- Проф Дуранкев, наближават президентските избори. Какви са вашите очаквания и прогнози за разположението на силите?

- По конституция президентът „олицетворява единството на нацията“; по време на избори обаче кандидат-президентите олицетворяват разединението на нацията - при това то е много остро. Конкретно при тези избори някои от кандидатите олицетворяват и чалгаризацията, и партизацията, и партизанщината на нацията. Но за първи път от доста време има интрига. Няма сигурен краен победител, освен ако не се заложи на поредната манипулация на изборните резултати. Най-голямата партия изглежда доста изнервена. Причините са много: скалъпен какофоничен кабинет с неверни (и очевидно - некомпетентни) съдружници; поети огромни дългове; подчинено на външен натиск прекратяване на големи инфраструктурни и енергийни проекти; глупашко отношение по казуса „Бокова - Георгиева“; несправяне с емигрантския поток; трайно нерешаване на кризите в здравеопазването и образованието; „посочен“ и несимпатичен (на милиони граждани) сегашен президент и т.н. Изглежда, ГЕРБ предусеща че слиза от своя политически Еверест. Да прибавим към това и отсъствието на харизматичен кандидат-президент, който да печели привърженици извън твърдата клиентела на партията… Има проблем(и)!

- А как е при конкуренцията?

- Конкурентите също не са в кондиция, за да издигнат ярки и зрели личности. БСП не посмя да представи кандидат от редиците на партията, но пък издигна ярък генерал, който върви уверено и професионално напред. „Реформаторите“, както обичат да се самонаричат, се стреснаха от укорите на министър-председателя и вероятно тайно предпочитат загуба на кандидата си, отколкото загуба на много съблазнителните министерски постове. Така наречените патриоти - съучастници в управлението и неговите грешки - уж критикуват много неща от сегашното управление, но остават в него; това е позиция „разкрачен стоеж“ на Мая Плисецкая. Останалите кандидати участват на „олимпийски принцип“ в опит да броят потенциалните гласове за евентуални парламентарни избори или пък просто „усвояват“ държавната субсидия. При честни (дано да са такива!) избори очаквам интересен двубой „Цачева - Радев“ на втори тур с неизвестен краен победител.

- Каква може да бъде ролята на президентската институция в областта на икономиката и социалната сфера?

- Не е вярно твърдението, че президентът е нещо като парадна фигура, която чете написани от помощниците му текстове (понякога с печатните грешки). По конституция той може да отправя обръщения към народа и Народното събрание, да сключва международни договори в случаите, определени със закон; да връща и да обнародва законите. Един мъдър и динамичен президент може да бъде не само партньор, но и инициатор на промени в икономическата и социалната сфера; той може да предизвиква чрез обръщения референдуми по най-важни въпроси на развитието; ако е необходимо и прецени, може да връща законопроекти; възможно е да свиква консултативни съвети по различни проблеми на бъдещото развитие. Само бих добавил, че българските граждани са се изморили да наблюдават президенти, верни до гроб на своята партия и на „първия“, които мълчат по най-важните въпроси на бъдещето, но тичат да назначават за посланици свои роднини, партийци и слуги. Да не коментираме скуката в новогодишните поздравления на фона на чужди планини. Твърдя, че народът е узрял за „радикален“ президент. Образно казано, ако в изборите участваше „български Доналд Тръмп“ или „български Владимир Путин“, щеше безкомпромисно да спечели на първи тур.

- Направете, ако обичате, моментна снимка на сегашното икономическо и финансово състояние на страната.

- Среден икономически растеж, който нито е „изпреварващ“ световното развитие, нито е „догонващ“ другите страни в Европейския съюз. Придружен с поемането на огромни дългове. И обичайно високото ниво на корупция. Стабилни финанси, не по-малко стабилни от „деня преди“ сгромолясването на КТБ. Но все пак малко по-стабилни от „на другия ден“. Обратно казано, икономиката е в „хронични затруднения“ - еврофондовете са недостатъчни за необходимия растеж; чуждите инвестиции са на много ниско ниво, вътрешните инвестиции също; неравенството се задълбочава; да прибавим към това и хилядите икономически и социални мигранти - българските граждани, които трайно напускат страната в търсене на по-добър живот в други страни. На икономиката нищо й няма, само малко е умряла. Цената на неолибералната доктрина с безумната фанатизирана вяра в „свободните пазари“ ще се заплаща от 99% (1% са печелившите от доктринерството) от българските граждани през следващия половин век.

- България е изправена пред огромни трудности, свързани с бъдещето на проекта за АЕЦ „Белене“. Какъв е най-правилният ход за нас?

- Най-правилно е първо „отговорните“ политици (от различните партии, които задвижиха неумело или прекратиха по указания отвън проекта) да си посипят публично главите с пепел. Това няма да се случи. След като сами сме се вкарали в капана, от който някой е прибрал сиренцето, ще се наложи да плащаме до цент. И след това да мислим как ще изглежда структурата на българската икономика и съответно структурата на подходящата й енергетика, за да се прецени дали има място за АЕЦ. Но не съм сигурен че има достатъчно компетентни глави в Министерския съвет, Министерството на икономиката и Министерството на енергетиката, които да разбират от междуотраслови баланси. Така че ще очакваме решения с поглед, забит в тавана.

