По следите на Алемоа

Всяка книга на Илко Минев връща един изгубен свят

Една история, изградена върху факти и събудила енергията на фантазията

Попада на един кръст със свастика, на който е изписано име

Бестселър в Бразилия

„По следите на Алемоа“ е фраза, която предизвиква любопитство. Всъщност е заглавие на книга. Поредната книга на Илко Минев. В Бразилия, където излиза на португалски, е посрещната с онзи познат вече интерес към написаното от него. И е бестселър. „Преди да замлъкна“, „Дъщерята на реките“, „В сянката на изгубения свят“ – всяка от предишните му книги е една история, която се разгръща в огромната и загадъчна Бразилия.

Корица на книгата

Алемоа е име на момиче. Синеоко. Русо. Родено от индианка... Денис, синът на Илко Минев, попада на един кръст със свастика, на който е изписано име. Това се случва близо до река Жари, Ампоа. Жари е приток на Амазонка. И, както ми каза писателят, от тук започва една история, изградена върху факти и събудила енергията на фантазията. Който познава книгите на Илко Минев, а и самия него, предусеща приключението да се живее. Историите на Илко Минев са за хора, които имат силата да се справят с всяка трудност по пътя си. Които не се уморяват да вървят след една цел, които не разкъсват връзките на кръвта и дълга. Ако един прародител е мечтал да направи нещо, потомците ще пребродят и непроходимото, за да се приближат към неговата мечта. В книгите историите преминават една в друга, защото част от героите са същите, които вече познаваме.

Ребека, от чието име се разплита историята в Амазония, неочаквано е посетена от своя чичо, който едва ли не на летището започва разговора за свръхсекретна нацистка експедиция в Амазония в навечерието на Втората световна война. И момичето си спомня, че преди да почине, баща й събира информация за тази експедиция. Вече 92-годишен! Открил е в Германия и книга за нея, изписва си я. Готически немски. И снимки. Едната е на водопада Санто Антонио. Книгата доказва, че такава експедиция, с хидроплан, с модерни за времето секретни средства, е била по тези места, на границата на Бразилия с Френска Гвиана, че е събирала образци, правила е каталог на флората и фауната, стигнала е до индиански племена, към които и Бразилия дотогава не е проявявала интерес. Фактите са впечатляващи: 1200 етнографски предмета от етносите Апарай, Вайана, Ваяпи, 1 500 образци на животни...

Написаното на кръста е: „Йозеф Грейнер почина тук на 02-01-36 от треска. В служба на научно немско изследване, немска експедиция Амазония, Жари, 1935-1937“.

Не беше възможно да чета „По следите на Алемоа“ и да не си представя Бразилия на Стефан Цвайг. Когато той пътува към Сао Паулу, мисли, че ще попадне във вътрешността на страната. Но поглежда картата и разбира, че това е само проникване под кожата на Бразилия. Книгите на Илко Минев проникват дълбоко в Амазония, в джунглата, в непроходимото и непознатото. Той рисува свят, в който хората от различни етноси се срещат, срещат се и българин с българин, всеки е там, където съдбата го е завела. Според Цвайг душата на Бразилия е най-видима в картините на Кандиду Портинари - там е кафето, страданието, единогласието на флейта, китара и укулеле... Усещането на един човек, роден в България, за бразилската душа, е също така точно и вълнуващо. И всяка история, разказана от него, съдържа своя естествен и истинен урок – животът е пълен със знаци и изпитания, животът е приключение със сблъсъци и радост, с неочаквани срещи и завети. Трябва да пътуваме в реката му, а не да я гледаме отстрани.

Кой е Илко Минев

Илко Минев със съпругата си Нора

Роден в България, бащата е българин, майката еврейка. Пристрастието му към литературата го завежда в Софийския университет, следва немска филология. Един от приятелите му се бунтува срещу властта, заедно с него и групата му Илко е посочен като неблагонадежден – единствено заради близостта си с Жерминал Чивиков. Търси път навън и след пътуване до Германия слиза в Югославия и става невъзвращенец. Отначло е в Белгия, после в Бразилия. Започва работа в една фирма, после го изпращат в Манаус, за да разработи там клона. Така среща Самуел Беншимол, фирмата Бемол го среща и с Нора, любовта на живота му. Илко Минев е неуморим в страстта си да опознава и пътува, знае 7 езика.

И е щастлив. Никога не забравя България и се връща тук, за да срещне хората, които обича. И България е в книгите му. Неизменно. Има син Денис, завършил Станфорд, бил е министър в Амазония, децата му са Бела и Лиз, на 6 и 4 годинки. Дъщерята Илана има син Самуел, който сега започва следването си в Станфорд, и Ели, на 15 години.

Семейната фирма обединява усилията им. Животът им е белязан с любов и успехи. Илко Минев е оставил бизнеса в сигурните ръце на децата си. Участва в управителния съвет, но когато навършва 66, книгите стават неговото ново приключение.