Президентът има много сериозна роля за всичко, което се случва у нас и това, трудно ще се забрави за тези, които имат спомени, казва проф. Антоанета Христова по повод на въпроси за кризите, които се подреждат за решаване в България.
„Постепенно, през следващите години, не казвам месеци, България ще влезе в процедура на изчистване. Това е моят оптимистичен вариант“, заявява проф. Христова и отбелязва, че „нормалността напусна територията ни“, „Песимистичният вариант е свързан с това тази коалиция, която управлява България, да продължи да управлява и през цялата следваща година“, посочва още проф. Христова.

- Професор Христова, наслагват се кризи в управлението - бюджетът буквално е продънен, в енергетиката, по думите на експерти „цари шарлатания“, а дори процедурните правила за промени в Конституцията се оказват непълни. Какъв е изходът от тази ситуация?
- Напълно сте права, затова, защото в момента сме свидетели на много тежки поли кризи - икономическа, политическа, социална криза, конституционна. Всички тези кризи, които наблюдаваме в България, поставят под въпрос демокрацията и държавността. Има ли изход? Хубав, но много тежък въпрос, защото изход винаги има. Но дали тези хора и тези фактори, които са ключови за разрешаването на кризите, виждат самите кризи и отговора, с който да ги решат? Бих могла да им посоча някои проблеми и начини на решение. По отношение на политическите партии, които в момента управляват - ГЕРБ, ППДБ и ДПС. Тази здрава коалиция, в момента управлява устойчиво, независимо, че доста мантри се изприказваха всеки божи ден, че е нестабилна и ще се разпадне. Моето убеждение е, че е стабилна и че все още и трите съставни части, които изброих, имат интерес от това да бъдат заедно и да имат мнозинство в парламента. Към тях единствения съвет, ако въобще в съзнанието им има място за мисъл за държавата, би могъл да бъде, че всичко, което се случва в момента не е в интерес на българските граждани и на процесите на развитие на демокрацията в България. Защо? Защото в периода на тяхното управление на държавата има изключително ниско ниво на компетентност в законотворчеството в парламента, изключително ниско ниво на отговорност към собствените си граждани, например, миньорите, прозира прекланяне и подчиняване на чужди интереси, очевадна безпринципност в съставянето на коалицията. И не на последно място - налице е демонстрация на мотивация за облагодетелстване, която е видима и за децата, т. е. политиката им е развращаваща. Тоест, тогава, когато носиш толкова видими проблеми, тогава отговорът е, ако всичко това не е така и се преодолее, то политическата класа може би ще започне да бъде полезна и ефективна за управлението. Към настоящия момент, тя е безпредметна. Друг начин за излизане от кризите е на изборите да се гласува масово въпреки тези, които ни управляват. Решение за тези, които ни управляват, които проявяват споменатите характеристики на управление е, че те имат интерес от демотивация на гражданите за участие в изборите. Не говоря за вида избори - дали са местни или парламентарни. Липсата на алтернатива предполага по-голямата част от избирателите в момента да си остане по домовете. Резултатът от това оставане вкъщи ще е, че корпоративният вот ще има много по-голямо участие и възможността да се манипулират изборите ще бъде много по-лесна. Начинът, по който това може да се реши е, като имаме много по-голямо участие на избиратели, които не гласуват за тези, които в момента са във властта на държавата. Независимо, че сред кандидат-кметовете има добри попадения, но трябва да се излезе от клопката, в която договореностите в момента ни правят зависими. Това е съветът ми към избирателите. Те държат много власт, но може би не разбират и не осъзнават силата на своята власт.

- Ще Ви върна при първия кабинет на „Промяната“ - тогава помните, как за няколко месеца правителството загуби подкрепа и доверие и бе първото, което падна след вот на недоверие за финансова политика. Как да си обясним това дежавю, при това толкова скоро?
- Трудно си го обясняваме, защото в момента властта се държи от други, при това две политически партии - ГЕРБ-СДС и ДПС и от външни фактори. Тогава, например, когато имаш такава здрава спойка в името на незаконни и противоконституционни конституционни промени или друг пример - да се отнема прехраната на толкова много хиляди хора в България като миньорите без очертаване на реална алтернатива, на фона на непрозрачен механизъм на вземане на решения, означава, че обяснението се крие не в легитимността, не в интересите на държавата, а някъде другаде - скрито. А какво може да бъде скрито? Скрити са страховете на политиците, скрити са мотивите им, защото тези мотиви, които изтъкват, са очевидно фалшиви за всеки, който има разум. И отново ще дам пример - съобразяването с изисквания от ЕС, като причина за предлаганите политика, излезе и се доказа, че не отговаря на истината. Никой не е поставил изисквания така, както те са представени от управляващите. Тоест, нищо от това, което се говори публично, не е истинно по своята същност, то е театър. Имайте предвид, че аз имам голямо уважение към театъра, но театърът в политиката не е това, което уважавам.

- Може ли да мислим, че конституционните промени са повече коз за оставане във властта или реално има необходимост от реформи в Конституцията?
- Подчертавам, че аз не съм конституционалист, но доколкото разбирам, експертите са нямали много голямо участие в подготвянето на законопроекта. Чуваме и сериозни критики от юристите в отделните гилдии. Това означава, че бихме могли да гледаме на промените в Конституцията като на формален мотив за задържане на правителството.

