Ден преди откриването на новата академична година на 1 октомври Софийският университет „Св. Климент Охридски“ може да се похвали, че близо 100 деца, лауреати на международни и национални олимпиади, или носители на национални дипломи като отличници, ще продължат образованието си в Алма матер - някои от тях пренебрегват много по-добри, от гледна точка на традиционното разбиране, предложения в чужбина. Това ни казва ректорът на най-стария и най-голям университет у нас професор Георги Вълчев. Категоричен е, че висшите училища у нас трябва да тръгнат по общ път, което ще означава достатъчно финансиране за наука и достатъчно добре управляван ресурс. 

Там, където няма добро качество, където се чуват приказки, че се раздават просто дипломи, започват да се съобразяват с променената картина във водещите висши училища, казва ни професор Вълчев и е категоричен, че не трябва да губим завоювани територии в полето на науката.

- Новата академична година започва  – пред какви предизвикателства е изправен Софийският университет, професор Вълчев?
- Пред много предизвикателства. Първото, разбира се, да посрещнем първокурсниците, да имат бърза адаптация, защото да смениш училище с университет е сериозна стъпка в живота. Много е важно също да успеем да ги мотивираме допълнително. Тази година имаме радостна новина – близо 100 деца, лауреати на международни и национални олимпиади, или носители на национални дипломи като отличници, ще продължат образованието си в университета. Някои от тях пренебрегват много по-добри, от гледна точка на традиционното разбиране, предложения в чужбина. Което означава, че Софийският университет действително се превръща отново в привлекателен център за българските ученици, които виждат възможност за добро кариерно развитие в собствената си страна. 

- В какви сфера са лауреати?
- В най-различни, но най-конкурентоспособните са в областта на математиката и информатиката. Знаете, това е битка в цял свят за привличане на млади таланти. Предлагат им се прекрасни условия, разбира се, тук ние също успяхме с помощта на бизнеса да предложим на някои от тях чудесни условия. Така че се надявам това да продължи като възходяща линия в следващите години. Предстои увеличение на преподавателските заплати, което е едно признание за труда на академичните ни колеги, тъй като университетът всъщност са хората. Сградите имат огромно значение, но ако изгубим хората, губи се духът на академизма.

- Темата със заплатите последно породи недоволство при част от висшите училища, заради приемането на новата методика за разпределение на държавната субсидия за издръжка на обучението на университетите. Някои университети се оказа, че не покриват критериите - как Вие четете прилагането на променените постановления на Министерския съвет?
- Да, имаше шум в системата, защото започнаха да се смесват два различни принципа. Досегашният модел на финансиране изповядваше идеологията, че държавата поръчва да се обучават определен брой студенти през утвърдения план-прием. Срещу това ние получавахме определени средства за обучението им и в рамките на академичната автономия можехме да решаваме с колко хора да направим това обучение. Сега с изменението в закона, когато вече имаме обвързване на различните длъжности в академичната сфера към средната брутна работна заплата в страната, всъщност държавата поема ангажимент за конкретните хора, които в момента работят в системата на висшето образование. Оттам дойде първоначалният шум в системата – част от колегите получиха допълнителни споразумения, които трябваше да подпишат и да се задължат с определени ангажименти в следващите няколко години. Слава Богу това беше преосмислено като позиция от МОН, тъй като това би трябвало да се случи след внимателен разговор, обсъждане на детайли, тежестта на различните критерии. Така че в момента всички получават предвидените по постановление пари, без всякакви други условия.

Тиражираните твърдения, че ще фалират университети или че ще се сложи намордник на академичната автономия са силно изкривени. По принцип това е стъпка в правилната посока, понеже се решава трайно проблемът с възнагражденията в сферата на висшето образование. Въпросът е в следващите години как да се напаснат двата различни принципа на финансиране. Така че, от една страна, да се избегне изкуствено, немотивирано разрастване на преподавателски и административен състав, след като държавата поема ангажимент да осигури заплатите на академичните длъжности и на колегите, които работят в различни помощни структури, а същевременно да се стимулира качественото образование, научно-изследователската и публикационната дейност. Мисля, че МОН показа достатъчно диалогичност и в следващите месеци, и в рамките на подготовката на прогнозния бюджет за следващата година ще бъде намерен верният тон, ще бъдат уточнени всички критерии, така че системата да е наясно с промените, които ще настъпват през следващите години - да се оптимизира тази формула, по която се разпределят средствата, отчитайки особеностите на всеки тип университет.

