Пласирането на нов външен държавен дълг допринесе за инфлацията

Степента на конвергенция на българския кредитен пазар с този в еврозоната все още е недостатъчна

Банките реализираха печалба от 3,4 млрд. лв.

Българската народна банка оповести данните за банковата система към края на 2023 г. Инфлационните процеси през годината, които бяха резултат както от външни, така и от вътрешни фактори, допринесоха за бързия растеж на кредитите и депозитите в системата. Банковите мениджъри умело се възползваха от ситуацията на изобилна ликвидност и реализираха рекордни печалби, като подобриха показателите за рентабилност и капиталова адекватност. Същевременно динамиката при жилищните кредити, която съществено се различава от преобладаващите тенденции в еврозоната, породи съмнения относно възможността за натрупването на рискове. По този начин стана ясно, че степента на конвергенция на българския кредитен пазар с този в еврозоната все още е недостатъчна, което би представлявало значителна пречка пред ефективното прилагане на политиката на Европейската централна банка към българската икономика и поставя въпроса за готовността за очакваното скорошно присъединяване.

Фактори за високата ликвидност?

Данните на БНБ показват, че към края на 2023 г. отношението на ликвидното покритие (това е ликвидният буфер разделен на нетните изходящи ликвидни потоци) е 246,7% (съответно 53 млрд. лв. спрямо 21,5 млрд. лв.) и се повишава спрямо края на 2022 г., когато е в размер 235% (съответно 46 млрд. лв. спрямо 19,6 млрд. лв.). Банките разполагат със значителен ресурс, който биха могли да използват за кредитиране или за други инвестиции.

Част от населението и бизнеса, която реализира по-високи нетни доходи, но същевременно е ограничена от недостатъчните възможности за инвестиции в страната поради неблагоприятната среда, търси начин да се предпази от инфлацията. Освен това някои от тях желаят да подобрят стандарта си на живот чрез покупката и използването на по-качествени жилища, в по-добри райони и т.н. При изгодните и за клиентите лихвени условия, които предлагат банките, за тях е по-рационално да купят сега при по-ниски цени и разходи за финансиране, отколкото да чакат евентуално поевтиняване на тези имоти, но при по-неблагоприятни условия от гледна точка на доходите и достъпа до финансиране.

Българската народна банка от своя страна повиши минималните задължителни резерви на две стъпки, като размерът им достигна средно около 12% от депозитната база. В резултат от това банките са повишили относителния дял на паричните салда при централната банка с 0,7 процентни пункта, което означава, че те фактически използват по-малка част от наличностите си за кредитиране.

Същевременно обаче ликвидността в системата силно се влияе от политиката на правителството и най-вече от решенията на Министерството на финансите относно размера и финансирането на бюджетния дефицит. При равни други условия, когато се емитират облигации на международните капиталови пазари вместо на вътрешния, това означава, че МФ внася допълнителна ликвидност. Получените средства след това се изразходват и по този начин значителна част от тях се прехвърля чрез текущи сметки към банковата система и след това се мултиплицира чрез отпускането на кредити.

Пример за такава политика беше емисията в началото на ноември 2023 г. с номинална стойност 2,3 млрд. евро (приблизително 4,5 млрд. лв.), които въздействаха в противоположна посока на политиката на БНБ. Така продължаващата фискална експанзия имаше по-силен ефект от рестриктивните мерки на централната банка и това допринесе за кредитната активност и за инфлацията. В същата посока въздейства и повишаването на заплатите на бюджетните служители и на пенсиите, което допълнително стимулира вътрешното търсене.

Ролята на МФ обаче се пропуска от по-повърхностните анализи по темата, които изискват още по-сериозни рестрикции от БНБ, но не и от страна на МФ и възможността за временно понижаване или поне запазване на нивото на ликвидност чрез дългови емисии на вътрешния пазар. Ефектът от мерките на БНБ е изтегляне на поне 1 млрд. лв. ликвидност, докато добавената в банковата система заради политиката на МФ, както се вижда и по-горе, е значително повече.

Резултати

Към края на 2023 г. активите на банковата система достигат почти 172,1 млрд. лв. (93,5% от очаквания брутен вътрешен продукт за годината) и нарастват с 10,7% на годишна база. По този начин темпът на растеж се забавя спрямо данните за предходното тримесечие (10,9%). Размерът на брутните кредити и аванси е 106,3 млрд. лв. и нараства с 10,6% на годишна база. Всъщност обаче спрямо предходното тримесечие общата кредитна активност се понижава с 1,8 млрд. лв., което може да се тълкува като резултат от повишаването на лихвените проценти на международните пазари и от действията на БНБ. Същевременно през последното тримесечие кредитите за сектор държавно управление намаляват, което означава, че чрез погасяването им и липса на нова емисия допълнително се увеличава ликвидността в банковата система.

