Пример за непоследователност са заповедите за носене на маски

Икономическо проявление на увеличаващата се несигурност е вероятният провал на туристическия сезон

Необходима е прозрачност кой взема решения

Човешкият живот е безценен и опазването му трябва да бъде неотменима цел на публичната политика. Това се отнася не само за периоди на пандемия, но и през останалото време, когато управляващите трябва да се стремят да осигурят благоприятна среда за живот и да създадат условия за увеличаване благосъстоянието на хората. Когато настъпят кризисни периоди, е необходимо да се изградят механизми за управление на неблагоприятните обстоятелства, да се намалят рисковете и да се избегне голяма продължителност.
Кризата с COVID-19 продължава вече няколко месеца, като вече е възможно да се оценят действията на властите и резултатите от тях. В настоящата статия предлагам възможна методология за оценка на политиката за овладяване на пандемията, като използвам опита си относно основните принципи за икономическа и парична политика. Те са се доказали във времето и периодите, в които са се прилагали, се характеризират с най-добри резултати.

Принципите са следните:

• Политиката трябва да има добре дефинирана основна цел, която е измерима и може да бъде изпълнена;

• Избягване на времевата непоследователност;

• Съгласуване с останалите политики, при спазване на независимостта на конкретната;

• Ориентиране към дългосрочни резултати;

• Да се носи отговорност и да се отчитат предприетите действия.

Добре дефинирана, измерима и изпълнима основна цел

Това е логичен принцип, който позволява да се оценят действията като успешни, ако са постигнали основната си цел. Необходими са критерии за измерване, както и инструменти, с които да се постигне основната цел. Подобна основна цел в настоящата ситуация не е изрично дефинирана от властите, което създава несигурност и затруднява оценката. Основната цел би трябвало да бъде опазване на човешкия живот в ситуация на пандемия. Това предполага усилия за съкращаване на периода на разпространение на заразата, трайно затихване след достигане на максимум, изграждане на капацитет в системата на здравеопазване за лечение на всички заразени лица, особено тези с влошено състояние. Това би показало и на останалите държави, че са постигнати стандарти на безопасност, които позволяват да се пътува от и към България, без да се налага да се поставят местни и чуждестранни граждани под карантина.

Първоначалната реакция на публичните власти изглеждаше насочена към максималното ограничаване на броя заразени лица чрез прилагане на относително строги мерки за социално дистанциране и изолация. Това доведе до ситуация, която наподобяваше преминаване на максимум в броя заразени и постепенно утихване на разпространението. Този период се използва за подобряване на ситуацията в болниците, като се набави нова апаратура, включително и чрез дарения, осигуриха се предпазни средства и се увеличи броят на специализираните легла за лечение на заразените в тежко състояние. Изгради се и капацитет за по-голям брой тестове за установяване на наличието на вируса, което позволява по-ясна оценка на ситуацията.

Предотвратиха се претоварване на системата и взрив на броя на заразени. Избегна се ситуацията да се налага избор кой може да бъде подложен на лечение и кой - не.

Сайтът https://www.worldometers.info/coronavirus/ може да бъде използван за сравнения в Европейския съюз по няколко основни показателя. По отношение на броя смъртни случаи на 1 млн. население (37) България е на 8-мо място към 8 юли, като само 7 страни от ЕС имат по-малък брой случаи. За сравнение Белгия е с 844, Испания с 607, Италия с 577, Швеция с 543. При заболеваемостта на 1 млн. население (913) България отново е на 8-мо място.

Според броя тестове на 1 млн. население България (23 622) е единствено пред Франция и Хърватия в ЕС. Броят тестове постепенно се увеличава, като това е показател за изграждане на капацитет, но все още не може да се каже, че е обхванат значителен процент от населението, като едва 1 от всеки 42 човека е тестван за вируса, което е 2,4%. За сравнение - в Дания 1 на всеки 5 човека е тестван, а в Испания и Португалия са 1 на всеки 8 човека.

За съжаление, през последните дни се наблюдава нарастване на броя на заразените, успоредно с увеличаване на броя на тестовете, като процентното съотношение е в интервала 5-7%. Относителният дял не спада, не може да се очаква затихване на заразата, особено без предприемане на мерки. Все още няма утвърдено лечение, липсва ваксина, което увеличава несигурността, особено с наближаване на есенния сезон. Това е проблем не само за България, но някои от останалите държави от ЕС започват да налагат ограничителни мерки спрямо български граждани, както и спрямо собствените си, които искат да посетят нашата страна.

