Не са минали и пет дни от трагичната смърт на алпиниста Атанас Скатов и се започна едно гнусно ровене около него - дали се е скъсало въжето или не, кой е виновен и кой не го обича. Гнусна работа. А още по-низко е, че това правят и колеги. Няма такъв въпрос “кой е виновен” и “каква е истината”, защото няма абсолютно никакво значение причината. Има значение подвига, уважението към човека, преклонение пред героя.

Няма значение също какви са били отношенията в алпийските среди приживе, нито какъв е бил личният му живот на Наско. Атанас Скатов тръгна на свръхрискова експедиция и той напълно осъзнаваше това. До януари 2021 година са правени много малко опити да се изкачи К2 и никой не е успявал да се качи на повече от 7600 метра. Дотам достигна и Атанас. Вероятно имаше шансове да успее, вероятно е имал шансове и да се върне жив и здрав. В историята не съществува думата “ако”. Има факти. А фактът, около който е важно да се обединим е, че Скатов постъпи смело и той е български герой. Към него трябва да се отнасяме с уважение и наистина като към герой. Така, както се отнасяме към Христо Проданов, към Боян Петров и още десетки български алпинисти, които са ни карали да се гордеем, но и да страдаме. Останалото е гнусотия.