- Не е въпрос към Вас, но защо не виждаме все още проекта за промени в Конституцията на президента?
- Нямам идея къде е неговият проект за Конституция, но мога да кажа, че според психологическия профил, който има, той продължава да върви и да „стреля“ по неприятелите си. За мен е много интересно само като страничен наблюдател, дали той ще оспори на конституционно ниво всички безумия, които се съдържат в предложения законопроект за промени на Конституцията от мнозинството, защото те засягат и президентството като правомощия на институцията, и националната сигурност заради предложението за двойното гражданство. Едната възможност е именно президентът да ги оспори. Нека да видим, ако се стигне до окончателното им приемане, дали наистина ще ги оспори? Разбирате ли защо говоря за театър? Ако не ги оспори, даже той ще напусне ролята си на стрелец по враговете си.
 
- Като споменахме държавния глава - защо удобно вече се забравя от говорещите анализатори, че той е „мейкърът“ на лицата на „Промяната“, той е създателят им, когато от него чухме как е хубаво да имаме повече министри като тях, а след това се отрече от членове на служебното си правителство, наричайки ги шарлатани, но толкова?
- Някои анализатори нямат навик да наблюдават всички основни фактори в ситуацията, които определят резултата. Имаме ситуативни анализи, но нямаме анализи с причинно-следствени връзки, както и такива с поведенчески анализ. Затова и много често прогнози, които са основани на такива, да ги наречем непълни анализи, са неточни. В поведенческия анализ на президента се вижда, че той прави грешки и в подбора на хора, и с позиционирането им, и в реализацията на проекти, и с лобирането за тях. Моята оценка е, че той наистина стреля добре срещу враговете си, защото реално погледнато през своите проекти той успя да постави, примерно, Бойко Борисов в една много незавидна ситуация чрез атаката на избраниците му по онова време - „промяната“. В този смисъл президентът постигна вероятно краткосрочна цел, но не повече от това, защото проектите, които произведе до този момент не дават политически резултат. А анализатори и политици много лесно забравят историята - срещу кого или с кого сме били, медиите не припомнят „вчера“, говоря за основните телевизии, които вече играят друга роля в обществения и в политическия ни живот. Трябва да има памет за събитията, трябва да има някакво елементарно проследяване на линията на развитие на отделните играчи в политическия ни живот и линията на развитие на процеса. Защото развитието на цялостния процес и отговора на въпроса кой е в основата му, ни разкрива състоянието на „драмата“ в България към днешна дата. Президентът има много сериозна роля за всичко, което се случва у нас и това, трудно ще се забрави за тези, които имат спомени.

- Свърши ли времето на системните политически партии, когато говорим за нови политически проекти? Може ли политиката да се вкара във времева рамка на проект „от - до“, в стил „правим партия за 4 години“?
- За съжаление нито една наша политическа партия след промените, след 1990 година, не успя да се превърне в устойчива, с изключение на БСП, която съществуваше и преди 1989 година. За мое съжаление в системните партии се наблюдава отказ от идеология. Казвам и за мое съжаление, тъй като съм поддръжник на системните партии, защото чрез тях се постига политическа традиция и политическо знание, умения в управлението. Това се отнася, отново за съжаление и за ГЕРБ. В момента сме свидетели на нейното олевяване, виждаме поглъщането на тази партия от неолиберализма. Когато това се случва с най-голямата партия до скоро, то какво остава за всички останали партии в България. Разбира се, виждаме, че идват нови партии, виждаме патриотични формации, „Възраждане“ расте, може да има още нови партии, защото в момента в България има огромно празно политическо пространство - особено в патриотичния спектър. Партии, които наистина да бъдат независими от различните посолства, а не такива, които ги разчитаме като привързани за една или друга дипломатическа мисия. Ще има нови партии, въпросът е да припознаем част от тях и вторият въпрос е, самите те и лидерите им, които ще се появят, да могат да убедят българите, че ще защитават нашите интереси, а не тези на чужди фактори. БСП запазва позиции и в този смисъл лявото си има свое представителство. БСП мина през доста критични моменти, но мога да кажа, че с последната кандидатура за кмет на София БСП, например в столицата, започва да възвръща позиции. ДПС - също е устойчива партия, но ДПС е особен случай в българската политика и си има избиратели на принципа на малцинството, това е една стабилна либерална партия, която няма шанс да бъде бутната, образно казано - независимо, че към момента играе една доста странна роля, дори негативна, в българския политически живот. Всичко останало, което е в момента в управленския формат, следва постепенно да си тръгва. И постепенно, през следващите години, не казвам месеци, България ще влезе в процедура на изчистване. Това е моят оптимистичен вариант.

- А как звучи песимистичната Ви прогноза за политическите партии, но по-скоро за България?
- Песимистичният вариант е свързан с това тази коалиция, която управлява България, да продължи да управлява и през цялата следваща година. Защото непрофесионализма, безпринципните договорки и куклите на конци, които в момента играят нейни аватари, ще продължат да разделят българското общество на твърди, лишени от разум привърженици, отчаяни гласоподаватели и разумни, здраво стъпили на земята граждани. Тези три групи ще имат диаметрално противоположно разбиране за света и истината, и тогава не ми се мисли как ще продължим да се приемаме. Нормалността напусна територията ни.

Нашият гост
Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, ръководител на департамент “Психология” на Институт за изследване на населението и човека към БАН.