Как ще протече летният сезон, защо страната ни не издава визи за руски туристи, въпреки интереса от тяхна страна за почивки в България, от каква подкрепа има нужда бизнесът, ще има ли фалити през това лято и какво спешно трябва да бъде направено, за да оцелее един от стратегическите сектори на икономиката - туризмът? Отговаря за „Труд“ председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Георги Щерев.

- Г-н Щерев, преди 2 дни във Варна се проведе среща между местната, централната власт и туристическият бизнес за обсъждане на летния сезон. Докъде стигнахме с подготовката?
- На първо място срещата бе много закъсняла. Не е нормално едва десет дни преди официалното откриване на летния туристически сезон да се организира подобна среща. Това трябваше да стане в края на февруари или началото на март. И тогава нямаше да могат да се оправдават за бездействието си с изборите. Поради една или друга причина, дори и чисто организационна, България Ер чартър отмени всички свои полети за юни и ще летят към страната ни евентуално чак през юли. През тази авиокомпания основно чартират германските туроператори. Така че сезонът със сигурност се съкращава, а ситуацията за ваканционния ни туризъм става изключително сложна. Едва тази седмица трябва да стане факт дългоочакваната заповед на здравното министерство за това какви ще са правилата за влизане в страната както на граждани от ЕС, така и на такива от трети страни. Официалният старт на сезона ще бъде даден след по-малко от 10 дни, в навечерието на Великден сме и въпреки това не са предприети мерки за улесняване на пътуванията. Не бива да си мислим, че държим туристите в кошара и като ни дадат зелена светлина, за дни ще напълним ваканционните хотели. Именно заради това бюрократично забавяне и бездействие за Великден на Златни пясъци ще отворят само 3 хотела. Толкова ще приемат туристи и в Св. Св. Константин и Елена, а в Албена - 4 хотела.

- Преди кризата колко от хотелите отваряха още в началото на май?
- Масово посрещаха туристи. Поне 75-80 на сто от местата за настаняване отваряха. Не е нормално например да е ясно още на 1 април, че нощните клубове ще заработят на 1 май и това да се съобщава навреме, месец по-рано, а буквално дни преди откриване на сезона да няма яснота при какви условия можем да посрещаме туристи, на какви условия трябва да отговарят те, за да влязат в страната и какви мерки са взети за тяхната безопасност. Всъщност големият бизнес е оставен в процес на изчакване. Здравето, разбира се, е водещо и това винаги е подчертавано от членовете на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Но политиците трябва да разберат, че бизнесът не може да работи ефективно без предвидимост. Туризмът е дейност, която се планира и подготвя месеци преди реално да се осъществят пътуванията. Как другите страни имат планове за провеждане на летния сезон, които са подготвени още преди месеци. А ние не можем да отговорим на елементарни въпроси от страна на туристите. Потенциалните гости например питат дали резултатите от PCR тестовете могат да бъдат представени и на електронно мобилно устройство или задължително трябва да са принтирани на хартия. Елементарен въпрос, на който обаче никой не дава конкретен отговор. Затова и туристите предпочитат дестинации, при които всички подобни въпроси са изчистени и знаят какви са точните и ясни правила, на които да отговорят. Бизнесът неслучайно настоява да се публикуват подобни често задавани въпроси и отговорите към тях на някои от официалните сайтове - независимо дали става въпрос за този на министерство на туризма, на здравето, на външно или на специален сайт. Както правят всички държави, включително и тези, които нямат подобни приходи като дял в икономиката от туризма като България. Става въпрос за елементарна организация.

- Единственото предизвикателство за провеждане на успешен сезон пред сектора ли е улесняване на пътуването чрез ясни правила?
- Това е основният проблем пред бизнеса, но за съжаление не е единственият. При условие, че част от хотелите ще отворят чак на 1 юли и до последно не знаят какви туристи ще бъдат допуснати в страната, как да наемат персонал? А без качествено обслужване туризмът не може да съществува. През това лято отново част от хотелите може да не отворят въобще, а без да посрещат туристи не е ясно как ще успеят да погасяват кредитите си. Въпреки че сезонът се открива официално през май, вероятно повечето ще заработят чак в средата на юни. Но всичко зависи от това да се намали максимално бюрокрацията. Към момента входящи визи за България не се издават. А руските туроператори търсят начини в момента да пренасочат резервираните ваканции за Турция, след спрените полети за южната ни съседка, към родните курорти. Но как да запишат туристи, дори и за по-късен етап, като към момента не се издават визи за България? Обяснението на външно министерство е, че ще започнат да дават документите, след като се отворят границите и разреши пътуването. Тогава обаче ще е късно, защото стотици хиляди туристи ще бъдат пренасочени към Тунис, Египет или друга държава, тъй като конкурентите ни вече са се ориентирали. 42 на сто от тези близо 500 000 руснаци, които искат да пренасочат ваканцията си веднага от Турция към друга държава, са семейства. И ние отново проспиваме този златен шанс. Още повече, че заради спрените пътувания голяма част от шенгенските визи на тези руснаци са изтекли през последната година и те не могат да пристигнат у нас и с такива. Огромен удар е и изгонването от Русия на най-компетентния ни консул на този пазар. Външно министерство трябва да вземе много спешни мерки, като една от тях е консулът ни в Екатеринбург, чиито мандат изтича през юли, да се пренасочи в Москва, тъй като е запознат с всичко и няма нужда тепърва да навлиза в проблемите. Въпреки че и Уралска област и Екатеринбург са огромен пазар, чиито потенциал също трябва да бъде използван.

- Има ли предвидени мерки как ще се реагира в случай на заразени туристи в хотелите?
- Да. Във всеки хотел ще има предвидено помещение за временен престой на гости със симптоми, докато се изчака транспортирането им в съответното лечебно заведение. Но добрата новина е, че туристите със съмнения или доказан COVID-19 няма да бъдат карантинирани в самите хотели и дори в курортите в близост до другите туристи, каквато е и позицията на БХРА изказвана през последните месеци. Трябва да се предвиди организация големите болници да приемат тежко болните туристи, а тези с леки случаи да бъдат настанени в хотели извън курортите.

- През миналата година българските туристи спасиха летния сезон. Как бизнесът ще ги привлече отново?
- И за българските, и за чуждите туристи от голямо значение е забавянето в действията на местна и централна власт в подготовката на сезона. Говорим за старт на сезона след броени дни, а плажовете дори не са изчистени. На практика в момента хората не могат дори да се разхождат нормално. Липсва организация. Никой все още не знае какви ще са цените на плажните услуги. От БХРА настояваме за безплатни чадъри поне за почиващите в курортите и минимални цени за всички останали летовници. Това е една от най-сериозните мерки заедно с улесняване на пътуването, с които държавата може да подпомогне туристическият бизнес. Точно скъпи шезлонги и чадъри могат в крайна сметка да провалят окончателно туристическия сезон. По-добре държавата да се лиши от съществена част от концесионните възнаграждения и да предостави безплатни плажни услуги, като по този начин в бюджета ще влязат значително повече приходи от реализирания оборот от ваканционния туризъм. А в момента оставят решението дали цените за чадъри и шезлонги да бъдат свалени в ръцете на концесионерите, няма изискване от страна на държавата това да се случи. Хотелиерите са предоставили достатъчно сериозни намаления, но ако държавата не направи всичко възможно да даде и ваучери на българите за безплатна почивка, трудно ще задържим сънародниците ни у нас, както се случи през предходното лято. Тъй като голяма част от хората ще се ваксинират, други са преболедували, облекчават се пътуванията и те могат да изберат която си пожелаят дестинация, а не да са „принудени“ да почиват в България. Занзибар сигурно не е приемал толкова туристи като последната година от момента, в който са започнали да приемат туристи като дестинация. С Малдивите е същото и макар и да е по-скъпо, има добра организация и ясни условия. А персоналът там вече е ваксиниран, което и у нас предстои за служителите в туризма, които го поискат. Ние например нямаме заболели туристи, но си го говорим само помежду си и върху тази информация не се акцентира и не се оповестява в чужбина. Имаме външни представителства, които би трябвало да информират постоянно за този факт.