Избягване на времевата непоследователност

Този принцип на публична политика изисква да се прилагат последователни във времето действия, които са насочени към постигането на добре дефинирана и изпълнима основна цел. Това би довело до благоприятен краен резултат.

Първоначално, независимо от малкия брой тестове и заразени лица, бе предприета стратегия на ограничаване на възможностите за предаване на вируса чрез социално дистанциране.

В този период най-категоричен пример за непоследователност бяха заповедите по отношението на носенето на маски. От една страна имаше дефицит на маски, от друга страна не се дефинира категорично стандарт за маска, както остана неясно кого точно и в какви случаи предпазват.

Медицинските предписания на Националния оперативен щаб се оценяваха не сами за себе си, а от гледна точка на обществените възприятия за тях, като при възникване на недоволство се правеше отстъпление от някои мерки. Освен общественото недоволство, влошаването на икономическите перспективи и прогнози също оказва влияние, което по-късно доведе до отпадане на мерките.

Профилът на заразените на седмична база показва ясна тенденция към нарастване. Налични са наблюдения за 18 седмици, като през периода между 8-ма и 13-та седмица изглеждаше, че заразата утихва. За съжаление, от 14-та седмица нататък е налице непрекъснато увеличение. Вероятно, ако мерките бяха продължени след 13-та седмица, щеше да бъде постигнат и по-добър резултат.

Съгласуване с останалите политики

Публичните политики не могат да се разглеждат сами за себе си, но трябва да се съблюдава независимост на конкретната, за да може тя да постигне своите цели. Трябва да има добре дефинирана област на приложение, както и отговорна институция, която да управлява тази политика. В случая, мерките за изолация водят до забавяне на икономическата активност. Възниква противоречие между целите на икономическата политика и действията за ограничаване на заразата. Понастоящем надделява икономическата цел, но това не означава непременно по-добри икономически резултати дори и в краткосрочен период.

Лятната прогноза на Европейската комисия предвижда спад в реалния брутен вътрешен продукт на България със 7,1% през 2020 г., което е относително добър резултат спрямо ЕС. По-голям проблем е тримесечният профил на растежа, който подсказва по-бавно възстановяване. Спадът през второто тримесечие не е от най-високите, но възстановяване през третото и четвъртото тримесечие почти липсва. През третото тримесечие по-нисък растеж от България се очаква единствено в Ирландия, а през четвъртото тя е на последно място по този показател. Като резултат спадът през четвъртото тримесечие на 2020 г. се предвижда да бъде 11% на годишна база, като само в две страни - Ирландия и Хърватия, са с по-голям спад.

Дългосрочна ориентация

Политиката има резултати, които не се проявяват незабавно и не се усещат изцяло, а изминава известен период от време. Поради тези лагове политиката трябва да е дългосрочно ориентирана и да има модел, който да предвиди продължителността на забавянето и кога е най-силният ефект. Този принцип не беше съблюдаван, като негативният ефект се усилва от съчетанието му с времевата непоследователност. Честата промяна на мерките, отказът и последващото връщане на някои от тях, вероятно не позволиха да се прояви в достатъчна степен тяхното полезно действие.

Конкретно икономическо проявление на увеличаващата се несигурност е твърде вероятният провал на летния туристически сезон. Увеличаването на броя заразени лица през юни и началото на юли са основна причина за отмяна на резервации и отказ на чуждестранни туристи да посетят българските курорти. Чуждестранните туристи са източник на допълнителни валутни резерви, които няма да постъпят нито официалната, нито неформалната икономика.

Да се носи отговорност 

Отговорността и отчетността за провежданите политики са водещ демократичен принцип. Необходима е прозрачност кой взема решения, на каква база ги предприема, каква информация използва и как се отчита за резултатите от своите действия пред обществото. На 9 юли бяха обявени мерки, които връщат някои ограничения пред масови мероприятия и нощни заведения. Предстои да видим колко време ще останат в сила и какви ще са резултатите от тях. При по-последователни действия, по-ясна комуникация с обществото и убедителност на предприетата стратегия, могат да се постигнат по-добри резултати и действително трайно ограничаване на разпространението на заразата.