- Това положение води към по-голямата тема за цялостната реформа в системата за финансиране във висшето образование или ще е достатъчна настоящата промяна, която обсъждаме с Вас?
- На първо време, да, но пак казвам, това ще отвори като цяло възможността в следващите години да се преосмисли системата за финансиране, тъй като в момента сблъскахме два взаимнопритоворечащи си принципа. Без всякакво съмнение въвеждането на нива на заплащането на преподавателския труд, обвързани със средната работна заплата, беше необходима, правилна и навременна стъпка, тъй като нямаше време цялата система да бъде преработена изцяло. Но в следващите години се надявам в диалог на разбирателство да се изчисти новият модел на финансиране. Сложно е, трудно е, не може да стане за един ден, но съм убеден, че има нужната и политическа воля, и институционална воля от страна на държавата да бъде намерен верният път заедно с ръководствата на висшите училища.

- Широко отворени вратите към нови възможности за университета посочихте като ваш приоритет при избирането ви миналата есен – начертахте ли път към това и какъв е той?
- Това, което направихме през тази година, благодарение отново на подкрепата на държавата и институциите, е, че най-накрая става обозрим сериозният ремонт и реконструкция на основната сграда на университета. Това ще ни позволи да се отворим широко към обществеността. Да отворим музейните си сбирки, колекциите, които имаме, университетът да стане място, което е част от културния облик на София изобщо. Разбира се, че това не е единственото, което направихме. В момента върви проектиране за цялостен ремонт на покрива, преосмисляне на дворното пространство. Имам уверение, че в следващите години ще има заделени средства в бюджета, за да можем да направим цялостната реконструкция на сградата. Това е бавен, труден и сложен процес, 2-3 до 4 години ще отнеме, защото ние нямаме лукса да опразним цялата сграда, трябва да става на етапи. Но университетът действително стана място, което все повече се припознава като средище за всички важни дебати в страната, започнахме действително да се отваряме към обществото. Аз не казвам, че е институцията е била затворена в миналото, но сега се опитваме още повече да отворим университета, защото сме наясно, че ако обществото не осъзнае важността на институцията за развитието на страната ни, ние в неговите очи ще изглеждаме като хора, които постоянно мрънкат за пари, но какво се получава отсреща, никой не е уверен. Искаме да направим видима нашата работа, да бъде оценена и да получим съответната обществена подкрепа - ползвайки публичен ресурс през бюджета на държавата, хората да се убедени, че той се харчи за смислени неща.

- Каква част от сумата, нужна за цялостния ремонт и реконструкция, ще ви бъде осигурена първоначално? Обявихте, че са нужни около 80-100 млн. лв.
- Би трябвало в началото на следващата финансова година да получим 40 милиона, каквито са предварителните разчети. Имаме уверенията на министерството на финансите и на министерството на образованието, че ще имаме тези пари за началото на първия етап на реконструкцията. 

- Кога може да видим завършен този голям проект?
- Изключително голям, не смея да кажа точно, но се надявам в рамките на около 3 години сградата коренно да се промени – да върнем нейното достолепие, блясък, включително с консервационно-реставрационните дейности на най-представителните, знаковите пространства в университета. Защото това е сграда, която всъщност е символ на културния възход на България, на надеждите на България да влезе в модерния свят още навремето. Строителството е започнало 1924 г., централната част на Ректората без крилата, с библиотеката са открити 1934 г. За хората, които не са изкушени от историята, това са едни от най-трудните в икономически план години за България, идва националната катастрофа след края на Първата световна война. Държавата е трябвало да се справя с изключителни икономически трудности и въпреки всичко тя е прозряла, че тук трябва да се инвестира. Разбира се, стои и дарението на братята Христо и Евлоги Георгиеви, но държавата също е вложила изключително много средства. Заради своята монументалност сградата на Ректората е символ въобще на желанието изцяло да се впишем в европейските перспективи на България, такива каквото са били мечтани от хората още от времето на Възраждането. Истината е, че човек може да се привърже към собствената си страна, ако работи основно тук, обучи се тук – нека пътува, нека да посещава чужди университети, да черпи от чуждия опит, но да знае къде е неговият дом. От тази гледна точка трябва да си дадем сметка, че след като държавата в най-трудните години е посветила толкова много усилия да създаде тази сграда като символ на българското образование, ние трябва да върнем нейния блясък и достойнство.

