Икономически и финансови аспекти от мандата на фон дер Лайен - втора част

Миграцията е класически пример за провал на наднационално равнище

Най-много инициативи имаше за “Зелената сделка”

На 18 юли Урсула фон дер Лайен очаквано беше преизбрана за председател на Европейската комисия с 401 гласа от общо 719 възможни благодарение на формирането на широка коалиция в Европейския парламент. В настоящата статия продължавам анализа на свършеното от предишния състав на ЕК.

Любопитни данни относно нормативната дейност на ЕК, ръководена от Фон дер Лайен, са оповестени от звеното “Изследователска услуга на Европейския парламент”. Те обхващат периода от началото на мандата на 1 декември 2019 г. до края на сесията на ЕП през април 2024 г. Според тези данни около 45% от обявените инициативи на ЕК (общо 661) са приети, а 15% са близо до приемане (при последните приемането не зависи от ЕП и затова е възможно, въпреки приключването на сесията му). Това означава, че около 40% изобщо няма да бъдат приети през настоящия мандат. Сред основните причини за това са, че предложенията са изтеглени или не са приети при гласуване (над 20%), очаква се приемане през следващия мандат (над 15%) или са обработени бавно или блокирани (4%). Активността на ЕК се е ускорила от началото на 2024 г., като приетите са нараснали с приблизително 10 процентни пункта, но въпреки това резултатите са под очакваните.

Най-голям брой инициативи са в областта на “Зелената сделка” (над 25%), следвани от третия приоритет, “Икономика за хората” (21%), “Готовност за цифровата епоха” (17%), “Насърчаване на европейския начин на живот” (15%), “По-силна Европа” (11,5%) и “Нов тласък за демокрацията” (10%). Тоест като цяло ЕК е следвала последователността на поставените в началото на мандата є приоритети. Все пак количеството съвсем не е достатъчно, за да се оцени работата като цяло.

Например, по отношение на цифровата трансформация са приети основополагащи директиви и актове като тези за дигиталните услуги и за пазарите, на които се предлагат, за киберсигурността, за чиповете, а също така за регулирането на изкуствения интелект, за високоскоростните мрежи и т. н. В този приоритет се обръща внимание и на малките и средните предприятия и подобряване функционирането на единния пазар. По отношение на предприятията обаче продължават вредните за държави като България опити за хармонизиране най-вече на данъчните ставки при облагане на доходите им с мотива, че различните ставки представляват пречка пред инвестициите и несправедливо облагане. Всъщност по този начин ЕС се опитва да попречи на капиталите да изтичат от икономиките с високи данъци към тези с по-ниски и лишава България от едно от конкурентните є предимства.

Третият приоритет, който носи названието “Икономика за хората”, всъщност обхваща парични, банкови, финансови и данъчни въпроси. Една от подтемите в него включва мерки относно Икономическия и паричен съюз. Някои от основните предложения са подготовка на междинен преглед на многогодишната финансова рамка 2021-2027 г., прилагане на по-гъвкав европейски бюджет, механизъм за реакция спрямо повишените разходи за финансиране по емисията на облигации, допълнителна помощ за Украйна в размер 50 млрд. евро и предложения за използването на цифрово евро и на пари в брой. От изброените мерки единствено тези относно дигиталното евро и разплащанията в налични пари имат пряко отношение към хората. От една страна може да се повлияе на поддържането на разплащателни сметки на населението при търговските банки. От друга страна ограничаването на кеша и използването само на цифрово евро може да се използва за събиране на данни за всички трансакции, извършвани в тази валута, както и за блокиране на такива. Така това може да се превърне в още един инструмент, чрез когото се ограничава възможността за избор.

Друга област, на която е необходимо да се обърне внимание, е миграцията и даването на убежище. Тя е позиционирана в приоритета за насърчаване на европейския начин на живот. Множество инициативи са предложени и приети, но това, което е важно, са резултатите. Добрата политика относно мигрантите и бежанците би следвало да доведе до интеграцията им в приемащите ги държави, което означава възприемането на европейския начин на живот от тях. Всъщност се получават предимно противоположни ефекти като се влошава качеството на живот на гражданите на съответната държава заради нарастването на престъпленията и опитите на новодошлите да наложат своите порядки. Тоест това е класически пример за държавен провал на национално и наднационално равнище.

COVID-19 - реакцията на ЕК и отделните правителства

В самото начало на мандата си Фон дер Лайен и нейният екип бяха изправени пред изключително сериозно изпитание - пандемията COVID-19. Тя причини загуба на милиони човешки животи и предизвика огромни сътресения не само в европейската, но и в световната икономика.

