Съставът на НОЩ не е бил напълно адекватен

Представят анализа на здравното обслужване на населението в условията на пандемия. В края на май министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров възложи на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) да извърши анализ на дейностите, свързани със здравното обслужване в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2021 г., в контекста на епидемията, причинена от SARS-CoV-2. 

От Центъра посочиха, че страна ни е на едно от челните места в Европа и света по смъртност. Причината за това е комплекс от фактори. Първият от тях е факторът възраст. България е страната с най-висок стандартизиран коефициент на смъртност в ЕС за 10 години назад. Страната е водеща и по болести на кръвообращението, доста над средното за страните в ЕС, същото важи и за смъртността от мозъчно-съдова болест. Това са най-важните причини за смъртност през целия 15-годишен период, през който се правят доклади за здравето на гражданите в България, изтъкна доц. Христо Хинков.

„Още по-неблагоприятна е позицията на България по отношение на смъртността, която би могла да се предотврати след лечение. Това е показател за качеството на здравната система. Продължителността на живота е друг показател, тя леко се е повишила през годините, но през 2020 година намалява 1,5 години средната продължителност на живота. България е с 6 години по-малък показател отколкото ЕС и на последно място в ЕС по очаквана продължителност на живота за последните 7 години. Още по-тревожно е, че годините на живо в здраве са по-малко от средните в ЕС – нашият живот е болен. Това ще се окаже голямо предизвикателство за здравната система и показва, че трябва да се формират на политики”, обясни той.

В периода 1 март 2020-31 май 2021 г. в България са починали 166 050 души. 78% от всички починали са между 60 и 89 години, това е и рисковата група. Според НЦОЗА България е на 21 място в Европа по заболяемост. Пред нас се нареждат страни като Чехия, Словакия и Словения. По отношение на смъртността страната е на трето място. За това има три хипотези - първата е, че има уникален фактор, втората е, че здравната система се е справила лошо, което е най-вероятно. Третото обяснение е, че голяма група от хора не се е регистрирала като заразена и са починали в дома си.

Всеки трети хоспитализиран за периода е бил заразен с COVID-19. Най-много заразени и хоспитализирани са регистрирани в София, Бургас и Варна.

Доц. Хинков посочи, че материалната база в някои болници е под средната. За периода са намалели вторичните и профилактичните прегледи. Драстично са намалели и броят на пациенти, които се наблюдават от диспансери.

„В началото лабораториите са твърде малко. При втората вълна броят на PCR- тестовете се увеличава многократно спрямо броя на заразени, което показва, че изследванията се увеличават. Това е важен показател, защото липсата на изследвания дава неясна картина и  не може да даде основа за управленски решения, основани на доказателства. Лабораториите се увеличават плавно”, посочи доц. Хинков.  

Изводите на анализа са, че системата се е оказала неподготвена, здравните власти са опитвали да реагират, но са следвали събитията. Времето от март до септември не е усвоено правилно, а стратегията на правителството е да затваря.  

„Нищо не е направено за този период, направено е много по-късно. В част от областите поради първоначална ниска осигуреност на легла, се стига до ситуация, при която на почти половината налични легла се лекуват болни от COVID. Което значи, че други болни няма”, обясни доц. Хинков.

От икономическа гледна точка не става ясно от заповедите на Министерски съвет защо някой сектори са облагодетелствани, а други не. Според доц. Хинков пари в системата „не са вкарвани до края на 2020 година”.

По отношение на Националния оперативен щаб, анализът сочи, че по протоколи е извършена огромна работа.

„Действително съставът на НОЩ не е напълно адекватен относно задачите, които трябва да изпълняват. Там няма достатъчно епидемиолози, вирусолози, инфекционисти, които да могат да променят решенията в посока да има логика и медицинско основание”, обясни доц. Хинков.

Според анализа най-неудачното решение е неравномерното разпределение на болнични легла в цялата здравна система. Това причинило високата заболеваемост сред медицинските работници.