Вижте какво още реши Министерският съвет на 3 януари 2018

Приета е национална програма за превенция и защита от домашно насилие (Истанбулската конвенция)

Правителството утвърди Националната програма за превенция и защита от домашното насилие за 2017-2018 г. Тя има за цел изграждането на институционални механизми за координиране и мониторинг на дейностите по превенция и защита от домашното насилие, повишаване чувствителността на обществото за този проблем, както и на капацитета на професионалистите и институциите, отговорни за прилагането на мерките по превенция и защита.

Предвидените в програмата мерки са групирани според заложените цели – превенция, обучение и квалификация, защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие, работа с извършителите, институционални, организационни и законодателни мерки.

Изпълнението на програмата предполага приемането на координационен механизъм за взаимодействие от отговорните институции и техните партньори при случаи на домашно насилие, изготвяне и разпространяване на добри практики и инициативи и улесняване на достъпа до информация за пострадалите, повишаване на уменията и квалификацията на социалните работници, служителите на МВР и магистратите за работа по случаи на домашно насилие, осигуряване на подкрепа на пострадалите чрез предоставяне на социални услуги.

Сред мерките, които се изпълняват по програмата, са денонощното консултиране и насочване на жертви на домашно насилие, финансиране на проекти за предоставяне на социални услуги за пострадали в малките и отдалечените населени места, поддържане и управление на кризисни центрове и др.

Средствата за заложените в Програмата дейности се осигуряват от бюджетите на съответните министерства и на проектен принцип.

Правителството предлага на Народното събрание да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието на жени и домашното насилие, което е и една от мерките в одобрения национален план.

България подписа Конвенцията през април 2016 г. Това е първият инструмент в Европа, с който се създава цялостна правна рамка за защита конкретно на жените и момичетата от всички форми на насилие и за предотвратяване, преследване и премахване на насилието над тях, включително домашното насилие.

Т. нар. Истанбулска конвенция обхваща широк спектър от мерки – от събиране на информация и повишаване на осведомеността на обществото по този проблем, през предоставяне на защита и на услуги за подпомагане на жертвите, до всеобхватно криминализиране на различните форми на насилие срещу жени. С присъединяването си към нея България се задължава да вземе мерки за предотвратяване и справяне със всички форми на насилие, породено от неравенството между половете, за защита на пострадалите и за ефективно съдебно преследване на извършителите, както и за събиране на информация и повишаване на осведомеността на обществото по проблема с домашното насилие.

Ратификацията на Конвенцията ще наложи промени не само по отношение на законодателството в областта на защитата на жертвите от домашно насилие, но и на отделни състави на престъпления, свързани с насилие, основано на пола, в Наказателния кодекс. В тази връзка към момента се подготвят нормативни изменения в гражданскоправната и в наказателноправната област.

Областната служба „Изпълнение на наказанията“ в Благоевград получава допълнителни помещения

Правителството предостави на Министерството на правосъдието безвъзмездно право на управление върху част от имот – публична държавна собственост, за нуждите на областната служба „Изпълнение на наказанията“ в Благоевград.

Това са два етажа от административна сграда на ул. „Свобода“ №1 в града, които са с отпаднала необходимост за ДФ „Земеделие“. Предоставянето им на МП позволява осигуряването на подходящи работни помещения за нуждите на служителите от сектор „Пробация“, както и за изграждането на архив. Ще може да бъде изграден и нов арест с подобрени битови условия за арестантите и за работата на служителите от сектор „Арести“.

На Българския институт по метрология се предоставят помещения в административната сграда на бул. „Цар Симеон Велики“ №108 в Стара Загора, необходими за осъществяване на дейността на ведомството. Досега те са били в управление на областния управител.

Професионалната гимназия по облекло и дизайн в Кърджали получава безвъзмездно правото на управление и върху терена, в който са разположени ползваните от гимназията училищни сгради. Решението дава възможност за благоустрояване на района и изграждане на спортни съоръжения, които да бъдат финансирани по оперативни програми. Досега имотът е бил в управление на областния управител.

Правителството ще подкрепи инвестиционен проект в Пещера

Министерският съвет одобри проект на Меморандум за разбирателство между правителството и „Биовет” АД за изпълнение на инвестиционен проект. Той предвижда изграждането на завод за производство на лекарствени вещества за хуманната медицина и фуражни добавки върху терен на инвеститора.

Общият размер на инвестицията e 293 374 000 лева. Очаква се производството да започне през март 2020 г. Над 90% от произвежданите продукти ще се реализират на световните пазари. С осъществяването на проекта ще бъдат създадени и 100 нови работни места.

Инвеститорът ще ползва насърчителни мерки, свързани със сроковете и предоставяне на административно обслужване от съответните администрации, както и придобиване на ограничени вещни права върху имоти по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.

Утвърден е протоколът от Седмата сесия на Българо-беларуската междуправителствена комисия

Правителството одобри резултатите от Протокола от Седмата сесия на Българо-беларуската междуправителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество.

Заседанието на Комисията се проведе в периода 8-10 ноември 2017 г. в Минск, Беларус, под председателството на заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и заместник-министъра на външните работи Олег Кравченко.

На заседанието бяха обсъдени въпроси от двустранното сътрудничество в сферата на търговията, инвестициите, енергетиката, селското стопанство, туризма, транспорта, научно-техническото и иновационното сътрудничество. Бяха набелязани и перспективи за разширяване на партньорството и деловите връзки между двете страни в областите от взаимен интерес.