При подобна ситуация натискът върху политиците за предприемане на конкретни и видими от населението действия е по-силен от обичайния. Проблемите в случая обаче са множество - малък дял от политиците имаха образование и опит, които да са им полезни, също така сред медицинските експерти липсваше консенсус как следва да се подходи. Когато за кратък период умират твърде много хора, това налага твърди времеви рамки пред вземането на решения. В крайна сметка отделните държави наложиха ограничения върху придвижването, а някои от тях - пълна забрана за преминаване на границите им.

Разбира се, това доведе до затруднения или дори прекъсване на търговските връзки, както между отделните държави от ЕС, така и с останалите континенти и особено с Азия. Различните приоритети на потребителите допринесоха и за промяна в търсенето, което като цяло се сви, а оттам се понижиха икономическата активност и заетостта. В резултат от това икономиката на ЕС се сви с 5,6% на годишна база в реално изражение през 2020 г. (спад от 6,1% в еврозоната). Всъщност обаче спадовете бяха резултат в по-голяма степен от ограничителните мерки, отколкото от разпространението на коронавируса. За съжаление, липсват убедителни доказателства, че точно този тип мерки съществено са спомогнали за спасяване на човешки животи, докато икономическите им ефекти са измерими.

Постепенната отмяна на ограниченията и търсенето на нови вериги за доставки позволиха на ЕС напълно да преодолее спада на брутния вътрешен продукт още през 2022 г., докато за ЕЗ това се случи през следващата година. Междувременно обаче се бяха случили събития, които ще въздействат върху европейските икономики значително повече време.

Отговорът на икономическите аспекти от кризата беше парична и фискална експанзия, като държавите регистрираха големи бюджетни дефицити и нарастване на дълговете си, докато Европейската централна банка активно изкупуваше голяма част от тези емисии. Този позитивен шок върху търсенето заедно със свиването на производството и вноса, по-късно войната в Украйна и изпълнението на мерките по зелената сделка доведоха до силен натиск върху потребителските цени, които започнаха бързо да нарастват. Последвалите инфлация и несигурност се оказаха следващите пречки пред растежа на европейските икономики.

На ниво ЕС пандемията беше използвана като повод за стартиране на инструмента за възстановяване и устойчивост, при когото бяха отделени ресурси в размер 648 млрд. евро по цени на 2022 г. Те трябваше да бъдат разпределени по следния начин - 357 млрд. евро за грантове и 291 млрд. евро за кредити, които са налични при изпълнението на предварително договорени условия. Всъщност обаче фондът започна да действа, когато ЕС почти изцяло се беше възстановил от кризата.

Резултатите от проектите по този инструмент предстои да бъдат оценени, но по-любопитен е начинът на финансиране на средствата, необходими за него.

След продължителни преговори държавите от ЕС постигнаха съгласие необходимите средства да бъдат набрани чрез емисия облигации на капиталовите пазари. Всъщност това е стъпка в посока изграждане на т. нар. фискален съюз, който се приема за един от най-важните липсващи елементи на паричния съюз. Фактът, че фискално по-отговорните държави се съгласиха на подобна мярка, макар и при извънредни обстоятелства, е признак, че те биха могли в крайна сметка да одобрят и някаква форма на регулярни фискални трансфери към държави в нужда. Това се разглежда като средство за укрепване на паричния съюз и като предпоставка за по-голяма степен на централизация на публичните финанси в ЕС. Съмненията дали това е правилната посока за ЕС обаче са съвсем основателни.

Отбрана

Другият елемент, който би изисквал значително по-голямо бюджетно финансиране от настоящия му размер, е създаването на общи отбранителни сили на ниво ЕС. Политиката на Доналд Тръмп и войната в Украйна дадоха допълнителен тласък на дискусията дали европейските държави не разчитат прекалено много на НАТО (т. е. фактически на САЩ) за отбраната си.

Като бивш министър на вътрешните работи Фон дер Лайен има опит в тази област. Освен това повишаването на разходите на отделните държави е ясен признак, че ситуацията е променена. Централизирането на отбраната би могло да я направи по-ефективна, но това зависи от начина, по който биха били изградени общите въоръжени сили. Рискът в такъв случай е данъкоплатците в ЕС да започнат да плащат както на национално, така и на ниво ЕС и в крайна сметка резултатите да са сходни с настоящите.

Тоест въпросът с финансирането на допълнителните разходи би бил много съществен. За разлика от инструмента за възстановяване и устойчивост, който има временен характер, подобни разходи биха били ежегодни и трайно биха повишили общия бюджет на ЕС. Поради това те биха наложили повишение на размера на вноските, което неминуемо би предизвикало съпротива.

ЕС представлява на първо място икономически съюз и силата му е в това държавите не само да си сътрудничат, но и да се конкурират помежду си. Множество инициативи обаче възпрепятстват развитието като цяло, но това означава по-малките икономики да останат такива според размера на доходите на човек от населението. Те също отдалечават съюза от идеята за свободно движение на потоците от хора, стоки, услуги и капитали в неговите граници.