- Навлизаме във финалната права по подготовката и приемането на бюджета за 2017 г. Ако имате възможност, какво бихте посъветвали финансовия министър?

- Не е случайно, че Народното събрание се оттегли в дълга и „заслужена“ почивка точно преди изборите. Със сигурност бъдещият проектобюджет ще е свързан с политика от типа „затягане на коланите“. Поемането на нови дългове вече застрашава бъдещето на икономиката; еврофондовете ще изтъняват; външни инвестиции не се очакват като „пълноводен поток“. Бъдещото развитие ще е свързано все повече с вътрешни натрупвания, които няма откъде другаде да дойдат освен от по-високи данъци и по-умна фискална политика. И разбира се, по-малко корумпирани „усвоители на фондове“.

- Смятате ли, че са необходими промени в данъчните закони?

- Има ли някой, който да не мисли така? Ще си позволя да цитирам една мъдра мисъл от една книга, излязла преди 80 години. В „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“ Джон Мейнард Кейнс отбелязва категорично: „Най-голямата грешка на икономическото общество, в което живеем, е неговата неспособност да осигури пълна заетост, а също произволното и несправедливо разпределение на богатството и доходите.“ Кейнс посочва как да се решат тези проблеми. Осемдесет години по-късно в България основните проблеми са безработицата и „произволното и несправедливо“ разпределение на богатството и доходите. Бедата е, че нашите управляващи (в последните 26 години!) си нямат и понятие от Кейнс и неокейнсианството, не знаят как се постига пълна трудова заетост и справедливо разпределение и преразпределение на доходите. Когато няма „глави“, няма и развитие на икономиката без външни дългове.

- По-конкретно - плосък данък или прогресивно подоходно облагане?

- Едрият капитал в България изисква нещо още по-радикално - „регресивен данък“, т.е. всеки да плаща по 200 лв. данъци месечно независимо от доходите. Уж защитниците на „трудещите се“ въведоха „плосък данък“, който увеличи неимоверно неравенството; сега настояват за неговото премахване. Данъчната система е „нервната система“ на икономиката. Затова трябва да се променя много внимателно и на етапи. От първата година на прехода и аз, и много наши и чужди икономисти предлагаме система на прогресивно семейно подоходно облагане и необлагаем минимум. Ще им дойде времето.

- Защо според вас намаляват преките чуждестранни инвестиции?

- Очаквано е. След „Големия взрив“ на чужди инвестиции, когато се приватизираше натрупаният 45 години обществен капитал, чуждият капитал намери много места за приложение - евтини суровини в България и квалифицирани хора с доходи, на които да продаваш своите стоки. От почти 9 млн. души през 1990 г. сега наброяваме към 7 млн., ще отидем към 5 млн., освен ако бежанците от Ирак и Сирия не решат „демографския проблем“, както ни убеждава една брюкселска госпожа. Но не само количествено - българската нация се е деквалифицирала и е в културен колапс. Кой ще дойде да инвестира трайно?!

- Какво да правим с изграждане на инфраструктурата, след като след няколко години секне европейското финансиране на такива проекти?

- От епохата на „реалния социализъм“ бяха усвоени основни фондове, остатъците на които се „санират“, понеже не могат да се построят и да се поддържат толкова нови. След няколко години ще трябва да се разчита на „вяра в собствените сили“ и „саниране“ на инфраструктурата с наши средства. И ако не достигат, тогава ще има рязко увеличение на данъците.

- Сега ли е времето да кандидатстваме за еврозоната?

- Винаги България се е присъединявала към групата на губещите. Но „кандидатстването“ не е еднопосочен процес; а взаимност. По принцип сме длъжни да поискаме влизане в еврозоната. Но само сметките - наши и чужди - могат да определят кога ще стане. Може да желаем да полетим, но ако нямаме крила, няма да стане.

- Как смятате, че в бъдеще трябва да се развива образованието у нас - и по-специално висшето образование?

- „Развитието“ на образованието, здравеопазването и културата е най-важното за всяка европейска страна. Те са в основата на това, което европейците наричат „равенство на достъпа“. България се характеризира с обратните „реформи“, които увеличават „неравенството на достъпа“ – приватизация, плащане и доплащане, „докато смъртта ни раздели“! Висшето образование у нас все повече прилича на „реформираното здравеопазване“. Не е проблем бройката университети и висши училища (ние имаме по-малко студенти на 10 000 души от населението спрямо другите европейски страни), има три други едри проблема. Първо, държавата (МОН) през 2016 г. си няма понятие какви специалисти ще са нужни на България през 2021 г. (когато ще завършват приетите сега) и гузно мълчи по този въпрос; второ, така нареченият бизнес иска евтини и много добре подготвени специалисти, но евтиния и добра подготовка не се връзват; трето, висшите училища вече приемат студенти „от кол и въже“ - само да си гарантират приходи, „подбутват“ безделниците от един курс в следващ курс, произвеждат конвейерно „професори“ и „доценти“, много от които нямат подготовката и на портиер. Ще кажа директно - необходимо е планиране, а след това почистване на авгиевите обори от безделници студенти и ерзац професори!

Нашият гост

Боян Дуранкев е икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. През 1980 г. завършва социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а през 2010 г. - професор. Дуранкев е автор на повече от 70 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси.