Изборът на съдийския състав, който освободи Ценко Чоков, е извършен в нарушение на правилото за случайно разпределение на делата

Избирането на почтени и уважавани от колегите си магистрати за членове на ВСС, несъмнено трябва да бъде съпътствано и от допълнителни усилия по разкриване на нередностите в ключови съдебни инстанции

Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов се възползва от “дългия” уикенд около Националния празник, за да пробва да прикрие поредния скандал в българското правосъдие.

В четвъртък късно следобед, преди края на работния ден, предшестващ трите поредни почивни дни, пресофисът на ВКС информира, че са готови резултатите от проверката на “случайното” разпределение на делата в Апелативния специализиран наказателен съд (АСпНС). Странен ход, като се има предвид, че в подобни ситуации Панов многократно е показвал, че ако желае да се даде гласност на един или друг проблем, то той го прави с публично изявление, а не с пуснато тихомълком преди празниците прессъобщение.

От информацията се разбира, че тричленна комисия, ръководена от съдия № 1, потвърждава, че изборът на съдебен състав, който е разгледал мярката за неотклонение на кмета на село Галиче Ценко Чоков на 13 февруари т.г., е извършен в нарушение на “случайното” разпределение на делата. Парадоксът се състои в това, че не друг, а и.д. председател на АСпНС съдия Даниела Росенова, която би следвало да следи за спазването на правилата при разпределението на делата, изобщо не е трябвало да бъде част от съдебния състав, който срещу “парична гаранция” от 10 000 лв. пусна Чоков на свобода.

Връщането на феодала в Галиче десет дни преди старта на наказателния процес за ръководене на организирана престъпна група и още четири обвинения бе достатъчно ясен сигнал, за да откаже от показанията част от свидетелите по делото срещу кмета. Наложи се на 23 февруари Чоков да бъде повторно задържан под стража заради твърденията на един от свидетелите, че е бил “посъветван” да се откаже от досегашните си показания.

Въпреки констатираните нарушения, ръководената от Лозан Панов комисия завършва доклада единствено с препоръки към АСпНС за изготвянето на вътрешни правила. Някак благородно е пропуснато заключението, че ще бъде възложено на инспектората към ВСС да извърши цялостен преглед на “случайното” разпределение на делата или че ще бъде търсена дисциплинарна отговорност от административния ръководител.

В опита да не се задълбочи проверката Панов има съучастници - подкрепящата го група от петима членове на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет начело с Калин Калпакчиев. Нещо повече , четирима от тях - Калпакчиев, Найденова, Карагьозова и Ковачева, дори си позволиха часове след като съдия Росенова пусна от ареста Ценко Чоков да подкрепят кандидатурата й за втори мандат като председател на АСпНС. Съучастник в прикриването на нарушенията в ръководения досега от Росенова съд се явява и Съюзът на съдиите в България, който в идентични ситуации е бил инициатор на стартирането на проверки, последвани от налагане на наказания и дори отстраняване на ръководството на съдилища.

Причините за опита за неглижиране на констатираните нарушения от Панов, групата около Калпакчиев във ВСС и Съюза на съдиите в България са основно две:

Първо. Проверката на “случайното” разпределение на делата в АСпНС би повдигнало въпроса и как се разпределят делата в най-големия окръжен съд в страната - Софийският градски съд. Още повече че са налице множество сигнали за нарушения, които са допуснати със знанието на административния ръководител на съда Калоян Топалов.

Второ. Нито Панов, още по-малко Калпакчиев или ССБ, а всичките те вкупом - представляващи интересите на олигархичния кръг “Капитал” в съдебната власт - имат изгода от разплитане докрай на казуса със “случайното” попадане на съдия Даниела Росенова като председател на съдебния състав, освободил Ценко Чоков срещу джобните за него десет хиляди лева парична гаранция. Факт е, че въпреки обществения резонанс около пускането на феодала от Северозапада, приключилата миналия четвъртък проверка дори не бе инициирана от съдия № 1 или от членове на съдийската колегия на ВСС, а едва след призив на главния прокурор Сотир Цацаров.

Колкото и да не се нрави този факт на олигархичното задкулисие и марионетките му в Темида, особено на Лозан Панов, който преди две седмици се опита да неглижира поисканата от Цацаров проверка с подмятания, че разбрал за призива на главния прокурор от “определени” медии, пост-истината го застигна.

В желанието си да се отдалечат от фактите и истината, вместо да предложат като втора точка за днешното съдебно заседание на съдийската колегия на съвета възлагане на допълнителна проверка за “случайното” разпределение на делата в АСпНС, Панов и Калпакчиев отново ще пробват да издействат решение, което би им позволило да контролират номинациите на съдиите от цялата страна за предстоящия избор на нови членове на ВСС. А като точка трета, която за днешното заседание на съдийската колегия е посветена на опит за налагане на цензура върху в. “Труд” заради разкритите нелицеприятни за тях факти, Панов и Калпакчиев можеха да предложат проверка на “случайното” разпределение на делата в друга съдебна инстанция. Например в Софийския градски съд. С оглед на съмненията, че определени дела се падат при един и същи съдия в Търговското отделение на СГС. Не само че подобно предложение е невъзможно да се направи от Панов и Калпакчиев, но и дори да бъде предложено от друг член на ВСС, двамата ще са най-яростните противници дори на неговото разглеждане. Заради това и се надяват темата с проверката на АСпНС тихомълком да отшуми.

Но след като пост-истината вече застигна Панов, следващият, който почти сигурно ще бъде „изненадан” от нея, ще е любимецът на поръчковите “медии” от кръга „Капитал“ Калин Калпакчиев. Оказва се, че точно Калпакчиев трябва да изготви доклад до съдийската колегия по предложението на инспектората към Висшия съдебен съвет за налагането на дисциплинарно наказание за проявата на рецидив при драстично забавяне на разглеждане на делата и написването на мотивите от страна на съдия Мирослава Тодорова. Вместо да си направи отвод заради очевидната му пристрастност спрямо Тодорова - двамата са изключително близки, факт, който многократно е бил демонстриран, много е вероятно Калпакчиев да се опита да оправдае забавянето по 229 дела, сред които и такова с просрочено разглеждане от 2 години, с прекомерната натовареност на магистратите от Софийския районен съд. (Нарушенията на М. Тодорова са констатирани, докато бе съдия в СРС – бел. ред.).

Подобен финал на проверката ще е поредно доказателства за двойствения подход у част от членовете на ВСС, особено що се отнася до ситуациите, в които обект на решения са “любими” съдии на олигархичното задкулисие като Мирослава Тодорова, Калоян Топалов, Методи Лалов, Румяна Ченалова. За всеки друг магистрат, който си позволи да забави над 200 дела, било то с една или две години, Калпакчиев и компания биха били безкомпромисни, но спрямо съдия Мирослава Тодорова - забавянето ще е разбираемо, все пак бившата председателка на ССБ няма време да си реши делата, заета в задкулисно кадруване и организирането на съдийски протести.

Демонстрираната изнервеност от Калпакчиев вероятно е свързана и с приближаващия край на мандата на този ВСС. Лобистката роля в обслужване на олигархични и политически интереси чрез присъствието му във ВСС повдига основателно въпроса за нравствените и моралните качества, които следва да притежават кандидатите за нови членове на съвета. Самите съдии са тези, които трябва да изпратят във ВСС не представители на върхушката на самокомпрометиралия и политизирал се Съюз на съдиите в България, а магистрати, уважаващи правото, достойнството на институциите, и такива, които са доказали своята устойчивост срещу корпоративен и политически натиск.

Избирането на почтени и уважавани от колегите си магистрати за членове на ВСС несъмнено трябва да бъде съпътствано и от допълнителни усилия по разкриване на нередностите в ключови съдебни инстанции. В този смисъл служебният министър на правосъдието Мария Павлова може да се обърне към Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия, за да поиска изпращането на мисия от експерти, които да се запознаят с функционирането и администрирането на СГС и ВКС.

Рисковете, че подобна мисия може да потвърди фактите за проява на двоен стандарт спрямо идентични нарушения в зависимост от това кой е съдията, който ги е допуснал, опитите за замитането на скандали като този със “случайното” разпределение на делата в АСпНС или самоубийството на съдията Цветан Ценов от Търговското отделение на СГС, както и задкулисното влияние и натиск върху магистрати от олигархични, корпоративни и политически среди, със сигурност я правят нежелана за цензурите на медии Панов и Калпакчиев.