Президентът на Кипър каза, че администрацията му е поела ангажимент за разширяване на сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността със САЩ, тъй като срещата му с американския президент Джо Байдън миналата седмица начерта курса за „следващите амбициозни стъпки“ в двустранните отношения, които в момента са на „историческо високо ниво", съобщава AP.

Президентът Никос Христодулидес заяви, че „ясната външнополитическа ориентация“ на неговото правителство е довела до задълбочаване на стратегическото партньорство между Кипър и САЩ през първите 18 месеца от петгодишния му мандат в области, включително сътрудничество на правоприлагащите органи за борба с прането на пари и избягването на санкции, както и енергия.

Централна част от това сътрудничество в областта на сигурността е финансираният от САЩ център за пристанищна и морска сигурност, известен с акронима си CYCLOPS, където служители от съседни държави, включително Либия, Йемен и Ливан, получават ключово обучение, вариращо от киберсигурност до инспекции на кораби.

Христодулидес каза, че посещението му в Белия дом на 30 октомври „е доказателство и признание за геостратегическата роля на Кипър и потенциала и способностите на страната“.

„Кипър може да бъде надеждно „пристанище на стабилност“ и в същото време страна, която има визия да трансформира своя непосредствен регион, заедно със своите партньори, в регион на обещание, стабилност, сътрудничество и просперитет“, каза още Христодулидес.

Кипърският президент подчерта, че неговата администрация „със сигурност обмисля“ закупуването на произведени в САЩ оръжия след вдигането през 2020 г. на продължилото десетилетия оръжейно ембарго. Но това, което трябва да предхожда подобни покупки, е Конгресът на САЩ да вдигне ембаргото си за продължителен период. В момента това се подновява ежегодно.

Христодулидес каза, че геостратегическата роля на Кипър се подчертава от факта, че от 27 септември около 3635 граждани на трети страни от 29 държави са били репатрирани през островната държава след евакуацията им от Ливан. Той каза, че няколко страни смятат Кипър за „хъб за подпомагане на заминаването и временно безопасно местоположение“, където пристанищата, летищата и определените временни места за настаняване се използват за цивилни или военни заминавания. Той не посочи тези държави.

Той каза, че Кипър е готов да отговори, ако и когато започне масова евакуация от Ливан.

Друга ключова инициатива, за която Кипър получи международно одобрение и беше посочена от Байдън, е така нареченият план Амалтея, който предвиждаше създаването на морския коридор Кипър-Газа, през който около 20 000 метрични тона помощ потекоха в палестинската територия по-рано тази година .

По-голямата част от тази помощ достигна до Газа чрез изграден от САЩ проект за временен кей на стойност 230 милиона долара, който продължи около четири месеца, след като беше обзет от турбулентно време, заплахи за сигурността и големи ограничения за персонала.

Христодулидес каза, че се работи в сътрудничество със САЩ, Обединеното кралство, Обединените арабски емирства и Европейския съюз за повторно активиране на морския маршрут до Газа през израелското пристанище Ашдод. Събраната помощ ще бъде проверена за сигурност в Кипър и ще бъде изпратена до Ашдод „за бърза последваща доставка до Газа“.

„Поддържаме отлични, дългогодишни отношения с нашите съседни страни, подкрепени от доверие, и последователно сме действали като глас на региона в Европейския съюз и като надежден събеседник и партньор с всички държави от региона“, допълни Христодулидес.

Относно решението си да покани служители на ФБР и Министерството на правосъдието на САЩ да помогнат на кипърските правоприлагащи органи да спрат укриването на руските санкции чрез кипърски адвокати и счетоводители, Христодулидес каза: „ние сме силно решени да изчистим името на нашата страна в международен план и да докажем, че Кипър е държава в пълна степен в съответствие с принципите и ценностите на Запада.

Той коментира, че „няколко случая“ на евентуално избягване на санкции се разследват „и целта е те да бъдат изправени пред правосъдието възможно най-бързо“.

Що се отнася до енергийното сътрудничество, Христодулидес каза, че фактът, че и двата американски енергийни гиганта ExxonMobil и Chevron са активни в търсенето на въглеводороди в офшорната икономическа зона на Кипър, е „вот на доверие“ в островната държава.

Той заяви още, че следващата година ще бъде „крайъгълен камък“ и за двете енергийни компании. ExxonMobil и партньорът QatarEnergy, които откриха значително находище на природен газ в една от двете зони или блокове, за които притежават лицензи за проучване, са планирани да пробият два допълнителни кладенеца през януари следващата година.

Очаква се Chevron да завърши фината настройка на преработения план за развитие на своето газово находище Aphrodite, което се оценява на около 4,2 трилиона кубични фута природен газ.

„Тъй като първият газ от „Афродита“ е насочен към пазара, това автоматично прави Кипър продавач на газ, което е изключително важно не само в парично изражение, но и по геополитически причини“, добави Христодулидес.