- Може ли да направим паралел между онези трудни времена, които описвате, и кризите, пред които сме изправени днес?
- Разбира се, вижте, понякога чувам гласове - Софийският университет получава твърде много, обръща му се прекалено много внимание. Напротив, той трябва да бъде разглеждан като локомотива, който дърпа висшето образование в България. Има други университети, които също стоят начело. Ние не казваме, че сме единствените. Има висши училища, които действително дърпат в своите полета. Софийският е най-големият, най-старият, с най-големите традиции и колкото повече го развиваме, колкото повече развиваме останалите водещи висши училища, ние променяме картината на висшето образование в България въобще. Защото там, където няма добро качество, където се чуват приказки, че се раздават просто дипломи, те започват да се съобразяват с променената картина във водещите висши училища.

- Но професоре, сферата на висшето образование предлага два пъти повече места от очаквания брой студенти, очаквате навлизане в по-сложни времена – какво е решението?
- Има два начина. Когато намаляват студентите, това е нещо обективно, с което ние трябва да се съобразяваме и да се опитваме да оптимизираме структурата си. Държавата не може да се лиши, да затвори научни направления, сфери на познанието, които са разработвани десетилетия наред. Оптимизирайки се, леко намалявайки структурата, за жизнено важните за страната сфери ние ще получим подкрепата, така че да ги съхраним. Защото това, че в тези години например няма такъв голям интерес към природните дисциплини, към природните науки, към някои от инженерните специалности, не означава, че ние трябва да се лишим от капацитета, който е изграждан десетилетия наред. Не би трябвало да губим завоювани територии в полето на науката. И тук срещаме разбиране от държавата. Създадоха се така наречените защитени специалности. Вземете другия пример – толкова години се спореше ще има ли АЕЦ „Белене“, няма ли да има, ще се строят ли нови блокове на АЕЦ „Козлодуй“, няма ли – е, какво, това доведе до намален интерес към ядрена физика и други инженерни специалности, които са свързани с този клон на енергетиката. В момента, когато се взе политическо решение, ние ако бяхме закрили всичко това, тепърва трябваше да изграждаме капацитет, за да обучаваме специалисти или да ги пращаме в чужбина, с надеждата да се върнат обратно в България. Мисля, че ще се справим разумно с демографския проблем, а и се надявам в следващите години тази трайно негативна тенденция да се обърне. 

- Има воля и стъпки в подкрепа на непопулярните специалности, чийто недостиг вече се усеща, беше ли отразено по някакъв начин това при завършилата кандидатстудентска кампания или отново интересът е към обичайните направления като психология, право?
- Засега тенденцията е същата – общо взето преповтаря явленията от последните години. Ние водим разговори с колегите, защото ако искаме това да се промени, една от функциите на висшето образование, специално на университета, неслучайно той стартира като висш педагогически курс, е в следващите години да успеем да мотивираме, с помощта на колегите от средното образование, младите талантливи хора. Да създадем преподаватели в тези сфери. Ако не запалиш младия човек още в средното образование, не му създадеш положително отношение, той винаги се плъзга по тези послания – там е много трудно, ще избера по-лесното. Ние също си даваме сметка за сложността на проблема. Много добър пример е това, че вече лауреатите не заминават в чужбина. Голяма част от тях остават тук. 

- А успява ли да привлече Алма матер повече чуждестранни студенти и как ще се развива в тази посока?
- Не са ни много чуждестранните студенти. Това е всеобщ проблем, като махнем медицинските университети, където има доста голям интерес от чужденци. Водим отдавна разговори, сключваме споразумения, възможностите да привлечем чуждестранни студенти са големи, но без подкрепа от страна на държавата картината няма сериозно да се промени. Необходимо е в спешен порядък в следващите години да се създаде специална национална политика за привличане на чуждестранните студенти. Трябва също така тясна координация поне между трите министерства – на образованието, на външните работи, на вътрешните работи, защото когато един чуждестранен студент, който не е гражданин на ЕС, чака по година и повече да му се признае виза или не, естествено, че той ще потърси другаде обучение. Имаме проблеми също с признаването на дипломи от средно образование. Системата в момента, която е прехвърлила тази отговорност на регионалните управления на образованието, не е добра. Знам колко е трудно в България да се синхронизира работата на институции. Повярвайте ми, когато ходим особено в страните, където в България в миналото е имала силни позиции, сегашният техен висш и среден управленски ешелон, немалка част от тях са завършили в България – чукаме на отворен врати. Хората знаят, че тук се получава добро, качествено образование, готови са да изпратят млади хора от техните страни при нас, но трябва да изчистим всички тези административни пречки. 