- Каква част от летните хотели очаквате въобще да не отварят през това лято?
- Сезонът върви с голямо закъснение. Ситуацията е тежка и със сигурност ще има такива колеги. Отлагането на чартърите от Германия вече поставя много сериозно на дневен ред нуждата от целеви мерки за хотелиерите от страна на държавата. БХРА като член на КРИБ очаква този въпрос да бъде обсъден и на тристранката. При сезон от 2 месеца оцеляването ще е трудно и почти невъзможно. И да имаш доброто желание да запазиш персонала, това няма как да стане. Затова настояваме за удължаване на мярката 60/40, както и за целева помощ за хотелиерите - както направиха румънците с изплащане на 30 на сто от спада в оборота или чрез еднократна помощ от 2000 лева за хотелиери, реализирали спад за всяка хотелска стая за покриване на текущи и постоянни разходи, за задържане на персонала и за подготовка на сезона. Държавата може да избере схемата, която би се осъществила по-бързо и лесно. Трябва да се облекчи и бюрокрацията по получаване на 35-те евро за всеки доведен със самолет организиран турист. Добре е, че този път нотификацията е за по-дълъг период на мярката, но трябва да се намалят административните изисквания и например да се допусне представянето на сканирани документи за отчет, а не само оригинални. Да се изчистят грешките от миналата година. Като стимул трябва да се представи и същата сума за доведен турист на пристигналите и по суша. А отделно да се предвидят по 5 евро на пристигнал чрез туроператор турист за маркетинг и реклама на дестинацията, за да се активира пазарът. Заплахата част от хотелите да не отворят втора година е голяма и това довежда до ценови дъмпинг, който ще изиграе много лоша шега на сектора. Защото ниските цени водят до ниско качество, оттам рекламации и лош имидж на страната ни като дестинация. И ако допуснем това, минимум 10 години няма да успеем да си върнем имиджа като дестинация.

- Как ще повлияе на бизнеса несигурната и непредвидима политическа обстановка в момента?
- В тази сложна ситуация и предвид факта, че всички парламентарно-представени партии говорят за кратък мандат на следващото правителство, не бива да се мисли да се правят структурни и други промени в министерство на туризма. Разбира се, не сме се явявали на избори ние, че да даваме акъли, но според нас най-добрият вариант е това ръководство на МТ, което успешно си партнира и комуникира с целия бранш. Защото и най-кадърният да дойде сега, ще му е нужно време, а няма такова, защото сезонът не просто тропа на вратата, а влизаме от проблем в проблем, тъй като проспахме правилното време и закъсняхме с организацията. И то без вината да е в нашето министерство, а в останалите отговорни институции. Всеки от останалите министерства си прави каквото си иска, на парче, а в крайна сметка страда туризмът. Външно министерство не издава визи, здравното не изготвя правилата, бави ваксините, транспортното не издава навреме разрешения за полети, МОСВ не решава проблемите с минералната вода, МС не е взело окончателно решение за цените на плажните услуги. И всеки работи хаотично, без координация и стратегия. Какво от това, че министърът на туризма е вицепремиер, което е правилно, като няма правомощия върху тези въпроси. Всички усилия на кабинета трябва да са в полза на икономиката и бизнеса, а не всяко ведомство да открива топлата вода.

Нашият гост
Георги Щерев е председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация и на Съюза на хотелиерите в Златни пясъци. В туризма е от десетилетия, като е сред най-активните представители на бранша, които винаги поставят на дневен ред проблемите на сектора и търсят варианти за ефективното им решение.