Кабинетът се запозна с резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по транспорт и телекомуникации

Правителството се запозна и одобри резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика, което се проведе във форматите „Транспорт“ и „Телекомуникации“ на 4 и 5 декември 2017 г. в Брюксел.

В областта на телекомуникациите министрите проведоха ориентационен дебат по проекта за регламента за свободното движение на данни и приеха доклад за напредъка по Регламента за неприкосновеността на личния живот и за електронните комуникации. Беше постигнат общ подход за регламент за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения.

В областта на сухопътния транспорт беше приет доклад за напредъка по т. нар. „социален“ и „пазарен“ стълб на Пакета за мобилност (I част). Държавите членки изразиха своите позиции по компромисните текстове относно достъпа до пазара и достъпа до професията, почивките на водачите, специфичните правила за командироването, наетите превозни средства.

По пакета за мобилност (част II) министрите проведоха дебати по проектите за директиви „Евровинетка“ и за оперативна съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и улесняване на трансграничния обмен на информация относно неплащането на пътни такси в Съюза.

По време на Съвета беше подписан Меморандум за разбирателство между транспортните министерства на Австрия, България, Чехия, Германия, Гърция, Унгария, Румъния и Словакия за създаването на Изпълнителен съвет на Железопътен товарен коридор „Ориент/Източно-Средиземноморски“.

Българската делегация представи работната програма и основните приоритети в секторите „Телекомуникации“ и „Транспорт“ на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

Производителите и търговците на електроенергия вече няма да подават предварителни месечни справки към фонд СЕлС

Търговците и производителите на електроенергия вече няма да са задължени да подават предварителни месечни справки към фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Това е регламентирано в измененията на Наредбата за реда и начина за набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата по фонда, одобрени от Министерския съвет на днешното му заседание.

Промените се налагат, за да бъде приведен документът в съответствие с чл. 36е от Закона за енергетиката. Там е регламентирано, че лицата, които правят вноски във фонда, подават информация до 20-о число, вместо до 5-о число, на текущия месец. Поради това отпада необходимостта от подаване на предварителни месечни справки.

С друга промяна в Наредбата се въвежда изискване до 30-о число на месеца, следващ отчетния, участниците на пазара (с изключение на крайните клиенти), да предоставят на Фонда справка за стойността и количествата фактурирана електроенергия, както и за счетоводните документи за закупуването й.

Такава информация се изисква и в момента с писма до търговците, но липсата на ясна уредба води до непоследователното й представяне. Данните са необходими с оглед правилно начисляване на 5-процентните вноски на задължените лица. Практиката досега показва, че около 15% от всички задължени лица не подават информация към фонда, а в много случаи справките са непълни.

С измененията в Наредбата се въвежда и регламент за реда и начина за набиране на вноски от трите нови категории задължени лица – операторът на електропреносната мрежа, операторите на газопреносни мрежи и операторите на съоръжения за съхранение на природен газ. До момента това се определяше от Управителния съвет на фонда.

Правителството отпусна допълнителни 15 млн. лв. на БАН

Правителството одобри проект на споразумение между Министерския съвет и Българската академия на науките. С него двете страни се договарят да работят съвместно за по-силно обвързване на научната дейност и финансирането на БАН с конкретни обществено значими, секторни или институционални задачи, като същевременно започнат обсъждане на принципите за финансиране на Академията.

Документът предвижда на БАН да бъдат предоставени допълнително 15 млн. лв. за 2018 г. за сметка на планираните в централния бюджет средства за наука. Те ще бъдат разпределени между звената на БАН въз основа на резултатите и оценката за научната дейност.

На Министерството на образованието и науката се възлага да изработи в сътрудничество с представители на научната общност механизъм за диференциран ръст на субсидията за стипендии на докторантите в зависимост от показателите от научната дейност и резултатите на научните организации и висшите училища. С участието на останалите министерства и на научната общност МОН ще изготви и предложи за утвърждаване от правителството проекти на национални научни програми за финансиране на научни дейности с потенциално висока обществена възвращаемост.

С отделно постановление Министерският съвет отпусна предвидения в одобреното споразумение допълнителен трансфер за БАН за 2018 г. в размер на 15 млн. лева.

За ратификация е предложена конвенцията на МОТ за минималната работна заплата

Правителството предлага на Народното събрание да ратифицира Конвенция №131 на Международната организация на труда за определяне на минимална работна заплата. Съгласно документа тя ще се договаря и преразглежда периодично след консултации с представителните организации на работодателите и работниците.

При определянето на МРЗ ще се отчитат важни социално-икономически критерии като инфлацията, производителността на труда, заетостта, динамиката на брутния вътрешен продукт, нуждите на работниците и техните семейства. С ратификацията ще се гарантира предвидимост в ръста на минималната заплата.

Ратификацията е заложена като мярка в управленската програма на правителството и ще бъде стъпка за въвеждане на съвременните международни трудови стандартни в националното законодателство. С приемането на Конвенцията ще бъде изпълнена общата цел на правителството, синдикатите и работодателите, свързана със създаването на прозрачен механизъм за определяне на минималната заплата в отговор на специфични препоръки на Съвета на ЕС.