- Нови програми и специалности в СУ да очакваме ли и как ще се справите с предизвикателствата, пред които ни изправя изкуственият интелект?
- Всяка една нова технология носи огромен положителен потенциал и същевременно крие огромна доза възможности за злоупотреба. И независимо дали става дума за изкуствен интелект, ядрена технология или нещо, което е правено в миналото. Предизвикателството е да се създадат достатъчно добре балансирани екипи, където да включим специалисти, които са с експертиза в обществените процеси, в личностното развитие, а не само хората, които се занимават с развитието на технологията, за да се предвидят част от тези негативни явления, някои от тях да бъдат решени регулаторно, други през послания и добри практики в различните сфери на обществения живот. Няма кой да спре една технология и ние трябва да се опитаме да намерим добрия баланс, така че тя да започне да служи повече за добро, отколкото за лошо. Ядрената енергетика промени преди години коренно икономиките на развитите страни, но познанието създаде най-напред ядрената бомба. На един етап това също сработи за установяване на някакъв световен ред – сега, виждате, той е дебалансиран, отново излизат напред страховете от използване на ядрено оръжие. Като общество, като общности трябва да извървим сложен път, но той не е само път на България. Това е задача на целия развит свят, на ЕС, част от който сме и се надявам да успеем да намерим положителните възможности, които ни предоставят новите технологии. Слава Богу, към университета е най-мощната структура в България – институтът Инсайт, който работи в сферата на изкуствения интелект. Колегите работят много добре с другите факултети в университета, започнахме да формираме по-големи екипи и когато получим нови конкретни задачи от държавата, мисля, че ще можем да даваме добри решения, да създаваме добри практики. 

- Получи ли СУ финансирането си като изследователски университет?
- По принцип, да. Тази година, средствата, които ни отделиха, тръгнаха в тази посока. Не можем да се оплачем. Софийският университет не е единственият изследователски, създадохме мрежата на изследователските университети в страната. В момента сме в процес на координиране на дейности. Не трябва да се пилее ресурс. Много често се дублира техника излишно, много често се дублират теми и не се стига до смислени резултати. Трябва много по-внимателно да започнем да работим помежду си и като висши училища, и като научни структури. БАН е един от стратегическите ни партньори в това отношение. Надявам се в следващите години хората да проумеят, че просто времето се промени, че дойде моментът, когато вместо всеки да се опитва да откъсне повече за себе си, трябва да търсим общия път. Тогава и финансиране ще се осигури достатъчно, защото ще ползваме и ресурса на останалите си партньори. 

- Какво е посланието ви към студентите за новата учебна година?
- Да се отърсят от ученическия манталитет. Това е изключително важно, защото вече трябва да се държат като самостоятелни хора, които са направили избор. Изборът винаги задължава. Да не забравят да се веселят, тъй като младостта е период на безсмъртието, както често обичам да се шегувам. Можеш да мечтаеш, можеш да кроиш безкрайни планове, пълен си с енергия. Част от тази енергия и красиви мечти младите хора могат да използват смислено, да ги реализират и същевременно да не ги превръщат в химери, тъй като ще станат техни пленници. И най-важното – да разберат, че всеки един успешен път идва тогава, когато е подплатен с труд. Не приемам масовото послание в обществото, което витае, че работата е само забавление. Тя се превръща в забавление тогава, когато си положил много труд, превърнал си се в добър специалист, получил си признанието в съответната област и тогава работиш професията си с желание, с удоволствие. Но зад всяко едно познание, зад всеки един добре осмислен професионален път, стоят усилия и те трябва да ги положат, без да си забравят младостта.

Нашият гост

Проф. Георги Вълчев е роден на 6 март 1962 г. в Николаево, България. Учи в ГПЧЕ „Ромен Ролан“, Стара Загора. Завършва история в Софийския държавен университет през 1988 г. Работи в общинска администрация на Стара Загора.

През 1998 г. получава докторска степен по културология с дисертация „Чужденците в българската следосвобожденска култура“. Професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподавател в катедра „История и теория на културата" на Философския факултет.

От 2015 г. до 2023 г. е заместник-ректор по учебната дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На 22 ноември 2023 г. бе избран за ректор.