Повече от 1400 вида прилепи населяват целия свят, с изключение на Антарктида и няколко отдалечени острова

Достигат скорост на полета до 160 км/ч. Това прави този 10-грамов вид прилеп най-бързия бозайник на Земята

За 50 милиона години еволюция прилепите са развили гениални решения, които им помагат да отговорят на предизвикателствата на живота - от сонарна система за откриване на плячка до умели крила, които им осигуряват най-бързия хоризонтален полет в животинското царство.

„Има още много да се учи, но е ясно, че прилепите наистина имат суперсили“, казва Родриго Меделин, еколог от Института по екология към Националния автономен университет на Мексико и изследовател на National Geographic.

Ехолокация

Въпреки популярния мит, прилепите не са слепи. Но много от тях разчитат не на зрението като основно сетиво, а на ехолокация, чрез която се ориентират и намират храна в пълна тъмнина.

Ехолокацията е начин за възприемане на околната среда чрез отскачане на високочестотни звуци от обекти и слушане за тяхното ехо (отразената вълна). Така прилепите преценяват разстоянието, размера и формата на ловуваната от тях плячка, например насекоми. Този естествен биосонар е толкова усъвършенстван при тях, че някои прилепи могат да откриват съвсем малки обекти с ширината на човешки косъм или да разчетат разлики в закъснението на ехото, по-малки от микросекунда.

Но последните изследвания показват, че прилепите може би не са толкова зависими от ехолокацията, колкото се предполага.
Аарон Коркоран, биолог от Университета на Колорадо и изследовател на National Geographic открива, че прилепите летят за продължителни периоди от време в мълчание, вероятно за да не бъдат „подслушвани“ от други прилепи. Тогава те използват зрението и пространствената си памет, за да се ориентират.

Бърз полет

Прилепите са единствените бозайници, които използват мускулите си, за да летят чрез така наречения полет със самостоятелно задвижване. И това ги прави уникални.

Крилата на прилепите приличат на модифицирани човешки ръце с удължени пръсти, свързани с гъвкава кожна мембрана. Гъвкавите крила, пълни с кръвоносни съдове, нерви и сухожилия, се поддържат от специални мускули, които ги правят ефективни и пъргави летци. За разлика от крилете на птици или насекоми, крилата на прилепите могат да се сгъват по време на полет по различни начини, подобно на начина, по който човешката ръка може да се затваря в различни форми.

През 2016 г. изследователи от Югозападен Тексас записват свободноопашати прилепи (Tadarida brasiliensis), които достигат скорост на полета до 160 км / ч. Това прави този 10-грамов вид прилеп най-бързия бозайник на Земята.

Той е по-бърз от сокола скитник, който достига скорост от около 320 км / ч., но при вертикално спускане. При хоризонтален полет птицата достига скорост между 64 и 96 км / ч. А и „соколът скитник мами. Той използва гравитацията, за да се ускори“, шегува се Меделин.

Дълголетие

Според общото правило в биологията, по-малките животни имат по-кратка продължителност на живота, отколкото по-големите. Но прилепите не спазват правилата - те са най-дълго живеещите бозайници спрямо размера на тялото си. Най-старият прилеп, регистриран някога, е от вида Прилеп на Бранд (Myotis brandtii), чието тегло е по-малко от 11 г., но той доживява най-малко до 41-годишна възраст.

Наскоро учените решават да проучат клетките на прилепите, за да разкрият тайните на тяхното изключително дълголетие. Изследователите се фокусират върху теломерите - защитни структури, открити в края на хромозомите. При повечето животни теломерите се скъсяват с напредването на възрастта. Но теломерите на най-дълго живеещия вид прилепи (Myotis brandtii), изглежда не стават по-къси с остаряването.

Ако учените узнаят защо прилепите живеят толкова дълго и как запазват доброто си здраве до старост, някой ден това може да помогне за удължаване на човешкия живот.

Устойчивост на вируси

Освен че живеят по-дълго, прилепите остават здрави през целия си живот, с много ниски нива на онкологична заболеваемост.
Освен това, прилепите могат да бъдат преносители на някои смъртоносни вируси, като бяс и ебола, без да се разболяват. За да разберат как постигат това, учените изучават генетиката на прилепите и тя им дава някои улики. Скорошен анализ на генома на шест вида прилепи разкрива дългогодишна еволюционна надпревара между прилепите и вирусите. Например, гените на прилепите, участващи в имунитета и при възпалителните процеси, периодично се променят с течение на времето, вероятно за да отговорят на инфекция, причинена от вируси. От своя страна, самите вируси също развиват по-добри начини за заразяване на прилепите.

Смята се, че летящите бозайници са като резервоар за определени вируси, които могат да заразяват хората, като потенциално смъртоносния вирус Нипа (Nipah heni­pavirus). Докато някои експерти подозират, че SARS-CoV-2 - коронавирусът, отговорен за пандемията от COVID-19, произхожда от прилепи, други се съмняват, че те са преките виновници.

Във всеки случай, дивите прилепи, пренасящи коронавируси, не представляват заплаха за хората, ако бъдат оставени необезпокоявани, казват природозащитниците. Нещо повече, изследването на тяхната уникална имунна система всъщност може да даде представа за това как хората могат да живеят с вируси, без да развиват заболяване.

Поддържане на здравето на околната среда

Освен че притежават невероятни способности, прилепите играят важна роля и в поддържането на своите екосистеми.
Три от всеки четири вида прилепи ядат насекоми. Всяка вечер всеки от тях може да изяде количество насекоми равно на собственото им тегло (и дори повече), включително много от вредителите, които причиняват щети на важни селскостопански култури, като памука например. Учените смятат, че прилепите, хранещи се с насекоми, могат да спестят на американските фермери около 23 милиарда долара годишно, като намалят щетите по реколтата и ограничат нуждата от пестициди.

Също така, много видове прилепи подпомагат растенията. Най-малко 549 вида растения, включително хранителни култури като банани, манго, гуава и какао, се опрашват и разпространяват благодарение на прилепите.

Дългоносият прилеп (Rhyn­cho­nycte­ris naso), разпространен от Централна Америка до югозападната част на САЩ пък е от решаващо значение за опрашването на кактуса синьо агаве, от който се прави текила.

„Прилепите са невъзпятите герои на биоразнообразието. Те предоставят важни услуги, които осигурят нашата храна, дрехи и напитки. Време е да ги оценим.“, казва Меделин.