснато, всъщност развитие има във всяка една минута от работата на колегите. Без да навлизам в каквато и да е конкретика, мога да кажа, че се касае за действия на лица, за които държавата ни не е пожалила ресурс да ги обучи в разузнавателна дейност, за да бъдат авангарда на обществото срещу каквито и да е външни заплахи. В един момент от живота си те са решили или са се съгласили да използват тази своя подготовка срещу родината си за малко чужда валута. Тези хора знаят, те са обучени как да се прикриват и да не оставят следи и доказването на всяко тяхно действие, на всяка връзка между различните обстоятелства, костваше на колегите денонощен труд. Около 150 тома са досега събраните доказателствени материали, като много голяма част от тях, почти половината, съдържат класифицирана информация. Само назначените и изготвени експертизи са около 90, разпитани са близо 150 свидетели. От началото на делото до днес обвиняемите се намират в следствения арест. Задържането им под стража премина многократно през двуинстанционен съдебен контрол и това, че и досега са в ареста, достатъчно красноречиво говори за тежестта на доказателствата. Работата по това дело не е спирала и когато целият доказателствен материал бъде проверен и систематизиран, делото ще бъде внесено във военния съд. Там вече очаквам да се разрази истинската юридическа битка. Вярвам напълно в много добрата подготовка и високата мотивираност на колегите прокурори от Военно-окръжна прокуратура-София. Те също са офицери, като някои от обвиняемите по това дело, но техните разбирания за клетва пред Родината и офицерска чест са съвсем различни.

- Ваши колеги приключиха разследването по т. нар. „убийство с бяла роза“ и внесоха обвинителен акт във военен съд, защото сред обвинените има и офицер от НСО. Имате ли конкретни впечатления от този случай, които можете да споделите?

- Да, и този случай беше сериозно предизвикателство за колегите прокурори и военни следователи, както и за всички, които им помагаха – експерти, служители на МВР и други ведомства. В едно решение на ВКС прочетох и оттогава много харесвам и ползвам термина „доказателствена верига“. По делото за убийството на Станка Марангозова моите колеги събираха брънките на тази верига една по една, беше ползвана помощта на всеки, който може да помогне – водолазни екипи, специално обучено куче и какво ли не още. Много пъти през лятото, когато сутрин в 8 часа отивах на работа, виждах как поредният сборен разследващ екип вече е преминал първоначалния инструктаж и се качва в автомобилите към поредното следствено действие на терен. Мотоциклетът на фактическия извършител е бил изцяло променен като външен вид и потопен в едно езеро. Огромни бяха усилията на всички от екипа той да бъде намерен в тинята и сред всякакви отпадъци на дъното, да бъде изваден и идентифициран. Много помогна превъзходно обученото от своя водач полицейско куче Чили. Сега вече всички доказателства са събрани, обвинителният акт е във военния съд и първото заседание ще се проведе до края на този месец. Заинтересовани близки на обвиняемите по това дело създадоха поредния „сензационен“ медиен шум, с който ние в прокуратурата отдавна сме свикнали. А за обвиняемия служител от НСО – мнението ми за офицери, извършващи престъпления срещу хората, чиито данъци са послужили за тяхното офицерско и специално обучение, вече го изразих.

- Смятате ли, че при едни бъдещи реформи в съдебната система е редно делата срещу служители на МВР отново да преминат към военна прокуратура и да се гледат от военните съдилища, както това беше преди години?

- Да, категорично. Аз съм свидетел, когато служителите на МВР се шегуваха с младите си колеги, че ще ги „дадат“ на военната прокуратура. Няма да ви занимавам със статистика, само ще кажа, че случаите на разкрити престъпления, извършени от полицейски служители и на осъдени за престъпления, намаляха с пъти след края на 2008 г. Това намаляване е логично. В един по-малък град полицейските служители и прокурорите от районната прокуратура са всеки ден заедно, а нерядко са приятели и дори роднини. Когато се случи полицейски служител да извърши тежко закононарушение, дали биха действали в пълнота строгите изисквания на НПК за пълна непредубеденост и незаинтересованост на разследващия и наблюдаващия прокурор. Самите пострадали от такива неправомерни полицейски действия знаят, че това е почти невъзможно и невинаги се оплакват. Затова т.нар. „полицейска престъпност“ рязко намаля, след като полицията беше „девоенизирана“ през декември 2008 г. и премина към общата подсъдност. До т. нар. „девоенизация“ на полицията, военната прокуратура работеше перфектно с всички полицейски структури, между нас имаше отношения на взаимно уважение и професионална взаимопомощ. Хората от МВР знаеха, че когото се касае за съвместна работа, то тя ще се свърши по най-добрия начин. И сега ние от военните прокуратури имаме много приятели в полицията. В същото време се знаеше много добре, че престъпилите закона не могат да разчитат на каквото и да е замитане на извършеното от тях. Неведнъж се е налагало да си правим самоотводи, когато се образуваха дела срещу полицаи, с които бяхме работили по други случаи. Нашата специална подсъдност е повече „специална“, отколкото „военна“ - просто това название е закрепено конституционно. Подготовката ни да водим разследвания срещу служителите от всички „силови“ структури, с цялата специфика на тази материя и сега е на най-високо ниво. Искрено се надявам да видя решения на дългосрочна политическа далновидност.

Нашият гост

Роден на 17 февруари 1960 г. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1989 г. Работил е като юрисконсулт и адвокат. От 4 март 1998 г. работи във Военно-окръжна прокуратура- София, първоначално като военен следовател, а от 2008 г. като прокурор. През 2005 г. и 2009 г. е бил повишаван в ранг – съответно „Прокурор в Апелативна прокуратура” и „Прокурор във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура”. Като военен следовател и прокурор е работил по много дела за тежки престъпления, представляващи голям обществен интерес. През 2013, 2015 и 2018 г. е бил награждаван от Главния прокурор на Република България. Владее руски и испански език. Семеен е и има две деца.