Бързият растеж на жилищните кредити (с 19,9% на годишна база през 2023 г.) се разглежда като основен проблем на банковата система понастоящем, тъй като се очаква повишаване на рисковия профил на активите. Текущите данни показват, че необслужваните кредити намаляват с почти 0,6 млрд. лв. на годишна база, което допринася за понижаването на относителния им дял спрямо брутните кредити и аванси с 1 пр.п. до 3,6%. В структурата на кредитния портфейл най-висок е делът на необслужваните кредити за нефинансовите предприятия (5,2%), но този дял се понижава от 6,6% година по-рано.

При тези кредити обаче е основната концентрация на непокритите със специфични провизии необслужвани кредити – т.е. по тях могат да се реализират по-големи загуби. Делът на необслужваните кредити е висок и при потребителските кредити за домакинствата (5%), но те са изцяло покрити с провизии. При кредитите за домакинства, обезпечени с недвижим имот, неизпълнението е 1,5% - тоест от 22 млрд. лв. отпуснати кредити едва 0,33 млрд. лв. са необслужваните, но те почти изцяло са покрити с провизии.

Разбира се, настоящите данни се отнасят до период на бърз растеж на базата за изчисление, докато за немалка част от кредитите не е изминало достатъчно време, за да бъдат прекласифицирани от редовни. Но дори при тези обстоятелства подобрението на съотношението при ипотечните е по-малко отколкото за всички кредити като цяло. Освен това рисковете биха се проявили, когато стартира процесът на повишаване на лихвените проценти по ипотечните кредити, което вече се случва при корпоративните.

Тук трябва да се отчете фактът, че българската икономика все още се разширява и прогнозите в средносрочен период на официалните институции са тази тенденция да се запази. Освен това е налице относително ниска норма на безработица в резултат от недостига на квалифицирани кадри на трудовия пазар, а работните заплати и социалните плащания се повишават. Също така преобладаващите очаквания на пазарните участници са, че Европейската централна банка е възможно скоро да предприеме понижаване на основните си лихвени проценти, което да допринесе за по-малко увеличение на вноските по кредитите с плаващи лихви. Тоест понастоящем рисковете все още изглеждат управляеми, тъй като капиталовата адекватност и комбинираното ниво на буфери са високи.

Пасивите към края на 2023 г. са в размер 152,1 млрд. лв. (растеж от 10,1% на годишна база), докато собственият капитал на банковата система достига 20 млрд. лв. (растеж от 15,8%). Основен източник са получените депозити, които отбелязват растеж от 9,9% до от 147,3 млрд. лв.

През 2023 г. банките реализират рекорден размер на нетния оперативен доход от 6,9 млрд. лв. при 5,3 млрд. лв. година по-рано. За това допринася най-вече нарастването на нетните лихвени приходи с 1,6 млрд. лв., тоест измененията на останалите показатели като такси и комисиони, курсови разлики, дивиденти и др. фактически се компенсират помежду си. Посочената промяна се дължи на значителното увеличение на приходите от лихви поради по-високата реализирана доходност и увеличаването на размера на активите, докато цената на финансиране се запазва ниска заради все още близките до нула лихвени проценти по депозитите.

Банките понижават относителния дял на административните си разходи спрямо нетния оперативен доход, както и разходите за специфични провизии, което им позволява да реализират рекордна нетна печалба от 3,4 млрд. лв. за 2023 г. (при 2,1 млрд. лв. през 2022 г.).

Принос за тази ситуация има високата концентрация на банковата система в страната. Общите активи на трите най-големи банки Обединена българска банка, Банка ДСК и УниКредит Булбанк достигат почти 99 млрд. лв., като относителният им дял в активите, кредитите, пасивите, депозитите, собствения капитал и нетния оперативен доход надвишава 55%, а в нетната печалба – над 2/3 от тази на банковата система като цяло. Те използват своя размер, за да реализират по-ниски разходи за финансиране, по-висока възвръщаемост от активите и собствения капитал и по-нисък дял на административните си разходи спрямо останалите банки.

Топ 5 на най-големите банки в страната се допълва от Юробанк и Първа инвестиционна банка, но техните показатели значително се различават от тези на лидерите. Все пак ПИБ продължава тенденцията да поддържа най-висок дял на кредитите за нефинансови предприятия, като относителният им дял дори се повишава, а растежът им надвишава този на целия кредитен портфейл. ДСК е най-активна на ипотечния пазар, а ОББ свива кредитния си портфейл.